Решение № 13064 от 01.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51301/2025
- Вид
- Решение № 13064
- Подписан
- 01.07.2026
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 174575 от 12.11.2025 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
- Разпореждане № 184030 от 03.12.2025 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
- Определение № 9215 от 06.03.2026 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.79, ал.1, предл.II · Закон за задълженията и договорите
- чл.6 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 13064 гр. София, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110151301 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.79, ал.1, предл.II от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „б“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
В съда е постъпила искова молба от Д. Г. С., срещу „У.Е.“, рег.№ ... във фирмен регистър, чрез „У.Е.- клон България“ КЧТ, ЕИК: ..., с адрес и седалище на управление: гр....“, с която се иска да се признае дължимостта на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за допуснато закъснение с над 3 часа при изпълнението на редовен полет W64502, по разписание на 30.08.2024г., дестинация: летище Лутън, Лондон, Великобритания – летище Варна, България, резервации № BG8JJP, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Изложени са съображения за допуснато закъснение с над 3 часа.
Сочи се, че постъпилото плащане се отнася за друг полет с дата на излитане 29.08.2024г. и дата на кацане 30.08.2024г., който е бил отменен, с което се обосновава правния интерес от иска. Претендират се сторени съдебни разноски по делото.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорват исковете. Сочи се, че на 17.10.2024г. на Д. Г. С. е заплатено обезщетение в размер от 400 евро по извънсъдебна претенция. Сочи се, че процесния полет W64502 е бил по разписание на 29.08.2024г., а е бил осъществен на 30.08.2024г. Поради това така е било отразено и в платежното нареждане. Оспорва да се дължат разноски по делата и законна лихва върху сумата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
С доклада по делото като безспорни между страните са изведени следните обстоятелства: Между страните е били сключени договор за въздушен превоз с посоченото в исковата молба съдържание, ищецът е бил превозен с този полет след повече от три часа от предвиденото по разписание и разстоянието на изпълнения полет е над 1 500 км. до 3 500 км. Горното се установява и от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от 1 страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:
Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е създаден за предоставяне на защита на пътници, заминаващи от летище, разположено в държавачленка, като се признават при посочени условия минимални права за пътниците, когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или е закъснял.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на действащ валиден договор за превоз между страните, потвърдена резервация за полета, представяне на гишето за регистрация не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане, кацане на въздухоплавателното средство, извършено след повече от три часа от предвиденото по разписание и разстояние на изпълнения полет над 1 500 км. до 3 500 км.
Видно от представените по делото доказателства е, че между Д. Г. С. и „У.Е.“ е налице валиден договор за въздушен превоз с полет W64502, по разписание на 30.08.2024г., дестинация: летище Лутън, Лондон, Великобритания – летище Варна, България, резервации № BG8JJP.
Установява се също, а и не се спори, че е допуснато закъснение при излитането от летище Лутън с повече от 3 часа, както и че разстоянието на изпълнения полет е над 1 500 км. до 3 500 км.
Безспорно между страните и видно от платежно нареждане на л. 32, е също, че е било заплатено обезщетение за отмяна/закъснение на редовен полет W64502, по разписание на 29.08.2024г. в размер на 400 евро.
Страните спорят единствено дали се дължи обезщетение за закъснение на полет W64502, по разписание на 30.08.2024г.
СЕС приема по дело C-832/18, Finnair., че пътник, който вече е получил обезщетение за отменения първоначален полет и е приел предложеното премаршрутиране, има право и на обезщетение за закъснението на премаршрутирания полет, ако това закъснение само по себе си поражда право на обезщетение и превозвачът на заместващия полет е същият като превозвача на отменения.
Съдът намира, че всички предпоставки за възникване на обезщетение за премаршрутирания полет са налице.
Съдът счита, че е налице премаршрутиране по смисъла на чл. 8 от Регламент 261/2004, а не голямо закъснение на един полет с 23 часа, както твърди ответникът.
