Решение № 579 от 28.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 500/2024
- Вид
- Решение № 579
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска
Други актове по делото
- Решение № 462 от 23.01.2025 · Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 579 гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100500500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 18649/13.11.2023г., постановено по гр.д. № 29293/2023г. по описа на СРС, 62-и състав, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът Столична община е осъден да заплати на ищеца ЗАД „А.“ АД сумата 1 024.19 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10018030116894, във връзка с ПТП, настъпило на 12.06.2018г. в гр. София, на бул. „Никола Вапцаров“, ведно със законната лихва от 30.05.2023г. до окончателното погасяване и сумата 317.56 лева – мораторна лихва за периода от 31.05.2020г. до 31.05.2023г. С решението е отхвърлен предявеният от ответника Столична община срещу третото лице-помагач „Т.Г.Х.“ АД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 11 вр. чл. 82 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен договор за изработка в размер на сумите по главния иск – 1 024.19 лева за главница и 317.56 лева – мораторна лихва.
Като необжалвано, постановеното първоинстанционно решение е влязло в законна сила в частта, в която осъдителните искове на ЗАД „А.“ АД срещу Столична община по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени.
Настоящото въззивно производство е образувано по постъпилата въззивна жалба на подпомаганата страна Столична община срещу решение № 1
18649/13.11.2023г., постановено по гр.д. № 29293/2023г. по описа на СРС, 62-и състав, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен обратният иск с правно основание чл. 79, ал. 11 вр. чл. 82 ЗЗД, предявен срещу третото лице-помагач „Т.Г.Х.“ АД за обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен договор за изработка в размер на сумите по главния иск – 1 024.19 лева за главница и 317.56 лева – мораторна лихва.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част. Между ищеца-подпомагана страна Столична община и ответника по обратния иск „Т.Г.Х.“ АД бил сключен договор с предмет на изпълнение извършване в I зона на територията на СО дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа в обхвата на зоната по Приложение № 11 към договора.
Процесната отсечка не била включена в приложението, но попадала в обхвата по глава I, т. 1.1.2 от договора - изпълнителят извършвал дейностите на база конкретни възлагания. Дейностите в случая били възложени с възлагателно писмо рег. № СОА18ТД26-1983/12.02.2018г., а именно полагане на асфалт на ул. „Козяк“, и с възлагателно писмо рег. № СОА18-ТД26-6259/15.05.2018г. – извършване на ремонтни работи на пътните платна на улици, заложени в годишната програма за текущ ремонт на район Лозенец и конкретно за ул. „Никола Вапцаров“, в участъка от ул. „Козяк“ до бул.
„Черни връх“ – 180 кв.м асфалтобетон. Ето защо договор № СОА15-РД55355/11.06.2015г. бил приложим за процесния участък, където ПТП настъпило, а ответникът по обратния иск имал задължението да приведе този участък в безопасен вид, без препятстващи нормалното движение на автомобилите неравности. ПТП настъпило на 12.06.2018г., в рамките на възлагането от 12.02.2018г., по време на ремонтните дейности на пътя със срок до 31.07.2018г. и преди общината да приеме работата, като надлежно изпълнена от изпълнителя. Позовава се на глава V I от договора, т. 12.1.1.4 и нормативно установените за изпълнителя задължения по Наредба № 3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците – чл. 4, ал. 3, чл. 30. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения срещу „Т.Г.Х.“ АД иск.
Претендира разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.Г.Х.“ АД, чрез юрк.
Радичкова, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението в обжалваната част било правилно и обосновано. Правилни и обосновани били изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се доказало неизпълнение на договора за обществена поръчка и в частност на възлагателно писмо рег. № СОА18-ТД26-6259/15.05.2018г. от страна на „Т.Г.Х.“ АД. Доводите на въззивника не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Съобразно съдържанието на посоченото възлагателно писмо, възложена била направата на кръпки, а не цялостно преасфалтиране на пътното платно. Неоснователно въззивникът се позовавал на текстовете от Наредба № 3/16.08.2010г. В случая, не се съставял 2 проект за временна организация на движението, поставяла се сигнализация – чл. 4, ал.
6 от наредбата. Приемането на извършените от дружеството СМР от ищеца по обратния иск било несъмнено, общината извършила плащане по издадената фактура.
Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:
Ищецът по обратния иск Столична община твърди, че с ответника „Т.Г.Х.“ АД били обвързани от валидна облигация по договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015г., по силата на който, с възлагателно писмо рег. № СОА18-ТД26-6259/15.05.2018г. възложил на ответника по обратния иск извършването на дейности по поддържането и текущ ремонт на процесния пътен участък от бул. „Никола Вапцаров“, от ул. „Козяк“ до бул.
„Черни връх“, гр. София. Същите следвало да бъдат изпълнени в срок до 10.07.2018г.
