Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1173 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 124/2026
Вид
Определение № 1173
Подписан
13.07.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 234 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1173 гр. Варна, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20263100900124 по описа за 2026 година търговско дело №20263100900124 по описа за 2026 година Постъпила е искова молба от М. Л. С. и П. С. Х., и двамата с пост. адрес в гр. Варна, чрез адв. Б.Л. – КАК, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седА.ще гр. София, за прогласяване нищожността на договори за учредяване на договорна ипотека №27, том 5, рег.№5853, дело №743 от 2008г. и договорна ипотека №98, том 2, рег.№3029, дело №203 от 2015г., в евентуалност за приемане, че ипотечното право е погасено по давност на основание чл. 172 от ЗЗД.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост и неоснователност на исковете, доколкото за ищеца липсва правен интерес от воденето на установителни искове за прогласяване на нищожност на процесните договори.

По допустимостта на предявените искове:

Предмет на искова защита е правото на ищеца за прогласяване нищожността на договори за ипотека, в евентуалност за несъществуване на ипотечното право, които са обусловени от нА.чието на вА.дно сключен договор за учредяване на ипотека, основание за прогласяване на нищожността/ зА.чаване на ипотечното право и правен интерес. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Изискването за нА.чие на правен интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично заложено в закона, тъй като само чрез него могат да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата, легитимирани да го търсят. Доколкото правният интерес е винаги конкретен, същият се преценява от съда за всеки отделен случай въз основа на изложените от ищеца в исковата му молба и поддържани в хода на процеса факти и обстоятелства. В настоящия случай от представените доказателства в ИМ за ипотекарния длъжник и собственик на ипотекирания имот е нА.це правен интерес, тъй като търсената от него защита би довела до 1 преустановяване на възможността за принудително събиране на кредиторовото вземане чрез провеждане на публична продан върху ипотекирания имот.

По отношение на иска за зА.чаване ипотечното право съдът намира, че от представените към ИМ писмени доказателства е нА.це интерес от предявяването му.

Предвид това, съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявените искове, съдът намира, че исковете следва да се разгледат по общия съдопроизводствен ред.

По доказателствените искания на страните:

Представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

С исковата молба е отправено искане да се изискват за послужване ч.гр.д. № 6435/2022 г. на РС-Варна, 49 с-в, т.д. № 582/2022 г. на ОС-Варна, в.т.д. № 440/2025 г. на Апелативен съд- Варна и т.д. № 1726/2025 г. на ВКС, II т.о. Съдът намира, че липсва необходимост да се прилагат делата в цялост. Ако ищците желаят конкретни доказателства от посочените дела да се приложат по настоящото, следва да ги изискат в заверени преписи.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава Х III от ГПК - “Основно производство“.

Приема за разглеждане субективно съединени искове от М. Л. С. и П.

С. Х., и двамата с пост. адрес в гр. Варна, чрез адв. Б.Л. – КАК, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седА.ще гр. София, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД за прогласяване нищожността на договори за учредяване на договорна ипотека №27, том 5, рег.№5853, дело №743 от 2008г. и учредяване на договорна ипотека №98, том 2, рег.№3029, дело №203 от 2015г., и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 172 от ЗЗД за приемане, че ипотечното право по договорна ипотека №27, том 5, рег.№5853, дело №743 от 2008г. е погасено по давност.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото на осн. чл.146, ал.1 ГПК.

В исковата молба се излага, че между ищците и ответното дружество е сключен договор за кредит HL 40457/04.08.2008г. за сумата от 166 200 лв., като в обезпечение е учредена договорна ипотека с нот. акт № 27, том 5, рег.

№ 5853, дело № 743 от 2008 г. на нотариус Елена Дионисова, район на действие РС- Варна, рег. № 190, върху жилището на ищците, находящо се в ***********, апартамент № 15, със застроена площ от 58.40 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 9, както и 4.2710 % от ид.ч., равняващи се на 9.41 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и 10.45 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху 2 дворното място.

На 24.11.2015 г. е сключен договор за кредит HL 73601 за сумата от 291 200 лв., представляваща сбор от 281 200 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит HL 40457/04.08.2008 г. и 10 000 лв. за други плащания. Като обезпечение на договора е учредена договорна ипотека върху гореописания недвижим имот с нот. акт № 98, том 2, рег. № 3029, дело № 203 от 2015 г. на нотариус Елена Дионисова, район на действие РС- Варна, рег. № 190.

За вземания по договор за кредит HL 73601 от 24.11.2015г., банката е депозирала срещу М. С. и П. Х. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл 417 ГПК по ч.гр.д.№ 6435/2022г. на РС-Варна, 49 състав, и е издадена заповед № 3182 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 23.05.2022 г.

С решение № 100 от 14.04.2025г. по в.т.д № 440/2025г. на Апелативен съд – Варна, II състав, съдът е установил, че договор HL 40457 от 04.08.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот и последващия го договор за банков кредит HL 73601 от 24.11.2015г. са нищожни, като в полза на банката е признато вземане за сумата от 23 141.62 лв., представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита поради нищожност на договор HL 40457 от 04.08.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот и последващия го договор за банков кредит HL 73601 от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението. С определение № 84 от 12.01.2025г. по т.д. № 1726 от 2025г. на ВКС, II отделение, решението не е допуснато до касационно обжалване.

