Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 25.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 451/2024
Вид
Решение № 91
Подписан
25.03.2025
В сила
09.05.2025
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.131 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.131 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.11 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.18 ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.23 ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24 ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24 ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.7 ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.5 ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000451 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №188/22.04.2024г., постановено по търг. д. №365/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, А. А. Ф., роден на 22.04.1982г., гражданин на В., паспорт №********, издаден на 07.08.2017 г., идентификатор ********, е осъден да заплати на „Б. Д." ЕАД, ЕИК ******** сумата 78 233,20лв., съставляваща чистата стойност на кредита, дължима по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.10.2014г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 24.06.2022г., до окончателното плащане, както и сумата 7 426,91лв. деловодни такси и разноски за производството по т.д. №365/2022 г. на ОС Пловдив, като е отхвърлен искът за разликата над сумата 78 233,20лв. до пълния претендиран размер от 108 991,59лв., както и исковете за присъждане на сумата 5 637,25лв. - възнаградителна лихва по същия договор за периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г., и на сумата 236,68лв. - неустойка по чл.17.1 ОУ за 1 периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство –„Б. Д." ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е отхвърлен искът за главница над сумата от 78 233,20лв. до пълния предявен размер - 108 991,59лв., както и исковете за присъждане на сумата 5 637,25лв. възнаградителна лихва по договора за периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г., и на сумата 236,68лв. - неустойка по чл.17.1 ОУ за периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изложени са подробно съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда, че не са спазени изискванията на чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД и приетото, че договорът за кредит е недействителен и кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита.

Позовава се на съдържанието на Типовия договор по чл.7 от ЗКСД, като се твърди, че договорните клаузи възпроизвеждат параметри, заложени в чл.10 ал.2 и чл.27 ал.1 от Типовия договор. Наведени са доводи, че по отношение на клаузите, с които се договаря капитализирането, следва да се приложат общите правила на договарянето – свободата на формиране волята на страните, доколкото не накърняват законови императивни норми. Тълкувана е разпоредбата на чл.17 ал.4 от ЗКСД. Наведени са и доводи, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда, че ответникът не е получил необходимата преддоговорна информация в нарушение на чл.18 ал.3 от ЗКСД, като се твърди, че възражението на особения представител на ответника в тази насока е бланкетно. В тази насока се позовава на приложена по делото декларация.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер.

Въззиваемата страна А. А. Ф., чрез назначения особен представител – адв. Д. К., в представения отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК оспорва така предявената въззивна жалба.

Решението е обжалвано и ответника в първоинстанционното производство - А. А. Ф., чрез назначения особен представител – адв. Д. К..

Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е уважен искът за сумата от 78 233,20лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 24.06.2022г. Твърди се, че решението в обжалвана част е неправилно. Развити 2 са съображения, че доколкото нормата на чл.17 ал.7 от ЗКСД е реституционна, подобна на чл.34 и чл.55 от ЗЗД и урежда последиците при констатирана недействителност на договора, а ищецът е предявил иска си на договорно основание, без заявено реституционно искане за връщане на дадено по недействителен договор, искът на договорно основание не може да се уважи и следва да се отхвърли, доколкото е доказано, че процесният договор е недействителен на основание чл.17 ал.6 във вр. с чл.17 ал.4 от ЗКСД и чл. 18 ал.3 от ЗКСД. На самостоятелно основание се твърди, че искът следва да бъде отхвърлен, поради липса на изискуемост на вземанията, поради факта, че страните не са подписали погасителен план и не са уговорили как следва да се връщат дължимите суми на падеж и по размер. В тази насока са цитирани мотиви от обжалваното решение, като се твърди, че съдът не може да замести волята на страните по изготвяне на погасителен план по правилото на чл.131 ал.3 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на чл.24 ал.2 от ЗКСД; чл.130 ал.1 от ЗЗД и чл.131 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че поради липсата на подпис на кредитополучателя върху изготвения от банката нов погасителен план е налице липса на съгласие от страна на кредитополучателя относно размера на дължимите суми по падеж и размер. По отношение на представената декларация от 17.10.2014г. се поддържа възражението, че тя е изготвена на български език, подписана е без участието на преводач, при което кредитополучателят не е знаел какво подписва. Позовава се на неспазване на разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗКСД, защото, въпреки уговорката в чл.5 от договора, между страните не е постигнато съгласие и не е подписан погасителен план, съдържащ информеция за начина на изплащане на кредита след изтичане на гратисния период, при което крайната дата за погасяване на задължението /чл.2 от договора/ е 28.10.2031г., която дата не е настъпила и вземането не е изискуемо. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

В представения в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на тази въззивна жалба насрещната страна –„Б.Д.” ЕАД я оспорва изцяло.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в 3 жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.17 ал.2 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Ищецът в първоинстанционното производство –„Б.Д.” ЕАД, основава вземането си на Договор от 17.10.2014г., сключен с ответника, за потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на договора е предоставил на ответника кредит от 78 233,20лв. за заплащане на такси за обучение в МУ П.. Твърди, че неразделна част от договора са общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД.

