Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4292 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2181/2022
Вид
Определение № 4292
Подписан
21.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Панайотова Неделчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4292 гр. Варна, 17.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100502181 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано въз основа на въззивна жалба от адвокат А. П. като процесуален представител на Г. М. Ч. срещу решение № 260279 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, 19-ти състав, с което е изменен по иска на С. Й. П. срещу въззивницата, режима на лични отношения на ищеца в качеството му на баща с детето Й Стойчев П., определен с решение № 2783 от 20.06.2019 г. по гр. дело № 750 по описа за 2019 г. на ВРС и решение № 1475 от 10.12.2019 г. по описа в. гр. дело № 1884 по описа за 2019 г. на ВОС и е определен режим на личен контакт, като бащата С. Й. П. ще има право да вижда детето Й Стойчев П. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18 часа в четвъртък или след приключване учебните занятия на детето до 08:00 часа в понеделник, с преспиване; през лятото – за два периода от по двадесет дни, когато майката не е в платен годишен отпуск, за времето от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден, с преспиване; за Великденските празници и Новогодишните празници, с преспиване – всяка четна година за времето от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния почивен ден; за Коледните празници с преспиване – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на първия почивен ден до 17:00 часа на последния почивен ден; всяка четна година – първите три дни от 1 зимната ученическа ваканция, така както е определена от МОН за времето от 10:00 часа за първия ден до 18:00 часа на третия ден с преспиване; всяка година на рождения ден – 27.10 и именния ден – 27.12 на бащата за времето от 10:00 часа до 19:00 часа; на рождения ден на детето - всяка четна година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа; на именния ден на детето – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа; на първия учебен ден - всяка четна година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, на основание член 59 ал.

9 от СК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Същото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че иска е неоснователен, тъй като няма промяна в обстоятелствата, както и не били разкрити нови такива, които да обосноват изменение на режима. Навежда доводи, че определените от съда срещи с бащата са в противоречие с най-добрия интерес на детето.

Аргументира се с нравствените и възпитателни качества на С. П., с начина му на живот, неуважението към другия родител и настройване на детето срещу него и други членове на семейството. Твърди се, че примерът на бащата е неморален и отклонява детето Й от доброто образование и нормалното умствено, психическо и социално развитие. С. П. се противопоставял на установения от майката режим на социални и образователни дейности, като вместо това водел детето на места и събития, които според Г. Ч. не били подходящи за възрастта на Й. Доказано било, че бащата все още изпитва чувства на реваншизъм към майката, което рефлектирало върху детето.

Същият бил настройвал Й срещу неговата майка, в резултат на което детето предпочитало бащата, който му угаждал, глезел го със скъпи вещи, позволявал му да отсъства от училище, да пропуска извънкласни дейности спортни събития и лагери. Според въззивницата целите на ищеца са основно да я нарани. Твърди се, че детето трябвало да бъде възпитавано и насърчавано да постига само целите си и да се образова, което доказано по делото не било приоритет на бащата. Поради това се сочи, че определените срещи през учебни дни не са в интерес на детето. Твърди се още, че както е заключено и в експертизата, в резултат на непристойното поведение и лошо отношение на С. П. към втория съпруг на майката и полубратята на Й, в детето са се породили чувства на тревожност, притеснения и вина, че разочарова баща си.

За пример дава случка от 15.06.2022 г., когато ищецът е звънял на Ч. по 2 телефона, за да я заплашв, като искал детето да не бъде в присъствие на нейния втори съпруг. Когато пристигнал на място, С. П. започнал да крещи, гонел детето и дърпал майката. Сочи се още, че не само тогава, но и многократно преди това бащата карал детето да избира между него и майка му. Разказва се за поведението на С. П. на 27.10.2020 г., за когато се твърди, че същият обиждал и отправял закани в присъствието на Й. Навеждат се твърдения, че бащата не спазва определения режим. Експертизата била категорична, че разширяването на режима следва да се направи след като се преустанови травмата от раздялата и конфликта между родитиелите, които доказва се били все още много обострени. Допълва се, че С. П. не осъзнава, че желанието му за отмъщение към Г. въвлича детето в конфликтни ситуации и го травмира. Доказано било, че ищецът не проявява желание да коригира поведението си. Поради това намира, че установеният с решение № 2783/20.06.2019 г. по гр. Дело № 750/2019 г. по описа на ВРС и решение № 1475/10.12.2019 г. по описа на ВОС режим на лични отношения е подходящ и адекватен, поради което и няма нужда от неговото изменение. Моли се съда да отмени така постановеното решение и охвърли иска.

Направено е доказателствено искане, като се твърди нарушение на съдопроизводствените правила посредством недопускането да се приобщат към доказателствения материал съответните документи в съдебно заседание на 13.04.2022 г. Обосновава се с оборване доказателствената стойност на свидетелски показания на свидетелката С. С., както и на показанията за заплащането на езиковия курс на детето Й, включително с цел установяване твърденията на майката, че бащата е незаинтересован от образованието на детето. В тази връзка посочва и моли да се приемат: договор между Г. Ч. и Британика, фактура за заплатени такси, жалба до Държавна агенция Закрила на детето и обратна разписка за подаването , както и домашно по руски език от 23.05.2022 г.

