Определение № 6132 от 14.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52246/2022
- Вид
- Определение № 6132
- Подписан
- 14.02.2023
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 111077 от 15.11.2022 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 5136 от 11.01.2024 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 31393 от 28.02.2024 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Определение № 21734 от 27.05.2024 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Решение № 19319 от 28.10.2024 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Определение № 7162 от 11.02.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Решение № 18713 от 17.10.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 190064 от 16.12.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 - 453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 - 453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 - 453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6132 гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110152246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. В. С. срещу Д. В. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на делба на следния съсобствен между страните недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, с площ от 148 кв.м., находящ се в гр. София, ул.
„Любен Каравелов“ № 5, ет.5, намиращ се в сграда с идентификатор № ***., при съседи по схема: на същия етаж: няма, под обекта:
***., над обекта: ***.
В молба от 17.01.2023г. е направено особено искане да се допусне обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителната мярка възбрана върху ¼ ид.ч. от процесния делбен имот.
Съдът, след преценка на изложените в молбата обстоятелства и на представените в обезпечителното производство писмени доказателства, приема следното:
За да бъде допуснато обезпечение на иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща.
Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. Законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди (т. 5 от ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС от 14.03.2014 г.).
В предмета на настоящото производство се включва процесуално допустима искова претенция.
На следващо място обаче съдът намира, че за ищеца не съществува 1 обезпечителна нужда. Наложената обезпечителна мярка възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 – 453 ГПК – извършените от длъжника, в случая от ответника, разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната. На първо място, доколкото в случая се твърди процесният имот да е съсобствен между ищеца и ответника, то прехвърлянето на собствената на ищеца идеална част поначало не би произвела действие спрямо него. От друга страна, при евентуално прехвърляне на притежаваните от ответната страна идеални части в полза на трето лице, делото продължава своя ход между първоначалните страни на основание чл. 226, ал.1
ГПК. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226, ал.3 ГПК, а постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. Ето защо за ищеца е без значение евентуални извършвани от насрещната страна по спора прехвърляния в хода на процеса на притежаваните от тях идеални части.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения от С. В. С. срещу Д. В. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на делба на следния съсобствен между страните недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 148 кв.м., находящ се в гр. София, ул.
„Любен Каравелов“ № 5, ет.5, намиращ се в сграда с идентификатор № ***., при съседи по схема: на същия етаж: няма, под обекта:
***., над обекта: ***, чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху 1/4 ид.ч. от същия имот.
Определението подлежи на обжалване от ищеца пред Софийски градски съд в 1седмичен срок от връчването на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2