Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 23.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 500/2024
Вид
Решение № 462
Подписан
23.01.2025
В сила
23.01.2025
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 ал. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100500500 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника А.И.Д., чрез адв. В. – особен представител, срещу решение № 21280/22.12.2023г., постановено по гр.дело № 50768/2022г. по описа на СРС, 151-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 628.29 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – ап.

30, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г., сумата 58.34 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2019г. до 05.04.2022г., сумата 27.92 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.04.2022г. до окончателното погасяване.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част. По делото не било установено за какво ищецът начислил дължимите суми – такава индивидуализация липсвала и в справките и в издадените фактури, липсвало отбелязване за кой абонатен номер тези документи се отнасят, неясно било какви били показанията на общия топломер, какъв бил процентът на загубите и как били калкулирани те, на какъв отопляем обем била определена сумата, нямало индивидуализация за използваната ТЕ от всеки един от 1 живущите в сградата, за да се направи извод, че същата ТЕ била използвана именно от ответника А.Д., а не от някой друг от живущите в сградата. По делото не се установила и изправността на отоплителните уреди – липсвали сертификати и протоколи за изпитване. Позовава се на чл. 27 Директива 2011/83/ЕО за непоисканата доставка и чл.

13 Директива 2006/32/ЕО и европейското законодателство, забраняващо непочтените практики. Оспорва представените от ищеца частни документи. Ищецът не изпълнил задължението си да преустанови топлоподаването след неплащане на две последователни сметки. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.

Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което установителните искове бъдат изцяло отхвърлени от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 25.01.1991г., от който се установява, че ответникът А.И.Д. придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. ****. същото обстоятелство не е оспорено от ответника в нито един етап от развитието на производството по делото.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за инсталация № 4000187406, съобщения към фактури за инсталация със същия номер с аб. № 267927, изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и др., както и 2 от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Неоснователно е възражението в жалбата, че в документите липсвало отбелязване за кой абонатен номер се отнасят - в извлечението извлечение от сметка се съдържа номера на инсталация № 4000187406, а в съобщенията към фактури – както номера на инсталацията, така и аб. № 267927.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът А.И.Д., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. ****, през процесния период била потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът А.И.Д., като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Следва да се има предвид, че със Закона за защита на потребителите в националното ни законодателство са въведени разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на които ответникът се позовава. Поради естеството на етажната собственост ответникът – собственик на имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, е обвързан от взетите решения на общото събрание на етажните собственици за топлоснабдяване на сградата, независимо дали е съгласен с тях. Поради това неоснователни се явяват възраженията на ответника за липса на облигация с ищеца, основани на нормата на чл. 62 ал. 1 ЗЗП за непоискана доставка на ТЕ. В този смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.

3

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било извършвано от ФДР „Т.С.“ ЕООД съгласно действащото законодателство за топлоснабдяването. Общият топломер в абонатната станция се отчитал по електронен път на първо число от месеца, като отчетът се документирал. Съгласно заключението технологичните разходи в АС били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Начисляваната от ищеца за процесния топлоснабден имот топлинна енергия била единствено такава за БГВ. За отчетните периоди 2018/2019г. и 2020/2021г. абонатът не осигурил достъп за отчет на водомера, за което от ФДР били съставени съответните протоколи. Извършен бил отчет на монтирания в имота водомер за топла вода на 22.07.2020г., за което бил съставен подписан от абоната протокол. За периодите на липса на достъп на абоната служебно била начислена ТЕ за 1 бр.потребител при разходна норма 140 л/денонощие. Начислените при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Т.С.“ ЕООД при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за процесния период. Ето защо, неоснователно се явява твърдението на ответника за неизпълнение на задължението за доставка на топлинна енергия в количествено отношение.

Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и напълно кореспондира с представените по делото писмени доказателства. Съдът приема за установено от заключението на СТЕ по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, неоспорено от страните, разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.

4

По делото е изслушано заключение на ССчЕ, неоспорено от страните. Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните записвания при ищеца и неоспорено от страните, за процесния период на абоната били начислени суми за доставена топлинна енергия на обща стойност 1 220.32 лева. Сумата не била заплатена.

Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество.

С оглед извода за основателност на вземането за цена на доставената ТЕ и главница за дялово разпределение СРС разгледал своевременно заявеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение за погасяване на вземането по давност. С въззивната жалба не са изложени оплаквания по отношение на приложението на института на погасителната давност от първоинстанционния съд.

Неоснователно е позоваването на ответника на чл. 46, ал. 1 ОУ, тъй като текстът регламентира право на ищеца, а не задължение, което той може и да не упражни, а именно след предварително уведомяване да прекъсне снабдяването с топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения срок за плащане.

Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение изпадането на ответника в забава, както и относно установените задължения за лихви за забава, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на сумата 200 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.