Решение № 136 от 26.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 605/2026
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Мая Веселинова Нанкинска, Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова
Други актове по делото
- Определение № 200 от 16.04.2026 · Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска
- Протокол № 469 от 11.05.2026 · Мая Веселинова Нанкинска, Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.343Б ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Варна, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая В. Нанкинска
Членове:
Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора В. Ас. А. като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600605 по описа за 2026 година Предмет на въззивното производство е присъда № 307/ 12.11.2025 г. по НОХД № 1747/25 г. на ВРС тридесет и седми състав, с която подсъдимата С.
С. П. е бил призната за виновна и осъдена по чл.343Б ал.3 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК на “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, отложени с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една// година. На осн. чл.343Б ал.5 от НК е отнет в полза ва Държавата лекия автомобил послужил за извършване на престъплението.
За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на
17.10.2023г. в гр.Варна подсъдимата е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества установено по надлежния ред.
Въззивното производство е образувано по бланкетна жалба на адв. Н. С. от АК – Варна в качеството и на защитник на подсъдимата. В допълнение към въззивната жалба в рамките на 12 /дванадесет/ страници се развиват съображения за обективна и субективна несъставомерност на деянието, като се иска оправдаване на подзащитната и и при условията на алтернативност 1 намаляване на размера на наложената санкция. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа съобразно мотивите изложени във въззивната жалба.
Във въззивното съдебно заседание представителят на ВОП счита присъдата за правилна и законосъобразна и пледира за потвърждаването и.
Подсъдимата П. при правото си на лична защита се присъединява към изложеното от адвоката си. В последната си дума желае да бъде оправдана.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа страна следното:
Подсъдимата С. С. П. е родена и живее в гр.Варна, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, студент. Притежава СУМПС издадено през 2022г. Наказвана два пъти с наказателни постановления и пет пъти със фиш за допуснати нарушения на ЗДвП.
На 16.10. до 17.10.2023г. св. А.М. и св. А.Ст. били на работа в гр. Варна, като автопатрул на КАТ, за периода от 19:00 часа на посочената по-горе дата, до 07:00 часа на следващия ден.
Около 00:50 часа на 17.10.2023г., в гр. Варна, на ул. „ Капитан Райчо" до заложна къща „Одисей" намираща се в близост до кръстовището с ул.
„Пюсюлиев" свидетелите М. и Ст. констатирали спрял неправилно лек автомобил марка „Пежо", модел 206, с per. № В7768НН, с включени аварийни светлини. От автомобила излизала подсъдимата П.. На въпроса, дали тя управлява автомобила отговорила положително, като обяснила, че била спряла за малко. Полицейските служители обяснили на П., че е спряла в нарушение на правилата за движение по пътищата и поискали от нея да премести автомобила, като същевременно им предостави документите си и тези на автомобила за проверка.
Подсъдимата се качила в автомобила и го привела в движение.
Преместила го извън платното за движение, след което отишла при полицаите.
След, като проверили документите и свидетелите М. и Ст. я поканили да й бъде извършено тестване с технически средства за употреба на алкохол и наркотици.
Теста на П. за употреба на алкохол извършено с техническо средство Алкотест дрегер, модел 7510 с фабр.№ 0233 показал отрицателен резултат.
Теста за употреба на наркотични вещества на подсъдимата П., извършен с техничесто средство Dreger Drug Test 5000, с фабр. № ARRB- 0042 отчел положителен тест за наркотични вещества и техните аналози, а именно амфетамин и метамфетамин отразен в проба № 268.Служителите на КАТ издали талон за медицинско изследване с № 0151947 и отвели П. в МБАЛ Варна при ВМА за вземане на кръвна проба.В болничното заведение тя дала кръв и урина за анализ.
На място бил извършен оглед на местопроизшествието и със съставения протокол бил иззет автомобила марка „Пежо", модел 206, с per. № В7768Н, собственост на . С. П., който бил откаран за съхранение в паркинг на ОД на 2
МВР в гр. Аксаково, обл.Варна.
От изготвената Съдебно химическа експертиза с протокол за извършена експертиза № 24/TJI-153 на токсикологична лаборатория към МИ-МВР, се установило че в представените биологични проби на кръв и урина има наличие на наркотични вещества.
В кръвта се установява наличие на метамфетамин, а в урината на амфетамин и метамфетамин.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещите лица Д. и П. са защитили заключението от експертизата си отговаряйки на множество допълнителни въпроси от защитата. Отговорите им са убедителни и създават у въззивния съд убеждението, че се обективни и компетентно дадени. По сходен начин съдът преценява и отговорите на вещото лице П. по отношение на съотношението на химическите вещества метилфенидат и метилфенидат хидрохлорид.
