Определение № 835 от 08.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42429/2024
- Вид
- Определение № 835
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 08.01.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 128291 от 11.09.2024 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
- Разпореждане № 136822 от 26.09.2024 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
- Разпореждане № 178820 от 04.12.2024 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
- Разпореждане № 25956 от 11.02.2025 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
- Разпореждане № 33948 от 25.02.2025 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
- Разпореждане № 167766 от 29.10.2025 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
- Определение № 26772 от 23.07.2026 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
- Разпореждане № 106635 от 03.09.2026 · МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28 · Закон за наследството
- чл. 79 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 835 гр. София, 08.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110142429 по описа за 2024 година Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задача.
Искането на ответницата за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели съдът намира за ненеобходимо с оглед предмета на спора Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 06.03.2026 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА по искане на страните съдебно-оценителна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и оглед на имота да даде отговор на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, като определя депозит за вещото лице в размер на 260 евро, от които 150 евро, вносими от ищцата и 110 евро, вносими от ответницата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Н. Ц. К., тел. *********, Специалност:
Промишлено и гражданско строителство-технология, Оценител на недвижими имоти, Обследване на енергийна ефективност и сертифициране на сгради.
Вещото лице да се уведоми за поставената задача и да се призове за ОСЗ след депозит.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответницата за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по искова молба на М. К. П. срещу Д. Л. С., с която са предявени обективно евентуално съединени установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност до размера на 1/2 ид.ч. на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **************** г. на нотариус Ж. Д., сключен между К. С. М. Д.
Л. С., който договор касае недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. София, *********************** В исковата молба, уточнена с молба от 20.11.2025 г., ищцата М. К. П. твърди, че в качеството си на наследник на своя баща К. С. М. /починал на 16.03.2024г./, е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. София, район Подуяне, *************. ап. 15, заедно с принадлежащото на имота избено помещение № 9 и заедно с припадащите се на имота 2.13 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което същата е построена, представляващо държавна земя в жилищен комплекс ************, който имот е в съсобственост с другият сънаследник – нейния брат К. К. М.. В исковата молба се твърди покупко-продажбата на имота, обективирана в Нотариален акт № **************** г. на нотариус Ж. Д., сключен между К. С. М. Д. Л. С., да е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради несъответствие на насрещните престации, тъй като декларираната продажна цена на имота в размер на 16000 лв. е повече от десет пъти по-ниска от действителната такава. При условията на евентуалност поддържа процесният договор да е нищожен като привиден, доколкото страните не са имали за цел да се постигнат последиците на договора за продажба, а са целяли създаване на законово основание за избягване на възможността М. К. П. да получи полагащия се дял от имуществото на баща й, като със сключването на договора за покупко-продажба страните са прикрили действителната сделка - дарение.
Сочи, че с атакуваната сделка да са накърнени правата й. По изложените съображения моли за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **************** г. на нотариус Ж. Д., сключен между К. С. М. и Д. Л. С. до ½ ид. ч. от същия, за следния недвижим имот, **********, находящ се в гр.
София, ж.к. ************, *************, заедно с припадащите се на имота 2.13 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което същата е построена, представляващо държавна земя в жилищен комплекс *******, който недвижим имот, съгласно действащия КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.
Претендира присъждане на разноски.
Ответницата Д. Л. С. оспорва предявените искове, както и наведените в исковата молба твърдения за нееквивалентност на престациите, както и че не са били налице намерения за сключването на договора между страните по него, респективно че същият е привиден, като прикриващ дарение. Излага твърдения, че страните по процесния договор са постигнали съгласие и са направили изявления за сключването на възмездна сделка за прехвърляне правото на собственост върху имота срещу заплащането на цена, като продавачът - К. С. М. си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота и е заявил, че е получил договорената цена в размер на 16000лв. /при данъчна оценка 15635,80лв/ напълно и в брой, непосредствено преди подписването на договора за покупка - продажба, като към момента на сключване на договора за покупко - продажбата на имота не е бил в сила 2
Закона за ограничаване на плащанията в брой. Освен това в конкретния случай поведението на ответницата, по никакъв начин не е накърнявало добрите нрави и не е злепоставяло интересите на продавача М., който си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота предмет на спора.
На следващо място сочи, че към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба К. С. М. е бил единствен собственик на имота и с извършването й не е нарушил правото на запазена част на своя наследник, регламентирана в чл. 28 ЗН.
Изтъква, че ищцата не е представила обратно писмо, което да съдържа едновременно волята на продавача К. С. М. и на купувача Д. Л. С., че сключването на договора за покупко-продажба не е насочена към пораждане на правни последици, респективно „начало на писмено доказателство“, удостоверяващо твърдения на страната пред държавен орган, които правят вероятно твърдението и, че съгласието е привидно.
Заявява, че към датата на запознанството на ответницата с наследодателя К. М., последният е бил двукратно разведен, а в последствие се е развел и с третата си съпруга. От фактическото съжителство на ответницата с К. М. от 1995 г. до неговата смърт, е родено едно дете – К. К. М. през 2002 г., а ищцата е дъщеря на К. М. от първия му брак. Сочи да е разполагала със средства да закупи процесния имот, чието прехвърляне е било инициирано именно от наследодателя. През годините ответницата не само се била грижила за партньора си К. С. до смъртта му, но съвместно с него е правила няколко ремонта в имота, които са способствали за увеличаване на пазарната стойност на процесния недвижим имот. В същото време и макар, че му е дъщеря, ищцата М. К. П. повече от 11 години не е посещавала и не се е интересувала от баща си по никакъв повод. Наред с горното ответницата прави възражение за изтекла придобивна давност на основание чл. 79 ЗС, като твърди, че не само е собственик на процесния имот, но и упражнява фактическа власт постоянно, непрекъснато, спокойно и явно от 06.12.2005г. до настоящия момент, в това число и чрез вещния ползвател.
По предявените искове в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже по делото следното:
По главния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД: сключване на оспорения договор за покупко-продажба на недвижим имот между К. С. М. и на купувача Д. Л. С.; че същият е симулативен и че страните по договора не са желали правните последици от сделката покупко-продажба, че същата е насочена срещу нея, с цел да попречи да възстанови запазената си част от наследството на починалия, По евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: че договорът е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, обусловено от значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните по тях, а именно, че уговорената в тях цена е в явно несъответствие със стойността на недвижимия имот.
В доказателствена тежест на ответницата е да докаже възраженията си в случая – че действителната воля на страните е обективирана в процесния договор, както и че цената по сделката е еквивалентна на прехвърленото право.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между К. С. М. и Д. Л. С. за покупко-продажба на недвижими имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. София, *********************** обективиран в Нотариален акт № **************** г. на нотариус Ж. Д., че М. К. П. е наследник на К. С. М., починал на 16.03.2024 г. и е оставил за свои наследници ищцата и нейния брат К. К. М..
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни 3 законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Разпечатката съдържа 45 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12da8b8c-7817-472c-9d84-b218f55adff4