Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 14.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 398/2024
Вид
Решение № 175
Подписан
14.10.2024
В сила
24.06.2025
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500398 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 9026/04.07.2024 г. от П.Р.Б. против решение № 183/21.06.2024 г., постановено по г. д. № 827/2023 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която П. е осъдена да заплати на В. Е. З. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 62, ет. 4, ап. 11 сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с чл. 255, ал. 1, т. 6 и т.

7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 349 ЗМ 321/2018 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. пр. № 2329/2018г. по описа на ОП - Стара Загора, като наказателно производство е прекратено на 08.02.2023 г., ведно с законната лихва от 15.02.2023 г. (датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателно производство) до окончателно изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да намали размера на присъденото обезщетение до 10 000.00 лева.

Ответника В. Е. З. ЕГН ********** счита, че тази въззивна жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Подадена е въззивна жалба вх. № 9547/16.07.2024 г. от В. Е. З. ЕГН ********** против решение № 183/21.06.2024 г., постановено по г. д. № 827/2023 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, в която е отхвърлен иска на В. Е. З. ЕГН ********** да бъде осъдена П.Р.Б. да и заплати разликата над присъдения размер от 20 000.00 лева до пълния предявен 1 размер от 56 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с чл. 255, ал. 1, т. 6 и т.

7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 349 ЗМ 321/2018 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. пр. № 2329/2018г. по описа на ОП - Стара Загора, като наказателно производство е прекратено на 08.02.2023 г., както и в частта в която е отхвърлен иск за присъждане на сумата от 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство), ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да присъди претендираните суми в пълен размер. Претендира разноски.

Ответник П.Р.Б. счита, че тази въззивна жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Предявени от В. Е. З. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 62, ет. 4, ап. 11 против П.Р.Б..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 56 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство), двата вида вреди причинени от обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с чл. 255, ал. 1, т. 6 и т.

7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 349 ЗМ 321/2018 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. пр. № 2329/2018 г. по описа на ОП - Стара Загора, като наказателно производство е прекратено на 08.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът не признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

І. По иска за присъждане на сумата от 56 000.00лева, представляваща обезщетение на имуществени вреди:

В исковата молба се твърди, че против З. е водено наказателно производство за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с чл. 255, ал. 1, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 349 ЗМ 321/2018 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. № 2

2329/2018 г. по описа на ОП - Стара Загора, като наказателно производство е прекратено на 08.02.2023 г. Това постановление е влязло в сила на 15.02.2023 г.

Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи от наказателното дело.

Наказателното производство против З. е продължило около 1 година и 3 месеца, както е посочено и в исковата молба: от датата на повдигане на обвинение (23.11.2021 г.) до датата на прекратяване на наказателното производство с влязъл в сила акт (15.02.2023 г.).

Производството включва само досъдебна фаза.

По отношение на ищеца, е била взета мярка за неотклонение „подписка“ за целия период на производството.

При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П. следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.

Спорът е за неговия размер.

В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство З. е претърпяла значителни неимуществени вреди: изпитвала изключителен страх, че може да получи присъда без да е виновна, като съществувала реална опасност същата да не е условна, тъй като минимума на предвиденото наказание е три години лишаване от свобода.

Твърди, че вследствие на това обвинение, за което разбрали съседи и приятели, всички се отдръпнали от нея, станали подозрителни и избягвали контакти с нея. Променила се психиката и. Затворила се в себе си, изгубила желание да излиза. Започнала да вдига кръвно, затворила се, притеснявала се какво ще говорят хората за нея, как ще живее семейството и, когато е в затвора, изпитвала страх от изтърпяване на наказание лишаване от свобода и била под стрес от постоянната наказателна репресия и мярката за неотклонение, която и била взета. Авторитетът и в обществото безспорно бил накърнен, изпаднала в депресивно състояние, отчуждила се от света, нямала желание да се социализира. Ищцата твърди, че преди да и бъде повдигнато обвинението била изключително благ и общителен човек. От стреса и се появили образувания, за които посещавала и медицински специалисти и към настоящия момент. Животът и сякаш се сринал, изпаднала в дълбока депресия и считала, че всичко е загубено.

Видно от показанията на свидетел М.В.П. (л. 21 – 22 от делото на ОС), в края на 2021 г. и началото на 2022 г. е имало един момент, в който З. е изпаднала в нервен срив.