Сочи се в исковата молба, че така установената със сила на присъдено нещо нищожност на двата договора за кредит - HL 40457/04.08.2008 г. и HL73601/24.11.2015 г., води до извод за нищожност и на сключения за обезпечение договор за ипотека.

Твърди се, че по отношение на договор за учредяване на договорна ипотека № 27, том 5, рег. №5853, дело № 743 от 2008г. е нА.це и основанието по чл. 172 ЗЗД, тъй като договорната ипотека не е подновена. Сочи се, че в договора ипотеката от 2015 г. не се споменава за учредената ипотека през 2008 г., поради което ипотеката от 2015 г. следва да се третира като втора ипотека, доколкото между страните няма изразена воля действието на ипотеката от 2015 г. да замени това на ипотеката от 2008 г. Молят за уважаване на исковете и присъждане на адв. възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира по делото отговор на искова молба. Поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените против него главни искове и евентуален иск. Счита, че за ищците липсва конкретен, актуален и непосредствен правен интерес по смисъла на чл.

124, ал. 1 ГПК. Твърди се, че в настоящия случай в исковата молба не се твърди нА.чие на висящо изпълнително производство, не се твърди насрочен опис, възбрана, публична продан или друг конкретен изпълнителен способ върху процесния имот. Така изложените твърдения не обосновават текущо пряко засягане, а предположение за бъдещо развитие, което зависи от настъпването на нови юридически факти, включително от поведението на длъжниците, от евентуално образуване на изпълнително производство и от избора на конкретен изпълнителен способ от кредитора.

Ответникът счита, че твърдяната в исковата молба нищожност на 3

Договора за кредит от 2008 г. и на Договора за рефинансиране не влече нищожност на Договорите за учредяване на ипотека, тъй като макар ипотеката да има акцесорен характер, тя обезпечава вземането на кредитора, а не конкретния документ (договор). Въпреки установената с Решение № 100 от 14.04.2025 г., постановено по в.т.д. № 440/2024 г. на ОС-Варна, нищожност на кредитните договори поради неравноправни клаузи, съдът е признал съществуването на парично задължение на ищците към Банката, което представлява чистата стойност на усвоената главница и то безспорно продължава да бъде свързано с договорите за кредит. Следователно, влязлото в сила решение, на което ищците основават иска си, не установява липса на вземане, а напротив – установява съществуването на парично вземане на банката, макар и в редуциран размер и при правни последици, различни от първоначално претендираните договорни лихви, такси и разноски. В случая не е нА.це отпадане или несъществуване на обезпеченото притезание, а настъпила промяна в неговия размер вследствие на съдебното прилагане на специалните правила за последиците от недействителността на потребителския кредит. Твърди се, че с учредените договорни ипотеки се е обезпечавало вземане за главница на Банката в съответствие с установеното във въззивното решение в размер на 166 200 лв., а не в размер на остатъка от 23 141,62 лв.

Оспорва като изцяло неоснователен предявеният при условията на евентуалност иск, основан на чл. 172 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 172 ЗЗД не урежда основание за нищожност на договор за учредяване на ипотека, нито самостоятелно основание за недействителност на ипотечната сделка. Тя урежда единствено действието на вписването на ипотеката, неговата продължителност, реда за подновяване и последиците при ново вписване след изтичане на десетгодишния срок. В настоящия случай ищците не сочат порок на самите ипотечни договори, а се позовават на твърдяно неподновяване на вписването, което по естеството си е въпрос за действието, реда и противопоставимостта на вписаната ипотека, но не и за вА.дността на договора за ипотека. Фактически неоснователно е твърдението на ищците по отношение на договорната ипотека от 2015 г., доколкото вписването на тази ипотека е било надлежно подновено през 2025 г., т.е. преди изтичане на десетгодишния срок от първоначалното вписване. Заявява, че дори да се приеме, че вписването на ипотеката от 2008 г. не е било подновено в десетгодишния срок, това не води до нищожност на договора за ипотека, а най-много до промяна в реда и противопоставимостта при евентуално ново вписване. Моли за отхвърляне исковете и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Предявени са субективно съединени главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 172 от ЗЗД.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

- Между страните е сключен договор за предоставяне на жилищен кредит № HL 40457/04.08.2008 г., във връзка с който учредена договорна ипотека в полза на банката за обезпечаване на кредита с нот. акт № 27, том 5, рег. № 5853, дело № 743 от 2008 г. на нотариус Елена Дионисова, район на действие РС-Варна, рег. № 190 на НК, върху самостоятелен обект в сграда – апартамент № 15, находящ се в ***********, с ид. № ***;

4

- Между страните е сключен договор за банков кредит № HL 73601/24.11.2015 г. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договора за кредит от 2008 г., във връзка с който учредена договорна ипотека в полза на банката за обезпечаване на кредита с нот. акт № 98, том 2, рег. № 3029, дело № 203 от 2015 г. на нотариус Елена Дионисова, район на действие РС-Варна, рег. № 190 на НК, върху самостоятелен обект в сграда – апартамент № 15, находящ се в ***********, с ид. № ***;