Определение № 1423 от 13.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34730/2023
- Вид
- Определение № 1423
- Подписан
- 13.01.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 80062 от 28.06.2023 · ВАСИЛЕНА ЛЮДМИЛОВА ДРАНЧОВСКА
- Разпореждане № 93161 от 27.07.2023 · ВАСИЛЕНА ЛЮДМИЛОВА ДРАНЧОВСКА
- Определение № 32530 от 18.09.2023 · ВАСИЛЕНА ЛЮДМИЛОВА ДРАНЧОВСКА
- Определение № 37847 от 24.10.2023 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 14768 от 26.01.2024 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 54384 от 12.04.2024 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Решение № 9266 от 18.05.2024 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 76661 от 30.05.2024 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 76663 от 30.05.2024 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Определение № 23802 от 10.06.2024 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.292 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.21 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 и сл. · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1423 гр. София, 13.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110134730 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК
Постъпило е искане с вх. № 171679/27.05.2024 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *, представлявано от управителя Д.
М. М., с което се иска изменение на Решение № 9266 от 18.05.2024 г. по гр. д. № 34730/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
Моли съда да измени постановеното решението като се присъди възнаграждение на адвоката по чл.38 ЗА в размер на 960 лева с ДДС, а не присъединете 400.00 лева с ДДС. Позовава се на НМРАВ. Счита, че присъденият хонорар е несправедлив и обезценява адвокатския труд. Твърди, че делото е сложно от фактическа и правна страна. Твърди, че вещите лица получават по-голямо възнаграждение от адвоката, а изготвяли еднотипни експертизи. Излага становище защо върху услугата по чл.38 ЗА следва да се присъжда ДДС. Счита, че услугата не е освободена от облагане. Моли да се измени решението в частта за разноските, като вместо с присъденото възнаграждение при 0 % ДДС ставка да му се присъди 960 лева с ДДС.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът „В*“ ЕООД подава становище за неоснователност на молбата като излага подробни правни съображения, че върху всеки иск не се дължи възнаграждение. Позовава се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Счита, че присъденото адвокатско 1 възнаграждение не е несправедливо.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
С Определение № 23802/10.06.2024 г. съдът е спрял производството по чл.248 ГПК, поради преюдициално запитване, отправено по настоящото дело.
Образувано е дело С-744/23 по описа на СЕС. По цитираното дело има постановен съдебен акт. При това положение отлагателното условие за разглеждане на настоящото дело е отпаднало (отстранени са пречките за движение на делото), поради което същото следва да се възобнови, на основание чл.230 ГПК.
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, страната, която иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък по чл.80 ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на ищеца за представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По делото е налице списък на ищеца, който е по делото (л.93 от делото).
Второ, решението е връчено на ищеца на 22.05.2024 г. ( л. 153 от делото), поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича на 29.05.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е постъпила в съда на 27.05.2024 г.
Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Искането по чл.248 ГПК касае възнаграждението на адвоката – в какъв размер да бъде то и дали следва да му се начисли ДДС.
По размера на възнаграждението
Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА. Съдът не може производно да определи такава сума, тъй като съгласно т.2 от решение от 2
25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд не следва да прилага НМРАВ, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС. Същата не се използва за легитимни цели. Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното решение, съдът следва да откаже да приложи НМРАВ. На това основание, съдът не може да присъди сума съгласно цитираната наредба.
Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното решение съдът следва да откаже да приложи НМРАВ. На това основание, след като е предоставена безплатна правна помощ, то съдът не може свободно да изчисли дължимия хонорар, тъй като той следва да е договорен и зависи от качествата на страните. При това положение в тежест на ответника не следва да се присъжда адвокатския хонорар.
При тези случай, съдът по справедливост, на основание чл.5 ГПК, съдът следва да приложи обичая и морала. При определяне размера на възнаграждението съдът взе предвид, че по този вид дела има изобилна съдебна практиката, която не е противоречива. Делото не съдържа много доказателства. Ето защо съдът направи извод, че делото не е сложно от фактическа и правна страна. На следващо място, делото е протекло в едно открито съдебно заседание, исковата молба е типизирана, използва се многократно от този адвокат, като по-голямата част от нея представлява цитиране на закони (copy-paste), липсва иновативност, креативност, както и същата може да се изготви от изкуствен интелект и от автоматично генерирани алгоритми.
Съдът приема, че с решението достатъчно ясно и обосновано се е аргументирал защо приема, че възнаграждението на адвоката следва да бъде в размер на 400.00 лева, но не и повече. С цел процесуално икономия съдът приема, че не следва да се преповтаря защо е присъдил възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Неоснователно е възражението на ищеца, че възнаграждението следва да се определя по реда на НМРАВ. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не следва да прилага цитираната наредба.
Следователно възнаграждението не може да се определи въз основа на брой искове и да е в съответствие с цената на исковете. Ето защо това възражение на ищеца не е основателно.