Срокът за връщане на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на т.нар.

„гратисен период“ - от първото усвояване на кредита до изтичане на една година от датата за провеждане на държавен изпит или защита на дипломна работа. При сключване на договора и впоследствие два пъти годишно са представяни удостоверения от МУ П., според които ответникът е студент по медицина със срок на обучение 6 години и дата на държавен изпит 30.09.2020г. С договора е уговорен падеж за издължаване на вноските след изтичане на гратисния период - 28-ма дата на всеки месец, като първата падежна дата е 28.10.2021г. Посочено е, че кредитът е усвояван на части, като са заплащани семестриалните такси за обучение по сметка на учебното заведение, с изключение на първата такса, която е заплатена на учебното заведение от кредитополучателя и възстановена от банката по сметка, посочена в договора. Посочени са датите на усвояване - общо десет в периода от м.октомври 2014г. до м.февруари 2019г. Така се поддържа, че е усвоен изцяло кредит в размер 78 233,20лв. В договора е уговорена фиксирана лихва в размер 7% годишно, която се начислява върху усвоената главница, включително през гратисния период, като по кредита са капитализирани лихви в общ размер 30 758,39лв. Длъжникът не е погасявал вноските. Към датата на исковата молба са дължими общо осем вноски с падежи от 4

28.10.2021г. до 28.05.2022г. В общите условия към договора, подписани от кредитополучателя, е предвидено при допусната забава в плащанията над 90 дни кредитът да става предсрочно изискуем в пълен размер. Ищецът твърди, че посочените предпоставки са изпълнени, поради което с исковата молба прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: главница по договора за кредит в размер 108 991,59лв. /равна на сбора от усвоения кредит и капитализираните лихви/, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; възнаградителна лихва в размер 5 637,25лв. за периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г.; лихва за забава за същия период - неустойка по чл.17.1 ОУ, в размер 236,68лв. /след допуснато изменение на исковата претенция в тази й част с определение от 23.01.2024г./.

С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба ответникът А. А. Ф., чрез особен представител адв.Д. А., е оспорил иска. Не се оспорва сключването на сочения от ищеца договор за кредит. Възразява се за неспазване изискванията на специалния закон при сключването му - ЗКСД. Възразява се, че не е подписан погасителен план, установяващ размера на месечните вноски и падежа на същите. Възразява се по това, че изтеклите през гратисния период лихви са прибавени към главницата /капитализирани/, в резултат от което размерът на главницата не е равен на размера на платените семестриални такси, което е в противоречие с изискванията на закона. Прави се възражение за недействителност на клаузи от договора и ОУ в аспекта на нормата на чл.17, ал.6 ЗКСД. Поддържа се, че целият договор е недействителен и кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи. Възразява, че вземането за целия размер на усвоения кредит не е изискуемо, тъй като крайният срок за връщане на кредита е 28.10.2031г., а поради липса на погасителен план, няма уговорени месечни погасителни вноски. Иска се исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъде присъдена само чистата стойност на усвоения кредит.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявената претенция. Срещу възраженията на ответника излага насрещни доводи и твърдения.

5

В отговора на допълнителната искова молба ответникът възразява, че декларацията, представена от ищеца, е на български език и ответникът не е разбирал нейното съдържание. Същото се отнася и до представения примерен погасителен план, както и до подписаните от ответника общи условия.

Поддържат се възраженията за недействителност на договора за кредит.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:

Правоотношенията межди страните произтичат от договор, сключен между ищеца – кредитодател и ответника – кредитополучател, с дата 17.10.2014г., за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Съгласно очертания в чл.1 предмет на договора, ищецът отпуска на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер 78 233,20лв., а, според смисъла на чл.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да издължи кредита за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т.нар. „гратисен период“.

Дефиницията на понятието „гратисен период“ се съдържа в чл.3 от договора и в раздел ІІІ от Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които Общи условия, съгласно чл.11 от договора, са неразделна част от същия и, както договорът, така и ОУ носят подписите и на двете страни.