Тогава тя и е споделила, че има проблеми, че са и повдигнали обвинение, което е свързано с тежко наказание, за влизане в затвора. От тогава свидетелят е запозната, че ищецът има много сериозни проблеми и чисто психологически проблеми, които продължават и до момента. Психологическото и състояние от тогава се е променило много и не се подобрява до днешна дата. З. винаги е била силен и борбен човек, дейна, с хъс и е вземала бързи решения, а в един момент я е видяла за първи път в такова състояние, когато е изпаднала в 3 тотален блокаж, шок. Имала е тежка депресия, паник атаки е получавала и непрекъснато е повтаряла, че ще влезе в затвора, че живота и свършва, че детето и ще остане само, че идва края на живота и. Обаждала се на свидетеля посред нощ, плакала е и е страдала. З. има съпруг и дете, в семейно отношение са се обострили нещата заради състоянието и. Твърди, че З. сядала на дИ.а и гледа в една точка, плаче и мисли, че вече живота и свършва. Знае, че В. е ходила при психиатри, били са и изписани лекарства, но и до ден днешен нещата се влошават, защото тя е изгубила всякаква концентрация. Започват да говорят за нещо и тя забравя за какво. Идва, взема я от вкъщи, тръгват в посока, например Л. - бърка пътя, не знае накъде да отиде. Имало е момент, в който и са се появили топчета по краката. Тя е мислила, че има рак и ще умира, а се е оказало след като е ходила на лекар, че е от нерви. Забранили са и да пипа образованията, но като цяло нещата не се подобряват. Имало е момент, в който пиейки антидепресанти, тя не е искала да ги спре. Те са се приемали по схема, но тя се е страхувала, че отново ще изпадне в тези състояния. До ден днешен и се обажда, за да и каже, че нещо я души. Като цяло животът и много се е променил, защото много хората са започнали да странят от нея. Тя е изпаднала в изолация. Започнала да натоварва обкръжението си, включително и свидетеля. Установява, че емоционално и психологически сега ищцата върви в посока надолу. Само да се случи нещо дребно в ежедневието и я вади от равновесие, все едно получава паника. Счита, че причината за това състояние е, че ще влиза в затвора и детето и остава само. Молила свидетелката да не оставя детето и. Твърди, че ищецът е изпитвала срам, тя е комуникативен човек, работата и е била свързана с много хора, изградила си е някакво име, изградила си е контакти. В един момент се е страхувала тези хора как ще е погледнат, че ще я сочат с пръст. Хората са говорили, че едва ли не е някаква престъпница и е мислила, как ще влезе в затвора. Това е било в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато са се случвали интензивни паник атаки, ревове, сълзи и целия ужас. Свидетелят твърди, че е виждала З. да приема лекарства и медикаменти антидепресанти - деанксид и атаракс, 2 вида хапчета, които са и били изписани от лекар и тя ги пие и до ден днешен. Тези антидепресанти и се отразяват зле. Чувствала се е като парцал.

Тръгват в някаква посока да се разходят, а тя е като „свободен електрон“, ни чува, ни приема и до ден днешен, а тогава постоянно е искала да спи, да реве и да гледа в една точка.

Свидетелят е научила за проблема и от самата нея и от общата им компания.

Видно от показанията на свидетел Д.И.П. (л. 22 от делото на ОС), тя знае, че З. е имала проблеми с П. в края на 2021 г. Изпаднала е в криза, по този повод. След получаване на делото, тя е започнала да се обажда на приятелите, които са около нея, за да я успокоят. Тя е била в нервни кризи, много тежко състояние, паническо разстройство, не е искала да излиза, започнала е да пие антидепресанти, била е неадекватна, на моменти - агресивна.

Притеснила се е, че ще влезе в затвора. Семейството и я е подкрепяло, но в един момент е започнала да си мисли най-лошото. Детето и е било малко. Седи и гледа в една точка. Както говорят започва да реве истерично. Започнала е хапчетата и сега ги пие. Състоянието и се е влошавало. Наскоро е ходила на лекар, заедно със свидетеля. Неадекватна е, тръгват нанякъде и пита накъде тръгва, забравя, станала е отнесена. Тъй като ищецът натоварвала всички с проблемите си, приятелите и са спрели да се събират често с нея, отдръпнали са се.

4

Останала сама и се е притеснявала какво ще говорят за нея. Свидетелят твърди, че е виждала З. да пие розови хапчета - деанксид и атаракс. Установява, че намира разлика от преди повдигане на обвинението и след това. Преди това ищцата З. е била борбена жена, жизнена, сама се е справяла с трудности, гледала е братята и сестрите, а сега е съсипана. Споделяла е на свидетелката за проблеми със съня, не е можела да спи, започнала е да пуши много цигари, алкохол не е употребявала, но е пушила по 2-3 кутии. Вечер се е обаждала късно през нощта, плаче, получила е паническо разстройство, че ще умре, почва да се задушава, сърцебиене и свидетелката и говори по телефона. Притеснявала се е за детето, че няма кой да го гледа, когато мъжът и е на работа. Мислила е, че я чакат години в затвора, ако я осъдят и е коментирала, че детето ще израсне без нея и ще се срамува, че майка му в затвора. Преди години ищецът се занимавала с ремонти, борбена, мъжка жена е била, организирала е бригади са шпакловане, за боядисване, била е отговорник на тези бригади. По време на нервния срив е била вкъщи, не е работила, седи и гледа в една точка.