Определение № 4037 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4037 гр. Варна, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501744 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 61676/30.07.2024 г. при ВРС, подадена от Ж. Н. Д. срещу Решение № 2655/11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8116/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Ж. Н.

Д. срещу ....... ..... – гр. Варна обективно кумулативно съединени искове /след допуснато изменение на размера на предявените искове с протоколно определение от 21.06.2024 г./, както следва: иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 036,80 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 261,96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна/, начислено за периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г., на основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл.

86, ал. 1 ЗЗД; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 144,33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че съгласно чл. 2, т. 5 от действалата през процесния период НАРЕДБА № 8121з-904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна 1 на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта, се осигурява безплатна храна на служители ....., които работят в контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции; клинични лаборатории, научно-технически лаборатории и лаборатории по микробиология, както и с трупен материал. Сочи, че в обхвата на тази разпоредба винаги са били включени водачите на служебни кучета, доколкото през цялото време те са ангажирани с грижи и обучение на служебните кучета, което следва да се приеме като контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции. Твърди, че е без значение дали водачът на кучето реално се е заразил или не, доколкото според цитираната наредба безплатна храна или нейна равностойност се дължи за работа в контакт с биологични агенти, а не само в случай на заразяване. По аналогични съображения оспорва и решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 2 144,33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна ....... ..... – гр. Варна.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което следва да бъде приета за разглеждане.

Не са отправени доказателствени искания.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 61676/30.07.2024 г. при ВРС, подадена от Ж. Н. Д. срещу Решение № 2655/11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8116/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Ж. Н. Д. срещу ....... ..... – гр. Варна обективно кумулативно съединени искове /след допуснато изменение на размера на предявените искове с протоколно определение от 21.06.2024 г./, както следва: иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 036,80 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 261,96 лева, представляваща 2 обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна/, начислено за периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г., на основание чл.

181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 144,33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3