Предвид обстоятелството, че ПТП настъпило през времетраенето на ремонта, на основание т. 12.1.20 от договора изпълнителят „Т.Г.Х.“ АД носел пълна отговорност за безопасността на всички видове работи и ремонтни дейности. Дружеството било длъжно, по време на извършването на ремонта, да обезопаси и сигнализира неравностите по пътя, за да осигури необезпокояваното и безопасно придвижване на участниците в движението. От неизпълнението на поетите с договора задължения произтичала и договорната отговорност на ответника-изпълнител. Предявява обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу ответника „Т.Г.Х.“ АД, при условията на положителна евентуалност - в случай, че исковете на ЗАД „А.“ срещу Столична община бъдат уважени, ответникът „Т.Г.Х.“ АД да бъде осъден да заплати на Столична община сумите, за които исковете на застрахователя са уважени. Претендира законна лихва от депозирането на писмения отговор в съда – 26.06.2023г. и разноски.
С депозирания писмен отговор ответникът „Т.Г.Х.“ АД оспорва исковете.
Процесният пътен участък не попадал в предметния обхват по Приложение № 11 от договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015г. Признава, че в случая дейностите били извършени по възлагане по т. 1.1.2 от договора с възлагателно писмо рег. № СОА18ТД26-6259/15.05.2018г. Дружеството-изпълнител надлежно изпълнило работите съгласно договора, а именно асфалтови кръпки. Спазени били изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. Изпълнението му било прието от възложителя без забележки, а задължението по издадената от изпълнителя фактура 3 било заплатено от общината. В гаранционния срок не постъпили уведомления за дефекти. Позовава се на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Тъй като не било налице неизпълнение на договора от негова страна, отговорността му по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД не следвало да бъде ангажирана.
Предявеният обратен иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищецът по обратния иск Столична община и ответникът по същия „Т.Г.Х.“ АД бил сключен договор № С015-РД-55355/11.06.2015г., по силата на който възложителят Столична община възложил, а изпълнителят „Т.Г.Х.“ АД се задължил да извършва на територията на Столична община – I зона райони Витоша, Средец и Триадица дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението. Съгласно нормата на т. 1.1.1. от процесния договор поддържането се осъществявало на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в списък – Приложение 11 ниво на поддържане, но само за посочените в същото приложение улици и булеварди, като само за тях изпълнителят се задължил да извършва всички дейности с оглед постигане на изискуемите стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя.
Не се спори, че процесният пътен участък не попада в обхвата на разпоредбата на т. 1.1.2 от договора, а в този на т. 1.2.1., която предвижда, че във всички останали случаи изпълнителят извършва дейности по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания от страна на възложителя.
Не е спорно, че с възлагателно писмо с изх. № СОА18-ТД26-6259/15.05.2018г. общината възложила на изпълнителя „Т.Г.Х.“ АД извършване на ремонти дейности, заложени в програмата за текущ ремонт на ул. Никола Вапцаров“, в участъка от ул.
„Козяк“ до бул. „Черни връх“, а именно 180 кв.м асфалтобетон, които следвало да бъдат извършени в срок до 10.07.2018г. Като писмени доказателства по делото са ангажирани и количествена сметка за процесния пътен участък на ул. Никола Вапцаров“, в участъка от ул. „Козяк“ до бул. „Черни връх“ и схема, от които несъмнено се установява твърдението на ответника по обратния иск, че извършеният ремонт представлявал асфалтова кръпка при ръчно изрязване и ръчно полагане на плътен асфалтобетон и обкантване на кръпките с битумна паста.
Предвид разпоредбата на т. 12.1.1.4 от сключения договор № С015-РД-55355/11.06.2015г. изпълнителят се задължил да спазва действащата нормативна уредба в Р България, касаеща изпълнението на договора, за периода на извършването на ремонтни дейности.
4
В случая условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението (ВОБД) при извършване на строителни и монтажни работи (СМР) по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация са уредени с издадената от министъра на РРБ Наредба № 3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата възложителите на СМР отговарят за изработването и съгласуването на проекта за ВОБД в случаите на дълготрайни СМР. Доколкото предвиденото в договора времетраене от започването до окончателното завършване на СМР е повече от две денонощия, то извършваните от изпълнителя СМР са дълготрайни такива по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/16.08.2010г. В случая със сключения от страните договор от 11.06.2015г. задължението за изготвяне на проект за временна и/или постоянна организация на движението и да съгласуване пред компетентните органи било поето от изпълнителя – т. 12.1.11.
По-нататък чл. 4, ал. 3 от Наредбата предвижда, че проектът за ВОБД се изпълнява въз основа на договор между възложителя и лицата, които извършват СМР.
Лицата, които извършват дълготрайни СМР, отговарят за поставянето и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за ВОБД и за премахването й след отпадане на необходимостта от нея. Целта на сигнализацията за въвеждане на ВОБД в пътен или уличен участък, в който се извършват СМР, съгласно чл. 3 от наредбата е да се информират участниците в пътното движение за особеностите и опасностите, възникнали в пътния (уличния) участък, и за изменените пътни условия; да се укажат границите на пътния (уличния) участък с изменени пътни условия; да се въведе режим на движение, който осигурява безопасно преминаване през пътния (уличния) участък.
Разпечатката съдържа 39 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/156e83f9-f392-48e1-a611-dfd41c458a78