Въззиваемият С. Й. П., чрез адвокат В. Д. в писмен отговор е оспорил жалбата като нередовна и неоснователна. Излага се, че същата страда от порок по смисъла на чл. 100а ал. 1 от ГПК. Използваните думи и изрази:

“плейбой –жени и алкохол “; такива с които се твърдяло , че С. П. проявявал капризи, които били заплащани от баща му; бил „разглезен безделник“; както и, че същият отправял към съда „жалейки“ били израз на излишна емоционалност. Моли се съда да предприеме необходимите процесуални 3 действия. По същество посочва, че са налице множество изменения в обстоятелствата, релевантни за режима на бащата с детето и категорично се установявало неефективността в предходно определения такъв. Вещите лица потвърдили, че С. П. е добър баща и е необходимо да му се позволи да полага адекватни грижи, като се увеличи личния контакт. Аргументира се с повисоката възраст на детето и заключението на вещите лица, което установило сигурната и защитена среда, която му се осигурява от бащата. Моли съда жалбата да се остави без уважение. Оспорва доказателствените искания, счита че не са налице процесуални нарушения.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК С. Й. П., чрез адвокат Д. депозира и насрещна въззивна жалба, в която намира решението за неправилно. Сочи като нарушение на материалния закон начина, по който е определен режима на личен контакт, което било в противоречие интереса на детето. Навежда, че съда не е съобразил месеците с пета седмица, като така е ограничил срещите му с Й, вместо да постанови всяка нечетна седмица от всяка календарна година. Пропуск на съда било и невключването на личен контакт в официалните празници и други поводи съобразно искания на стр. 13, буква „Е“ от исковата молба. Обосновано с оглед най-добрия интерес на детето било да се позволят срещи и през други ваканции освен постановените от районния съд. Вещите лица заключавали, че има нужда от по-разширен режим. Установено било, че детето иска да прекарва повече време с жалбоподателя. Отправя се молба към съда да бъде изменено решението в изложения смисъл, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

Въвежда се доказателствено искане да бъде изслушано детето Й С П, което се обосновава с установяване необходимостта от разширяване на режима на лични отношения и да се докаже неговия интерес от това.

В отговор Г. М. Ч., чрез адв. П. оспорва изцяло насрещната въззивна жалба. Намира я за бланкетна и необоснована. Относно описанието на седмиците от месеца обръща внимание, че ВРС е запазил тази част от режима, както е бил определен в предходните решения. За ваканциите и официалните празници сочи, че срещи са определени и неоснователно се твърди обратното. Отново излага, че експертизата и установеното поведение на бащата обосновават единствен извод, че не е в интерес на детето да се разширява режима. Отправя искане да се остави без уважение жалбата и моли 4 за присъждане на разноски.

Възразява против исканото събиране на доказателства. Сочи, че детето се чувства зависимо от баща му и неговите сведения няма да бъдат достоверни.

Подадена е и частна жалба от С. Й. П., чрез адв. Д. срещу Определение № 260583 от 29.06.2022 г., постановено по гр. Дело № 2991 по описа за 2021 г. на ВРС, 19-ти състав, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на решение № 260279 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по описа за 2021 г. на ВРС, 19-ти състав. Излага се нарушение на процесуалния закон. Твърди се и се цитира практика на ВКС, че правилата на ГПК за възстановяване на сторените по делото разноски са приложими и в производство по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт и да постанови осъждане на насрещната страна за разноски съобразно представен списък.

В срок по чл. 276,ал. 1 от ГПК насрещната страна – Г. М. Ч., чрез адв. П. депозира отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна.

Навеждат се подробни доводи и се цитира практика на ВКС в обратна насока на изложеното от жалбоподателя – разноски се дължат само при обжалване.

В условията на евентуалност обосновава искане за редуциране на претенцията съобразно уважената от ищеца част, като излага, че в настоящия случай следва да се съобрази доколко съответства постановения извод на първа инстанция с петитума на исковата молба.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна не са изразили становище по депозираните жалби.

По редовността на жалбите:

Всяка от жалбите е депозирана в законово установения срок, произтича от процесуално легитимирана страна и съдържа необходимите реквизити по чл.260 от ГПК и приложения по чл. 261 от ГПК, включително частната такава по арг. На чл. 275, ал. 2 от ГПК. Що се касае до оспорването на въззиваемия С. П. за наличието на нарушения по чл. 100а ал. 1 от ГПК в жалбата на Г.

Чаушава, то посочените думи и изрази не могат да се определят като заплахи, обиди или нецензурирани думи. Неоснователно е възражението и поради 5 изключението на ал. 2 от същата разпоредба. При така изложеното жалбите се явяват редовни.

По доказателствените искания:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /в случая това е детето/, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. Въпреки това посочените документи не са относими към предмета на делото, както правилно е определил и първоинстанционния съд.

Ирелевантно е какво обучение или в какъв размер е таксата за него, както и от кого от двамата родители е поет разхода. Относно искането за присъединяване към доказателствата на жалбата срещу св. С., същата не е годна да установи недостоверност на дадени показания. По същността си тя съдържа изявления на жалбоподателката, които нямат доказателствена стойност в търсения смисъл.