Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260082 от 15.04.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 470/2020
Вид
Решение № 260082
Подписан
15.04.2021
В сила
15.04.2021
Състав
ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, КАЛИН КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Кюстендил, 15.04.

2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН

В. и при участието на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр. дело № 470/2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Постоянни детски ясли

„******“, ЕИК **********, с адрес: гр. Д., ул. „В.Л.“ №*** чрез адв. З.В. *** срещу Решение № 383 от 08.07.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. дело № 2201/2019 г. по описа на същия съд, с което ПДЯ „******“ е осъдена да заплати на К.А.Н., ЕГН ********** *** обезщетение по чл. 21, ал.2 от КТД в размер на *****лв., ведно със законната лихва от 16.10.2019 г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно и постановено при съществено процесуално нарушение. Според въззивника неправилен е изводът на районен съд, че ищцата има стаж като ********* от 17 години, тъй като от трудовата й книжка се установявало, че за периода 16.06.2009 г. - 07.09.2009 г. тя е работила на длъжност „**********“ в „*******“ ЕООД, като целта на тази длъжност е социална работа със стари хора и хора с увреждания, организиране приемането, настаняването, преместването и напускането на потребителите, докато длъжността „*********“, от която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата се характеризира с други цели и белези, които са свързани с отглеждането и възпитанието на децата и опазването на тяхното здраве. Изложени са подробни съображения, че хосписа е еднолично дружество с ограничена отговорност, което не е на бюджетна издръжка, както и че не е здравно заведение, а социален дом. Твърди, че е неправилно е позоваването на ищцата на чл. 21, ал.2 от КТД, тъй като съгласно тази разпоредба се изисква ползващия се от нея да е бил *********в системата на здравеопазването и да е работил в лечебно и здравно заведение, на което изискване ищцата не отговаря. Според въззивника районен съд е неглижирал това, че ищцата е имала прекъсване на работа и осигуряване за 16 дни- в периода от 01.06.2009 г. до 16.06.2009 г. и на това основание същата няма работени десет години в лечебни и здравни заведения като медицински персонал. Сочи, че от 08.09.2009 г., когато ищцата е започнала работа като *********в системата на здравеопазването до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст- 13.05.2019 г. няма минимално изискуемите 10 години трудов стаж като медицински кадър. С оглед на посочените обстоятелства, които не са взети предвид от районен съд при постановяване на решението счита, че същото е неправилно. Искането е за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. В него се оспорват твърденията във въззивната жалба. Подробно са изложени съображения относно основателността на исковата претенция. Искането е за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на районен съд.

Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Дупница е валидно, допустимо и правилно. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна поради следното:

С трудов договор №***/08.09.2009 г. въззиваемата

К.Н. е приела да изпълнява в Постоянни детски ясли „******“ длъжността „*********“.

Със заповед №*****/13.05.2019 г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Представена е трудова книжка № 728, издадена на името на К.Н., от която се установява, че на 01.06.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение ва въззиваемата Н. с МЦ „Асклепий“, където е заемала длъжността „*********“. От същата се установява, че на 16.06.2009 г. е започнала работа в МБАЛ- ********* гр. Б.д.на длъжността „**********“, като трудовият й договор е прекратен на 07.09.2009 г.

Видно от удостоверение изх.№ 56/15.10.2019 г., издадено от Конфедерация на труда „******“ е, че К.Н. е член на синдикалната организация от 30.01.2013 г.

На 13.03.2019 г. и подписан колективен трудов договор /КТД/ между Постоянна детска ясла „******“ гр. Д., СС към КТ „******“ и СО на КНСБ. В чл.

21, т.1 от КТД страните са договорили, че при прекратяване на трудово правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение на основание чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако работникът или служителят е работил през последните 10 години при един и същи работодател, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от седем месеца. В чл.21, т.2 е посочено, че право на обезщетение в увеличения размер по предходната алинея имат медицинските кадри в системата на здравеопазването, ако през последните 10 години са работили в лечебни и здравни заведения.

При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е постановил решение, с което е осъдил Постоянни детски ясли „******“ гр. Д. да заплати на К.А.Н. *****лв. обезщетение по чл.

21, ал.2 от КТД.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от първостепенния съд за неправилни, водим от следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 222, ал.

3 КТ вр. 21,т.2 от Колективен трудов договор.

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

С колективния трудов договор могат да се уреждат всички въпроси на трудовите и осигурителните отношения, по които страните имат воля да договарят и които не са уредени с императивна норма в закона- чл.50 от КТ, поради което с подписването на такъв, страните са се съгласили на увеличен размер на обезщетението за прослужено време, както и за определяне на такова и за работа в други лечебни и здравни заведения като медицински персонал.

Чл. 21, т.2 от КТД въвежда като елемент от правопораждащия фактически състав условие за наличие на 10- годишен трудов стаж през последните години преди пенсиониране. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи, ищцата да е работила като *********в системата на здравеопазването непрекъснато през последните 10 години. По делото безспорно се установи, че прослуженото работно време в ПДЯ „******“ на Н. е девет години, осем месеца и пет дни. От трудовата книжка е видно, че за времето от 01.06.2009 г. до 15.06.2009 г. няма отбелязване да е започнала работа. Няма спор, че през периода от 16.06.2009 г. до 07.09.2009 г. е изпълнявала длъжността „**********“ в МБАЛ- ****** гр. Б.д.. Основният спор по делото е дали трудовият стаж през този период следва да се зачете като стаж на *********в лечебно заведение, за да се ползва от правото на увеличен размер на обезщетение при пенсиониране в размер на седем брутни месечни трудови възнаграждения. Настоящият съдебен състав счита, че не следва. Съображения:

По силата на чл. 28 от ЗЛЗ

/в редакцията бр.62/1999 г./ хосписът е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар и специфични грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико- социални проблеми. В случая няма значение дали същият е на бюджетна издръжка или не, тъй като ищцата се позовава изрично на клауза в КТД, а не на ПМС № 31 от 11.02.1994 г.

Няма спор, че през посочения по- горе период Н. е заемала длъжността „**********“.

Същата не е представила длъжностна характеристика, от която да е видно какви трудови функции е изпълнявала през процесния период, както и за заемане на длъжността се е изисквало медицинско образование. Имайки предвид същността на посочената длъжност, съдът намира, че трудовите функции на изпълняващите длъжността „**********“ са били насочени към предоставянето на социални услуги на пациентите в хосписа, което по своята същност представлява вид социална дейност, а не осъществявана медицинска дейност. Следователно доколкото трудовата дейност на ищцата не е била пряко свързана с осъществяване на медицинска помощ, то трудовият стаж, придобит през периода от 16.06.2009 г. до 07.09.2009 г. не може да бъде зачетен като медицински, поради което не е налице изискването ищцата да е работила през последните 10 години в системата на здравеопазването като медицински кадър, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира наведените с жалбата от въззивната страна оплаквания – за основателни, поради което решението на районен съд като незаконосъобразно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск.

С оглед на гореизложеното, окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 383/08.07.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2201/2019 г., по описа на същия съд и вместо него постановява:

ПРЕДЯВЕНИЯТ от К.А.Н. , ЕГН ********** *** срещу Постоянни детски ясли „******“, ЕИК **********, с адрес: гр. Д., ул. „В.Л.“ №** иск за сумата на *****лв., представляваща обезщетение чл. 222, ал.3 от КТ във вр. с чл. 21, т.2 от КТД ОТХВЪРЛЯ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: