Решение № 260400 от 19.08.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1179/2020
- Вид
- Решение № 260400
- Подписан
- 19.08.2020
- Състав
- МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ
Други актове по делото
- Определение № 1815 от 22.06.2020 · МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА, ИВЕЛИНА МИТЕВА СЪБЕВА, КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….08.2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА при секретар Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1179 по описа на ВОС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 14745/20.02.2020г. от
ОД на МВР гр. **** с адрес гр. срещу Решение № 476/03.02.2020г. по гр.д. № 16596/2019г. на ВРС, 24св.,в частта, с която въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН **********,***, както следва:
-сумата от 149 лв. /сто четиридесет и девет лева/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври – декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 138, 20 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 132, 50 лв. /сто тридесет и два лева и петдесет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 138, 20 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 91, 59 лв. /деветдесет и един лева и петдесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 167, 55 лв. /сто шестдесет и седем лева и петдесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 128, 93 лв. /сто двадесет и осем лева и деветдесет и три ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 104, 95 лв. /сто и четири лева и деветдесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 114, 49 лв. /сто и четиринадесет лева и четиридесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 145, 34 лв. /сто четиридесет и пет лева и тридесет и четири ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 152, 69 лв. /сто петдесет и два лева и шестдесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
-сумата от 152, 65 лв. /сто петдесет и два лева и шестдесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излагат се съображения , че посочения от закона текст е съобразен с чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 4.11.2003г. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.Твърди, че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 296.48лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/167.55лв. и 128.93 лв./ съгласно заключението на вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение, като правилно и обосновано, да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, не се явява,чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован,чрез процесуалния си представител, излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на от М.С.П., ЕГН **********,*** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва: главница от общо 1 965, 44 лв., претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо 235, 66 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност младши инспектор във Второ РУ Варна при ОД на МВР Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че през същия период е положил общо 1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1883.66 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 235.66 часа, който не му е заплатен.
Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните си правоотношения с ищеца, за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства/кадрова справка-л.15 от дело/,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът - М.С.П., през периода от 01.10.1016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в група ООР към сектор “Охранителна полиция“ към Второ РУ Варна – ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, заявления за ползване на отпуски, платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период, извадки от протоколи за отчитане на работно време между 22.00 - 06.00 ч.времето на разположение, протоколи за положен труд от държавни служители работещи на смени, графици.
Разпечатката съдържа 50 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10d0f7ed-5322-4646-9f44-b987160dd73f