Решение № 1314 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1744/2024
- Вид
- Решение № 1314
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 02.12.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова
Други актове по делото
- Определение № 4037 от 20.09.2024 · Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова
- Протокол № 1425 от 11.10.2024 · Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова
- Протокол № 1553 от 28.10.2024 · Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.190 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.190, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 190, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1314 гр. Варна, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501744 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 61676/30.07.2024 г. при ВРС, подадена от Ж. Н. Д. срещу Решение № 2655/11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8116/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Ж. Н. Д. срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна обективно кумулативно съединени искове /след допуснато изменение на размера на предявените искове с протоколно определение от 21.06.2024 г./, както следва: иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 036,80 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 261,96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна/, начислено за периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г., на основание чл.
181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 144,33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че съгласно чл. 2, т.
1
5 от действалата през процесния период Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта, се осигурява безплатна храна на служители на МВР, които работят в контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции; клинични лаборатории, научно-технически лаборатории и лаборатории по микробиология, както и с трупен материал. Сочи, че в обхвата на тази разпоредба винаги са били включени водачите на служебни кучета, доколкото през цялото време те са ангажирани с грижи и обучение на служебните кучета, което следва да се приеме като контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции. Твърди, че е без значение дали водачът на кучето реално се е заразил или не, доколкото според цитираната наредба безплатна храна или нейна равностойност се дължи за работа в контакт с биологични агенти, а не само в случай на заразяване. По аналогични съображения оспорва и решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 2 144.33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Областна дирекция на МВР – гр. Варна.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, моли за потвърждаване на обжалваното решение.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Ж. Н. Д. срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1346.40 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 261.96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за неизплатената сума за храна, начислено за периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г.; сумата от 1303 лв., представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със 2 специфичен характер за 2021г. -2023г. основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
С протоколно определение от 21.06.2024 г. съдът на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на размера на предявените от Ж. Н. Д. срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна искове, както следва: искът с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР за заплащане на суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г. е изменен за сумата от 1036.80 лева, а искът с правно основание 190, ал. 2 ЗМВР за заплащане на обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021г. -2023г. е изменен в размер на 2144.33 лева.
Ищецът твърди, че е държавен служител, като за времето от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. заемал длъжността „мл. инспектор“ в сектор „СПС“ възвод ВСК (водач на служебно куче) при ОД на МВР – Варна. Излага, че от 02.05.2023 г. е прекратено служебното му правоотношение. Сочи, че полагал труд на 12-часови смени около 14 смени месечно. Твърди, че изпълнявал служебните си задължения като водач на служебно куче, което било източник на инфекциозни и паразитни заболявания. От последното извежда, че е работил на длъжност в опасна среда – в контакт с биологични материали, които могат да провокират инфекции. Сочи, че в процесния период не му е начислявана и изплащана левовата равностойност на полагащата му се като служител на МВР храна за компенсиране на здравословните аспекти на работния процес за защита в контакт с кучета. Подробно обосновава начина на формиране на сумата, като за процесния период излага, че е положил труд със специфичен характер за 374 смени. Твърди, че е налице нормативно установено право да получи равностойността на дължимата безплатна храна, позовавайки се на т.3 от Приложение № 2 към чл. 6, ал.2 от Наредба №4/14.10.2002 г. Счита, че му се дължи и обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия на труд на основание чл. 190, ал. 2 от ЗМВР и Приложение № 3 към т. 20 от Заповед №8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Варна е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че за времето от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът е заемал длъжността „мл. инспектор“ в сектор „СПС“ възвод ВСК (водач на служебно куче) при ОД на МВР – Варна. Твърди обаче, че ищецът не е изпълнявал задълженията си в специфични условия на труд по смисъла на чл.2 от Наредба №8121з-904/2015 г. Излага, че служебните кучета се отглеждали в питомник, като в района имало изградени оборудвани помещения за преобличане и лична хигиена след работа с кучетата. Оспорват се твърденията ищецът да е полагал труд в опасна среда, като се сочи, че всички кучета са под ветиринарно наблюдение и им се поставят ваксини и се обезпаразитяват. Посочва, че след извършени проверки не е установено, да са налице опасни условия на труд. Оспорва ищецът да е положил твърдените отработени смени. Оспорва началния момент на претендираната мораторна 3 лихва, както и нейната дължимост. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на допълнителен платен годишен отпуск с идентични аргументи за липса на полаган труд при специфични условия.
Сочи, че допълнителен отпуск не е предвиден за водач на служебно куче.
Отделно се подчертава, че правото на отпуск за работа при специфични условия, не е предвидено да се компенсира в пари при прекратяване на правоотношението. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, като се потвърждава и от представената по делото кадрова справка, че за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“ – старши полицай в сектор „СПС“ възвод ВСК /водач на служебно куче/ при ОД на МВР - Варна, с оглед на което страните са били в служебно правоотношение в посочения период, което е било прекратено на 02.05.2023 г., видно и от Заповед № 365з-2785/28.04.2023 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Д..
Приети по делото са Заповед № 8121з-937/26.08.2020 г. относно определяне размера на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служители на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и размера на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч. за 2020 г на осн. чл. 181, ал. 4, вр. ал. 3 ЗМВР. Приета е и Заповед 8121з-1409/30.12.2020 г. размера на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служители на МВР по чл. 181 ЗМВР за периода 2021 г., както и Заповед № 8121з-1724/31.12.2021 г. за периода 2022 г.
Цитираните заповеди за използвани от вещото лице при изготвяне на заключението по допуснатата ССЕ.
Приета по делото е и Заповед №8121з-1529/05.12.2018 г. относно реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР. Разпоредбите на т.24 от нея повтарят тези на чл.190, ал.1 и ал.2 ЗМВР относно предпоставките за ползване на допълнителния отпуск.
По делото е представена Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. относно реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР и с която е отменена заповед №8121з-1529/05.12.2018 г. относно реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР. В т.26 от Заповедта са посочени предпоставките за ползване на допълнителен отпуск на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето.
Представени са платежни бележки за начислени възнаграждения и удръжки на ищеца през процесния период.
По делото е приобщен протокол от извършен контрол на химични агенти в работна среда, сектор „Държавен здравен контрол“ при МВР – Медицински институт, видно от заключението, на който при извършената проверка средно-сменната концентрация на експозиция от амоняк съответства на изискванията на Наредба № 13, обн. ДВ. бр. 8/2004 г.
Към делото са приети и приложени месечни графици на служителите 4 при СПС отдел ОП при ОД на МВР Варна, касаещи и ищеца и отработените от него смени през процесния период, също използвани от вещото лице при изготвяне на заключението по допуснатата ССЕ.
По делото пред първата инстанция е изслушано заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът Ж. Н. Д. - старши полицай във взвод "Водачи на служебни кучета" на сектор "Специализирани полицейски сили" при отдел „Охранителна полиция" към ОД МВР - Варна е положил 332 бр. дежурства/смени, от които дежурства/смени при работа с зачисленото му животно - куче е положил 226 бр. смени, като разликата от 106 смени е бил дежурен по поделение без куче при 62 бр. смени и 44 работни сметни командировка. Според заключението за процесния период на ищеца следва да се начисли левовата равностойност на храна и напитки в размер на 813.60 лв.
Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11aa8c76-5d7a-4068-8422-95d7fb2956ae