Видно от доказателствата по делото, на първо място, на пътника е бил издаден нов билет за дата 30.08.2024г. и час на излитане 10,00 ч. Това несъмнено говори за предложено и прието премаршрутиране. Също така следва да се отчете, че двата полета са с различен регистрационен номер, единият с рег.№ W64502В, а другият с рег.№ W64502А. Това означава, че са различни полети, независимо че са извършени с едно и също въздухоплавателно средство. Още повече за полет с рег.№ W64502В се посочва, че същият след рулиране към пистата е бил принуден да се върне /forced return/. СЕС приема по дело C83/10, Sousa Rodríguez, че „отмяна“ не е само когато самолетът изобщо не излети, а обхваща и случай, в който самолетът е излетял, но по някаква причина е бил принуден да се върне на летището на излитане и пътниците са прехвърлени на други полети. С оглед горното, съдът счита този полет за отменен. Също така в представените от ответника документи е посочено, че полет с рег.№ W64502В е пренасрочен /re-scheduled/, което несъмнено означава отмяна на един и насрочване на друг, нов полет. Закъснение на полета със сигурност би се отбелязало не по този начин, а като закъснял /delayed/.
По тези съображения съдът намира, че полет с рег.№ W64502В, по разписание 2
29.08.2024г. е бил отменен, като за отмяната му е било заплатено обезщетение. Съдът счита, че полет с рег.№ W64502А, по разписание 30.08.2024г., с който пътникът е бил премаршрутиран, е закъснял с повече от 3 часа. Ето защо и с оглед приетите в C-832/18, Finnair постановки от СЕС, съдът намира, че на пътника му се следва обезщетение на самостоятелно основание и за полет с рег.№ W64502А, по разписание 30.08.2024г., което не му е било заплатено.
Съгласно чл. чл.7, параграф 1, б. „б“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. при закъснее повече от времето за излитане по разписание с два или повече часа при полети над 1 500 км. до 3 500 км. пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR.
По тези съображения съдът намира, че е осъществен състава на чл.79, ал.1, предл.2ро от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „б“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. за ангажиране отговорността на превозвача за закъснение на полет с повече от 3 часа за полети над 1 500 км. до 3 500 км., поради което искът подлежи на уважаване.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото се дължат разноски на ищеца в пълен размер, както следва: ДТ – 50 лв./ 25,56 евро/.
На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи на адв. В. В. Ч.-М. адвокатско възнаграждение за исковото производство – 480 лв. с ДДС и адвокатско възнаграждение за заповедното производство – 480 лв. с ДДС или общо 960 лв./490,84евро./
Адвоката не представя доказателства за регистрация по ДДС, поради което такова не следва да му бъде присъдено.
Адвокатските възнаграждения са определени в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 Наредба №1 МРАВ и не подлежат на намаляване. Съдът не счита, че се намира в изключителна хипотеза, налагаща слизане под минимума съгласно практиката на СЕС.
Действително, материалният интерес по делото е сравнително нисък, но от друга страна правната му сложност е изключително висока, налага знания по специфична материя и познаване практиката на СЕС.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „У.Е.“, рег.№ ... във фирмен регистър, чрез „У.Е.- клон България“ КЧТ, ЕИК: ..., с адрес и седалище на управление: гр....“, че в полза на Д. Г. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. ..., съществува вземане за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „б“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. за допуснато закъснение с над 3 часа при изпълнението на полет W64502, по разписание на 30.08.2024г., дестинация: летище Лутън, Лондон, Великобритания – летище Варна, България, резервации № BG8JJP, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №541/2025г. по описа на РС – Тополовград.
ОСЪЖДА „У.Е.“, рег.№ ... във фирмен регистър, чрез „У.Е.- клон България“ КЧТ, ЕИК: ..., с адрес и седалище на управление: гр....“, да заплати на Д. Г. С., ЕГН:**********, с 3 адрес: гр. ..., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер общо на 25,56 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА „У.Е.“, рег.№ ... във фирмен регистър, чрез „У.Е.- клон България“ КЧТ, ЕИК: ..., с адрес и седалище на управление: гр....“, да заплати на адв. В. В. Ч.-М., ЕРА № 1500167590, с адрес: гр. ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 490,84 евро, представляваща възнаграждение за указана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4