Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18713 от 17.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52246/2022
Вид
Решение № 18713
Подписан
17.10.2025
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18713 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110152246 по описа за 2022 година

Решението е по втора фаза на делбеното производство.

С влязло в сила решение от 21.11.2024г. по първата фаза на делбата е допуснато извършването на делба между С. В. С. и Д. В. С. на следния недвижим имот: апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:

***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 09.03.2022г., адрес на имота: гр. София, ул. „..., ет. 5, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор: ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; с площ: 148 кв.м.; прилежащи части мазе и 16/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: няма, под обекта:

***, над обекта: ***, при квоти 3/4 идеални части за С. В.

С. и 1/4 идеална част за Д. В. С..

В открито съдебно заседание от 18.03.2025г. ищецът С. В. С., чрез адв. Бобева – Тенева, САК, е заявил искане за възлагане на процесния делбен имот по реда на чл.

349, ал. 2 ГПК.

В открито съдебно заседание проведено на 18.03.2025г. ответникът Д. В. С., чрез упълномощения си процесуален представител – адв. В., САК е заявил, че счита имотът за поделяем и желае да получи реален дял от същия.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки 1 съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.

В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1./ възлагане по чл. 349 ГПК; 2./ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3./ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.

По делото е прието заключение на първоначална и повторна съдебнотехнически експертизи, съгласно които допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем, съгласно изискванията на строителните правила и норми и представлява един самостоятелно обособен жилищен обект. Разпитана в съдебно заседание вещото лице Я. пояснява, че стените на стълбищната клетка са носещи и от стълбищната площадка не могат да се обособят два входа с образуване на две жилища с кухня, санитарен възел и стая за всеки дял. Посочва, че архитектурният проект приложен по делото от страна на ответника, не отговаря на действителното положение. Няма обособени и два санитарни възела. Вещите лица обосновават еднопосочен извод, че липсата на мръсен канал, съответно и на изграден отделен санитарен възел, е пречка за поделяемостта на имота. Наред с това вещото лице Г., изготвил повторната съдебнотехническа експертиза заявява, че предвид функционалното разпределение на имота не може да бъде изграден мръсен канал, тъй като сградата е на калкан, който е застроен и граничи със съседни имоти. При това положение няма как да се възприеме и извод за поделяемост на процесното жилище. Горното обстоятелство обуславя извод за неприложимост на тегленето на жребий и разпределението по реда на чл. 353 ГПК като способи за извършване на делбата.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 18.03.2025г., е приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от съделителя С. В. С..

Основателността на същата се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2./ имотът да е жилищен; 3./ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4../ съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в изключителна собственост; 5./ същият да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и 6./ искането за възлагане да е направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.

344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя, който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за съделителя, който оспорва възлагателната претенция.

Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е установен от изготвените първоначална и повторна съдебно-техническа и оценителна експертизи. Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението по цитираните експертизи, че имотът отговаря на характеристиките на жилищен такъв.

Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал. 2 ГПК възможност предполага установяване на наследствения характер на имота. Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в 2 резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.

По - късно въпросът е доразвит в казуалната практика на касационната инстанция. В една група съдебни актове се приема, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество – по съображение, че вън от хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател. Т.е. изведено е, че заключението, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС относно смесения характер на съсобствеността, се прилага само при наследяване по реда на чл. 14, ал. 7 СК, т.е. каузалната практика стеснява приложението на разрешението, дадено в тълкувателното решение (към момента на приемането му е бил в сила СК от 1985 г. и няма основание да се счита, че тълкувателното решение изначално е имало предвид само хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК) (Решение № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК).

В друга група съдебни актове е прието, че не е налице хипотезата на смесена съсобственост, когато един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството, с което делът на последния се увеличава, респективно когато сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота. С това прехвърляне характерът на имота като наследствен не се е променил, а е налице концентрация на правото на собственост в полза на един от наследниците (в този смисъл например Решение № 86/09.03.2012г. по гр.д. №1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС, Решение № 239/06.08.2012г. по гр.д. №81/2011г. на І ГО на ВКС, Решение № 143/08.02.2017г. по гр.д. №1693/2016г. на Второ ГО на ВК, Решение № 223/12.10.2012г. по гр.д. №235/2012г. на ІІ ГО на ВКС, Решение № 18/27.02.2013г. по гр.д. №572/2012г. на І ГО на ВКС и др.). Когато обаче сънаследник е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице /с изключение на случая на разпореждане със спорното право/, съсобствеността е смесена и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество (в този смисъл още Решение № 105 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., второ ГО на ВКС).

Конкретиката на случая сочи, както е установено със съдебното решение в първа фаза на делбата, че имотът е бил притежание на В. С.ов С., и И. С. С.а, въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 82, том I, дело № 75/1973г. от 06.01.1973г. , по силата на който общите наследодатели на страните са придобили правото на пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда, находяща се в гр. София, ул.

„..., построена върху парцел II – 2 от квартал 443, м. Центъра, по плана на гр. София,, цялото пространство от 400 кв.м., при съседи: ул. „...”, Етажна собственост на ул. „...а, Хр. Т., Лада Фогел и жил. кооперация „Радост”, а именно правото да построят един апартамент с височина 2,90 м. върху цялата площ на съществуващата сграда, на петия надпартерен етаж, над апартамента, който ще бъде построен от Х. А. Ф., М. Б. Ф., Г. Н.

К. и А. Х. К., както и допълнителен балкон, който ще се оформи между стълбището на сградата и съществуващите към двора балкони, както и таванско помещение на шести надпартерен етаж. Безспорно между страните е и, че във връзка с реализиране на правата по горепосочената сделка И. С. С.а и В. С.ов С. са построили процесният апартамент № 5, състоящ се от две стаи, хол-дневна, баня, клозет, дрешник, антрета и тераса на целия надпартерен етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. „..., като същият е бил притежание в режим на съпружеска имуществена общност. По делото се изяснява още, че В. С.ов С. е починал на е починал на 20.07.1980г., а И. С. С.а е 3 починала на 26.11.2013г., като техни наследници по закон се явява синовете им - С. В.

С. и Д. В. С. (страни в настоящото делбено производство), придобили имота при равни права. С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти между братя и съсобственици № 162, том XVIII, дело № 3016/1982г. /л. 50-51/, на 19.07.1982г. Д. В. С. е прехвърлил на съсобственика си С. В. С. наследствената си 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „..., заемащ целият пети надпартерен етаж на сградата, застроен на около 148 кв.м., състоящ се от две стаи, хол - дневна, кухня, баня, клозет, дрешник, антрета и тераса, при съседи: ул. „...”, калкан на сградата, двор и калкан на сградата, отдолу апартамент на Ф-ви, отгоре тавански помещения и апартамента на С. В. С., от едно мазе под цялата застроена площ на допълнителния балкон между стълбищната площадка и старите балкони, находящо се на партера на сградата на нивото на другите мазета на сградата, от прилежащите на апартамента 16/100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо парцел II – 2, от кв. 443 по плана на гр. София, м. „Центъра”, цялото с пространство от около 400 кв.м., при съседи по нот. акт – ул. „...”, ЕС на ул. „...” № 5а, Хр. Т., Лада Фогел, жил. кооперация „Радост”. При съобразяване на изложената практика съдът намира, че в случая не е налице хипотеза на смесена съсобственост, доколкото съсобствеността е възникнала от наследяване, а извършената с нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 162 от 19.07.1982г. между наследниците по закон, не променя наследствения характер на имота.