Възражението за труда на вещите лице е неотносимо към въпроса, 3 доколкото двата труда на адвокат и на вещи лица не са съпоставими. Ето защо възражението не следва да се коментира по същество.
Основателно е възражението на ответника, че след като НМРАВ не следва да си прилага, то следва да се приложи ЗПП. В този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС. Въпреки това срещу решението в частта за разноски няма молба по чл.248 ГПК от ответната страна и съдът не може да намали така присъденото възнаграждение, поради наличие на принципа reformatio in pejus и съдът не може да влоши положението на страна, която е подавала молба по чл.248 ГПК за присъждане на по-голямо възнаграждение.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото в решението възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските.
Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.
Друг е въпросът, доколко се преследва легитимна цел с института на чл.248 ГПК, при положение, че съдът е мотивирал точно и ясно как е приложил чл.78 ГПК. Ето защо при наличие на мотиви и произнасяне в тази насока за разноските по делото, съдът не може да измени решението си в тази част, тъй като ще представлява изменение на воля, при вече постановен съдебен акт.
Следва да се отбележи, че възнаграждението от 400 лева е присъдено, тъй като ищецът е материално затруднено лице и като нормативна уредба за регулиране на този вид отношения е ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ. При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като създава неоснователна конкуренция на област, която вече е регламентирана. При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да неоснователно разместване на конкуренцията на пазара и поставяне в понеблагоприятно положение на адвокати, които са вписани в регистъра на правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38 4
ЗА, а именно размер за договорно възнаграждение. Затова за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не договореностите. Ето защо съдът е приложил Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
На следващо място, следва да се отбележи, че адвокатът не се е явявал по нито едно съдебно заседание. Подава около 30 искови молби на месец в настоящия съд, с идентично съдържание на база копи пейст (copy-paste).
Делото не е сложно от фактическа и правна страна, тъй като има изобилна практика и се касае за договор за потребителски кредит за 170.00 лева. При това положение определяне на възнаграждение в размер повече от 400 лева за договор от 170 лева или за иск от 28.46 лева се явява прекомерно и надхвърлящо нормалната защита. В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес. Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 10 процента от защитавания интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси – частични искове от 5.00 лева. Претендирано възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по делото. В процесния случай 960.00 лева е повече от 50 % от материалния интерес по делото.
Правилно адвокатът твърди, че възнаграждението на адвокатите трябва да бъде добре заплатен и да не следва да се обезценява. Това принципно е така, но е приложимо когато е налице възмезден договор между адвоката и неговия клиент. Следва да се обърне внимание на адвоката, че професионалните правила за определяне на възнагражденията представляват важен елемент от упражняването на адвокатската професия, които имат за цел да осигуряват гаранция за справедливо отношение на клиента и професионалната независимост на адвоката. Адвокатът следва да осигури прозрачност на хонорарите, начислявани на клиенти и да му представя подходящи обяснения в зависимост от случая.
5
Хартата на основните етични предници на ССВЕ (Council of Bars and Law Societies of Europe - Съвет на адвокатите и адвокатските дружества на Европа) въвежда принцип за справедливо отнасяне на клиентите по отношение на хонорарите, което означава, че хонорарът, начислен от адвокат, трябва да бъде изцяло оповестен на клиента, да бъде справедлив и разумен и да съответства на закона и професионалните правила, на което се подчинява адвокатът. Отбелязва се, че този принцип налага необходимостта от професионално регулиране, за да се гарантира, че клиентът няма да бъде таксуват прекомерно.
Също така Кодексът за етично поведение на ССВЕ (т.3.4) постановява, че възнаграждението, начислено от адвокатите, трябва да бъде изцяло оповестено на клиента, да бъде справедливо и разумно и да съответства на закона и професионалните правила, на които се подчинява адвокатът.
При това положение цитираният от ищеца принцип се отнася за отношенията между него и неговия клиент. При положение, че липсва възмезден договор и възнаграждението е по чл.38 ЗА, адвокатът не може да се позовава на този принцип за размера на възнаграждението с отношенията си със загубилата страна. Същата не е обвързана от процесуалното представителство и избор на адвокат на ищеца. Ето защо тези взаимоотношения са непротивопоставими на загубилата страна при възнаграждение по чл.38 ЗА, на основание чл.21 ЗЗД. Този принцип не е приложим между адвоката по чл.38 ЗА и загубилата страна.
Освен това, липсва предварително оповестяване на възнаграждението за другата страна. Такова не е осъществено по чл.131 ГПК. На следващо място при материален интерес от 170.00 лева, претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева не е разумно и не съответства на закона, професионалните правила, етичните стандарти и добрите нрави.
Неоснователно е възражението на адвоката, че за всеки иск следва да се присъжда възнаграждение. На първо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Съдът не следва да се позовава на НМРАВ.
Разпечатката съдържа 43 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1587517a-a13c-44b6-9bc9-db2b41c45555