Описаната фактическа обстановка ВОС прие за установена като отчете н а обясненията на подсъдимата, свидетелските показания на А.Ст., А.М. и Я.Ст., заключенията по Съдебно химическите експертизи, справки за съдимост и за нарушител по ЗдвП, протокол за оглед на местопроизшествие, писмените доказателства прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Така установената фактическа обстановка съдът е извел и единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимата към престъплението за което и е възведено обвинение.
По възраженията на защитата :
На първо място се твърди, че подсъдимата не е управлявала МПС, а е изпълнила полицейско разпореждане да го премести и че това не е станало на посочената в обвинителният акт дата.
Изложеното не намира опора в доказателствата по делото. От същите се установява, че полицейските служители са били на работа за периода от 19,00 часа на 16.10.2023г. до 07,00 часа на 17.10.2023г. и са извършили проверката малко след полунощ на 17.10.2023г. В този смисъл датата по обвинението е коректно възведена.
Обстоятелството, че подсъдимата е управлявала автомобила, а не е стояла до него и не го е привела в движение по разпореждане на полицаите се установява от показанията на св. Ст., който уточнява, че след спиране на полицейския автомобил подсъдимата е излязла от колата си. Доколкото подсъдимата е собственик на автомобила, а друго лице в него не се е намирало и с оглед на възприетото от полицейските служители съдът счита, че факта на управление на л.а. „Пежо“ с рег № В7768НН от подсъдимата е безспорно установен.
Основателно ВРС не е отчел като обективни показанията на посочения от защитата свидетел д-р Я.Ст. – психиатър. Той не е присъствал на местопроизшествието и не е постоянно до подсъдимата за да може да гарантира, че тя не употребява наркотици, още по-малко под тяхното въздействие да не е управлявала автомобил.
3
Обстоятелството, че във мотивите не са изброени всички писмени доказателства, които са взети от съда предвид при постановяване на присъдата не води до извод, че са и нарушени правата на подсъдимата, съответно, че са изведени погрешни правни изводи.
Във въззивната жалба се твърди, че има разлика между веществото метилфенидат хидрохлорид и метилфенидат в чистия му вид. Отговора на този въпрос е даден от компетентно вещо лице и се намира на л.41 гръб по първоинстанционнато дело. Дали подсъдимата е използвала препарат „Концерта“ е въпрос недоказан по делото, доколкото при съставянето на протокол за медицинска изследване във МБАЛ Варна при ВМА на 17.10.2023г. подсъдимата е посочила пред дежурния лекар, че приема единствено противозачатъчни лекарства. Препарата „Концерта“ се появява във съдебната фаза на процеса.
Въззивния съд не констатира и неспазване на процедурата при вземане на проби по реда на Наредба № 1 /2017г., а е ноторно известен факт, че анализирането на пробите се бави с месеци и години, което не се отразява на правилността на крайния резултат.
По отношение на получените от МИ при МВР разпечатки с графики за извършените изследвания за защитата не става ясно какво представляват тези графики и това е нормално, тъй като за тяхното разчитане са необходими специални знания в областта на химията и те са били използвани от вещите лица при изготвяне на заключенията им по съответните експертизи. ВРС не е следвало да ги изисква без да назначи компетентно лице, което да ги разчете и обясни на страните и съда.
Възраженията на защитата за обективна и субективна несъставомерност на деянието не се споделят от въззивния съд, който счита, че подсъдимата П. е употребила наркотично вещество - метамфетамин и след неговата употреба е управлявала МПС.
Въпроса за начина по който е прието наркотичното вещество е без значение за наказателната отговорност. Неговото наличие в организма е достатъчно основание за реализиране на наказателна отговорност. Без значение е и времето на приема на наркотичното вещество и дали то дава отражение на поведението на водача на МПС - Решение по н.д № 318 /2018 г. на III н.о. на ВС на РБ.
По отношение вида и размера на наказанието:
За да наложи наказание на подсъдимата удовлетворяващо изискванията на чл.36 от НК първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимата, обстоятелството, че е студентка и изминалия период от време като е счел, че тези факти са многобройни и обуславят налагане на наказание по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Изложените обстоятелства не са никак многобройни според въззивния съд, доколкото период от по-малко от две години от извършване на деянието до предаването и на съд не е никак продължителен, още повече, че е следвало като отегчаващо отговорността обстоятелство да 4 бъде отчетен факта, че за по-малко от година като правоспособен водач на МПС подсъдимата е била санкционирана два пъти с наказателни постановления и пет пъти с фиш за извършени нарушения по ЗДвП – факт, който по никакъв начин не я характеризира като примерен участник в движението. Доколкото няма постъпил протест от прокуратурата не може да бъде обсъждано влошаване на наказателно правното положение на подсъдимата и наложената санкция от 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“ съответно отложена с минималния по закон изпитателен срок следва да бъде потвърдена.
В изпълнение на закона е наложено и наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, както и е приложена законовата санкция по чл.343Б ал.5 от НК
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 307/12.11.2025г.
202531110201747/25 г. на ВРС тридесет и седми състав. по
НОХД
№
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5