Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 02.10.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 409/2024
Вид
Решение № 280
Подписан
02.10.2024
В сила
10.03.2025
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов

Други актове по делото

  • Протокол № 430 от 03.10.2024 · Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. С., 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500409 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и следващите вр. чл. 310 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 508/11.06.2024г. по гр.д. № 1347/2024г. на СлРС, с което съдът е:

- ПРИЗНАЛ, на основание чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.328, ал.1, т.12 КТ УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 19/13.02.2024г. на изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури, с която е прекратено трудовото правоотношение на Т. Г. Г., ЕГН: ********** от гр.С., ул.”Г. К. Б.“, бл.**, ап.*1.

- ВЪЗСТАНОВИЛ, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Т. Г. Г., ЕГН:

********** от гр.С., ул.”Г. К. Б.“, бл.**, ап.*1.на заеманата преди уволнението длъжност “специалист РК“ в сектор „Рибарство и контрол— Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив и е ПРИСЪДИЛ на ищеца разноски по делото в размер на 800 лв. и е осъдил ответника да заплати 100 лв. разноски в полза на бюджета.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

1

Въззивникът обжалва изцяло цитираното решение като незаконосъобразно и неправилно.

Заявява, че първоинстанционният съд не е изследвал всички факти, имащи значение за изхода на спора. Ответникът е представил доказателства, че ищецът е бил назначен в ИАРА на 08.03.2022г., а видно от представеното копие от присъда, извършеното от последния деяние, е от 19.03.2022г. и това е моментът, считано от който спрямо ищеца е наложена процесуална принуда по смисъла на чл.69а, ал.1 от НПК.

Служителят е бил с отнето свидетелство за управление на МПС, поради което не е имало как да управлява служебен автомобил, за което обстоятелство той не е намерил за необходимо да уведоми изпълнителния директор на Агенцията, в качеството му на работодател.

Обстоятелствата, че служителят е с отнето свидетелство за управление на МПС стават известни на изпълнителния директор през месец 02.2024 г., въз основа на докладна записка № Z-1124/05.02.2024 г. от главен секретар на ИАРА - инж. С. К.. Въззивникът се оплаква, че тези доказателства остават необсъдени от съда, като вместо това той приема, че е следвало от страна на работодателя да бъде потърсена и ангажирана дисциплинарна отговорност на служителя.

По-нататък въззивникът сочи, че основанието за уволнение по чл. 328. ал. 1. т. 12 КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя.

Фактът, че за заемане на длъжността не са посочени никакви други изисквания, а единствено и само наличието на свидетелство за управление на МПС и то без нарушения, е достатъчно показателен, че това е необходимо за изпълнение на задълженията, възложени на работника с длъжностната му характеристика. Обстоятелството, че има влязла в сила присъда по отношение на работника и че е отнето свидетелството му за управление е достигнало до знанието на работодателя от останалите служители колеги на ищеца, които изрично са заявили, че изпитват особени затруднения в сформирането на работния график и правилната организация на работния процес. В последствие уточняват и че ищецът няма свидетелство за управление на МПС, поради което той не може да отговаря на постъпилите сигнали от Национален телефон 112, нито да участва пълноценно в работния процес. След извършена вътрешна проверка и направена електронна справка за съдимост на ищеца, работодателят установил, че в действителност има влязла присъда по отношение на служителя, който е укрил това обстоятелство.

Според въззивника липсата на възможност да управлява лек автомобил поставя ищецът в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, тъй като на същия са възложени контролни функции, чийто териториален обхват е територията на областите Стара Загора, С., Хасково и Ямбол.

Съгласно длъжностната си характеристика ищецът следва да осъществява проверки, инспекции и контрол на търговската мрежа, риболовци, водни 2 обекти на територията на област Стара Загора, като по преценка и при служебна необходимост може да бъде командирован да изпълнява трудовите си задължения и в други райони на страната. Въззивникът сочи, че за ефективна оперативност служителите следва да се разпределят по екипи, а ищецът не може да бъде ползван пълноценно и не може да осъществи навременна реакция, тъй като следва винаги други негови колеги да са ангажирани и да подпомагат неговите изпълнения на трудови задължения, възложени му за изпълнение е длъжностната характеристика и трудовия договор.

