Определение № 1815 от 22.06.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./…….06.2020г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1179 по описа на ВОС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 14745/20.02.2020г. от ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 476/03.02.2020г. по гр.д. № 16596/2019г. на ВРС, 24св.,в частта, с която въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН **********,***, както следва:

-сумата от 149 лв. /сто четиридесет и девет лева/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври – декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 138, 20 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 132, 50 лв. /сто тридесет и два лева и петдесет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 138, 20 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 91, 59 лв. /деветдесет и един лева и петдесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 167, 55 лв. /сто шестдесет и седем лева и петдесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 128, 93 лв. /сто двадесет и осем лева и деветдесет и три ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 104, 95 лв. /сто и четири лева и деветдесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 114, 49 лв. /сто и четиринадесет лева и четиридесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 145, 34 лв. /сто четиридесет и пет лева и тридесет и четири ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 152, 69 лв. /сто петдесет и два лева и шестдесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

-сумата от 152, 65 лв. /сто петдесет и два лева и шестдесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово праоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излагат се съображения , че посочения от закона текст е съобразен с чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 4.11.2003г. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.Твърди, че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.

Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност , ако се прецени

, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г.

– 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 296.48лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г. /167.55лв. и 128.93 лв./ съгласно заключението на вещото лице.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

О П Р Е

Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 14745/20.02.2020г. от ОД на МВР гр. Варна с адрес гр.

Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 476/03.02.2020г. по гр.д. № 16596/2019г. на ВРС, 24св..

НАСРОЧВА за 10.08.2020г. от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: