Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 579 от 13.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65831/2022
Вид
Решение № 579
Подписан
13.01.2025
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 579

*****, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110165831 по описа за 2022 година

Предмет на делото е предявеният от П. Е. П. срещу ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1 493,76 лева /сбор от 873,50 лв., част от главница за период 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 08.02.2022 г. до изплащането, която към настоящия момент възлизала на 71,58 лв.; 290,68 лв., неолихвяема сума - част от мораторната лихва спрямо главницата; 150 лв. юриконсултско възнаграждение по изпълнителното производство; 108 лв. такси на ЧСИ /– част от сумите по издаден изпълнителен лист в полза на ответника от 17.12.2018 г. по гр.д. № 35767/2018 г. по описа на СРС, 162-ри състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20228380404780 по описа на ЧСИ М/Б., с рег. ***** и с РД – СГС, поради погасяване чрез прихващане.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 17.12.2018 г. по гр.д. № 35767/2018 г. по описа на СРС, 162 състав за следните суми: 2 029,34 лв. - цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот аб. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.06.2018 г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва в размер на 366,85 лв. за периода 16.09.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 2,68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.06.2018г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,28 лв. за периода от 16.09.2015г. до 30.04.2018г. и 97,98 лв. разноски по делото. Твърди, че ответникът е образувал въз основа на посочения по-горе 1 изпълнителен лист изпълнително производство № 20228380404780 при ЧСИ М/Б., за част от описаните суми:

873,50 лв., част от главница за период 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 08.02.2022 г. до изплащането, която към настоящия момент възлизала на 71,58 лв.;

290,68 лв., неолихвяема сума - част от мораторната лихва спрямо главницата; 150 лв. юриконсултско възнаграждение по изпълнителното производство;

108 лв. такси на ЧСИ, или общо за сумата от 1493,76 лева, определена от ищеца към 29.11.2022 г. Ищецът сочи, че по изпълнителното дело се извършват действия. Твърди, че претендираните от ответника суми са погасени с изявление за прихващане с peг. № Г23272/29.11.2022 г., с което ищецът уведомил ответника, че прихваща сумата в общ размер на 1493,76 лева (сбор от описаните по-горе суми), с дължимото му се вземане в същия размер 1493,76 лева, представляващо част от обезщетението за ползване в размер на 49 500 лева - на основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ - за ползването на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа за пренос на топлинна енергия за жилищна сграда в *****, по плана на *****, *****, с административен адрес: *****, включващо външен топлопровод и абонатна станция, изградени от *****, ЕИК ***** - за период на ползването от 13.04.2006 г. до 28.11.2022 г. в общ размер на 49 500 лева. Излага, че е придобил вземането въз основа на договор за цесия на 29.11.2022 г., който бил обявен на ответника. Твърди, че прихващането е извършено чрез получено от ответника изявление за прихващане от 29.11.2022 г., от която дата излага, че следва да се счита, че процесната сума е погасена. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат твърдения за нередовност на исковата молба, като наред с това искът се оспорва и като неоснователен. Ответникът излага, че вземането на ищеца не е ликвидно и изискуемо. Оспорва дължимостта на обезщетение за ползване както в полза на ищеца, така и в полза на цедента. Сочи, че последният не е собственик на съоръжения, като развива и подробни доводи в тази насока. Оспорва дължимостта на обезщетението, като излага, че за да възникне такова задължение следва топлопреносното предприятие необосновано да е отказало изкупуване на съоръжението. Сочи, че твърдяното от ищеца вземане /обезщетение за ползване/ е предмет на висящ исков процес между ответника и *****, като сочи, че производството е образувано по искова молба на дружеството срещу него, с която е заявена претенция за 1 250 лв., частично от 100 000 за периода от 14.07.2016 г. до 14.07.2021г. Досежно периода преди посочения, ответникът твърди, че е изтекла давността, поради което счита, че прихващане не би могло да се извърши. Оспорва договора за цесия като нищожен, за което сочи, че предявява инцидентен установителен иск. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С уточняващи молби ищецът е посочил, че предявява единствено иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумите, за които е издаден 2 изпълнителен лист от 17.12.2018 г., като новонастъпил факт сочи, че е извършеното извънсъдебно прихващане. Подробно излага, че на 29.11.2022 г. е извършена цесия, въз основа на която му е цедирано вземане в размер на 1493,76 лв. от изискуемо вземане в общ размер на 49 500 лв., представляващо обезщетение за ползване на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ – за ползване на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа за пренос на ТЕ за жилищна сграда в *****, *****-114 кв. м., 246 по плана на *****, *****, *****, включващо външен топлопровод и абонатна станция, изградени от ***** .

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска ищецът следва да докаже, че вземането на ответника, е било погасено в резултат на прихващане с вземането на ищеца към ответника, което вземане на ищеца е било ликвидно /безспорно по основание и размер/ и изискуемо, или съществуването на вземането.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност на вземането, претендирано от ищеца за периода преди 14.07.2016 г. в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти при настъпване на които законът предвижда спиране/прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, респ. наведените с отговора на исковата молба възражения.

Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 17.12.2018 г. по гр.д. № 35767/2018 г. по описа на СРС, 162 състав за следните суми: 2 029,34 лв. - цена на топлинна енергия за периода от 3

01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот аб. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.06.2018 г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва в размер на 366,85 лв. за периода 16.09.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 2,68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.06.2018г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,28 лв. за периода от 16.09.2015г. до 30.04.2018г. и 97,98 лв. разноски по делото; въз основа на който изпълнителен лист и за част от сумите /873,50 лв., част от главница за период 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 08.02.2022 г. до изплащането и 290,68 лв., неолихвяема сума - част от мораторната лихва спрямо главницата/ е образувано ИД № 20228380404780 при ЧСИ М/Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на помалкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.

Представен е договор от 02.11.2005 г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, сключен между ***** и ***** в качеството на потребител за обект – сграда, находяща се на *****, ***** – 114, кв. 246, ж.к. *****.

Съгласно чл.8 от договора потребителят се задължава да изгради за своя 4 сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в становището на дружеството. До прехвърляне на собствеността на строежа на дружеството, потребителят е собственик на строежа.

Представено е разрешение за ползване № ДК-07-142/13.04.2006 г. на строеж: „външен топлопровод 2Ф 168/250 мм, ф60/125 мм, с дължина 46, 50 м, и абонатна станция за жилищна сграда“, находяща се в ***** – 114, кв. 246 по плана на *****, ***** с административен адрес: *****, *****, ***** Като възложители в същото са посочени: за външен топлопровод – Столична община, за абонатната станция – етажната собственост на жилищната сграда.

Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 изграждането на съоръженията по ал.

1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Следователно, нормата на чл.137, ал.2 ЗЕ въвежда принципа на възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за битови нужди.

Разпоредбата санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи законът предвижда, че за времето до изкупуване на съоръженията (ал.3 на чл.137 ЗЕ), топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. (в посочения смисъл - определение № 135 от 10.03.2020 г. по т. д. № 1264/2019 г. на ВКС, ІІ ТО). Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.