Също така въззивникът подчертава, че макар да е посочено като допълнително изискване наличието на валидното свидетелство за управление на МПС и то без нарушения, то не е случайно заложено в длъжностната характеристика. Категорично е невъзможно да се изпълняват поставените задачи, а е и немислимо е служител с влязла в сила присъда да продължава да работи в държавна администрация, тъй като това уронва престижа на държавната служба и администрацията като цяло.

На следващо място въззивникът заявява, че съгласно трайната съдебна практика основанието за уволнение по чл. 328 т. 12 от КТ се свързва с безвиновна невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните, което означава, че е възникнала причина, която възпрепятства възможността трудовия договор да продължи да бъде изпълняван.

Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по трудовия договор и в настоящия случай, предпоставката категорично е налице. Причината за настъпилата обективна невъзможност е наложената спрямо ищеца процесуална принуда, изразяваща се в отнемане на свидетелство за управление на МПС. В обобщение - обективната невъзможност в настоящия случай означава, че при създадената обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно като в този смисъл е и съдебната практика.

С оглед всичко изложено въззивникът моли въззивния съд да отмени като незаконосъобразно и неправилно атакуваното решение и вместо това да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Няма заявена претенция за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено от 3 процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и постанови ново, с което отхвърли изцяло предявените искове. Развива подробни доводи, сходни с изложените във въззивната жалба. Няма заявена претенция за разноски.

В с.з., въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като изцяло неоснователна, моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно, развива доводи в защита по същество. Няма нови искания. Претендира разноски за въззивната инстанция, представя пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подаден в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Настоящият състав не споделя крайните правни изводи на решаващия съд.

Предявени са обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, и за 4 възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Най-напред следва да се посочи, че правилно първостепенният съд е обсъдил възраженията относно липсата на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и нарурушение на специалната закрила по чл.

333 от КТ и ги е счел за неоснователни, като е приел, че макар в настоящата хипотеза да е предвидено изпращане на предизвестие в срокове по чл. 326, ал.2 КТ, а работодателят не е сторил това преди издаването на заповедта, липсата на отправено предизвестие не води до нейната незаконосъобразност, а поражда единствено възможност за търсене на обезщетение за неспазено предизвестие, което не е предмет на настоящия спор. Също така правилно районният съд е приел, че няма нарушение на разпоредбата на чл.333 КТ, тъй като предварителна закрила при уволнение е приложима само в случаите на прекратяване на трудовия договор в хипотезите на чл.328, ал.1,т.2,3,4,5 и 11 и чл.330,ал.2,т.6 КТ, какъвто настоящият случай не е.

Така на спорното поле остава въпросът дали използваното основание за прекратяване на трудовото правоотношение намира своето проявление.

Първоинстанционният съд се е ръководил от общите постановки, възприети в правната теория и съдебната практика, относно същността на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ, като е посочил че то представлява безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор и предполага възникване на нова обстановка, при която реалното му изпълнение е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Правилно е приел, че обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, които може да са произлезли от законова пречка или да се основават на обективни фактори, които са непреодолими, тъй като т е се оказват неподвластни на страните.

Неправилно обаче първостепенният съд е счел, че причината, която работодателят е посочил в заповедта, чиято отмяна се иска, като обосноваваща обективната невъзможност на ищеца да изпълнява трудовия 5 си договор, не може да се квалифицира като такава.

Ищецът е назначен с трудов договор от 08.03.2022г. като служител в ответната агенция на длъжност „специалист РК“ с място на изпълнение на работата Сектор рибарство и контрол Стара Загора.

В длъжностната характеристика за тази длъжност са посочени като изисквания за заемането й - средно образование, без професионален опит и допълнителни изисквания - компютърна грамотност и свидетелство за управление на МПС, категория „В“.

Описани са преките задължения - контрол на любителския стопанския риболов и аквакултурите на територията на гр. Стара Загора, С., Хасково и Ямбол, участие в контрола на обектите за търговия с риба и рибни продукти, контролни функции върху риболовните уреди, оборудването и спомагателните материали и други технически средства за извършване на любителски и стопански риболов, контрол на зарибителни мероприятия, съставяне на доклади и констативни протоколи за извършени проверки и инспекции, съставяне на актове за установяване на административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите и други.