Решение № 129 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 433/2026
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Красимир Стефанов Комсалов, Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева
Други актове по делото
- Протокол № 477 от 07.07.2026 · Красимир Стефанов Комсалов, Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева
Цитирани разпоредби
- чл.343,ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.354б ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Пазарджик, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Ст. Комсалов
Членове:
Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно наказателно дело № 20265200600433 по описа за 2026 година С определение №309 от 21.05.2026г. постановено по НОХД № 700/26г.
Районен съд гр. Пазарджик е отнел в полза на Държавата лек автомобил марка Субаро Аутбек с рег. № и е осъден М. С. да заплати сторените по делото разноски в размера на 100 евро.
Против това определение е подадена въззивна жалба от С., чрез адвокат К. У.. В жалбата се иска отмяна на определението като незаконосъобразно и алтернативно има искане за спиране на производството по делото поради наличието на преюдициално запитване. Изложени са доводи за противоречие на разпоредбата на чл.354б ал.5 от НК с правото на европейски съд. Изложени са съображения за непропорционалност съгласно чл.49 и чл.52 от ХОПЕС.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди определението като излага съображения за неоснователност на жалбата.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
1
Съдът като съобрази изложеното в жалбата и становището на страните направи следните изводи:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от НПК. Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционният съд е одобрил постигнато споразумение, по силата на което подс.С. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С обжалваното определение съдът на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнел МПС, с което е извършено престъплението и което е негова собственост – лек автомобил марка „Субару Аутбек“,с рег.№ , в полза на Държавата.
При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото е собственост на подсъдимия.
Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно по следните съображения : С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК,изменена с бр.32/2026 г. на „ДВ“, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, тоест да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК. С 2 разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на имуществото, собственост на дееца, което е било средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от Особената част на Кодекса, каквато е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, и когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Съгласно новата ал.2 на чл.53 от НК/ДВ-бр.32/2026 година,в сила от 05 април 2026 година/ в случаите, изрично предвидени в особената част на НК/ каквато е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК/, когато имуществото, което е било предназначено или е послужило за извършване на умишлено престъпление или е било предмет на умишлено престъпление се отнема . Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба. Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК преди нейното изменение с ДВ бр.32/2026 г. - „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС като предмет на престъплението и не го превръща в средство. С горепосоченото изменение на тази норма вече е отпаднал израза „послужило за извършване на престъплението“. Без съмнение е, че мотивите на законодателя при приемане 3 на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние - на първо място в личен за дееца план и второ в генерален - за останалите членове на обществото ни. От изложеното може да се изведе връзката между посочените разпоредби от Общата и Особената част на НК, както и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на равностойност по чл. 53 от НК , независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на имущество- предмет на престъплението - когато деецът е негов собственик, или присъждане в полза на държавата на неговата равностойност - когато деецът не е негов собственик, както се посочи по-горе, не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност. Отнемането на имущество в полза на държавата, когато то е предмет на умишленото престъпление и принадлежи на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи - по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. В новата разпоредба на чл.53,ал.2 от НК е предвидено в тези случаи присъждане на равностойността на имуществото, когато то не е собственост на виновния или е в съсобственост.
Такова отнемане на имущество и присъждане на равностойност е предвидено в Особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК.Последно и двете норми са изменени с ДВ-бр.32/2026 година/в сила от 05.04.2026 година/ ,като е създадена и новата ал.2 на чл.53 от НК. Предвид горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като правилно е приложил материалния закон.
В конкретния случай с одобреното споразумение по НОХД № 700/2026 година Пазарджишкият районен съд е признал подс.С. за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Това престъпление е било извършено при управление на горепосоченото МПС.Процесният лек автомобил към момента на одобряване на споразумението е бил собственост на подс.С./.
4
При тези данни по делото напълно законосъобразно първоинстанционният съд е присъдил отнемане на МПС собственост на подсъдимия , послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно горепосочения автомобил.
Искането на защитата за отмяна на определението е неоснователно и не следва да бъде уважавано.Не може да бъде споделено възражението на защитата , че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, тъй като противоречала на Европейското законодателство и като санкция била непропорционална.Понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган Конституционния съд на РБългария.С Решение от 17.07.2025 година по конст.дело №15/2024 година Конституционният съд на РБ отхвърля искането за обявяване на нормата на чл.343б,ал.5 от НК за противоконтитуционна.
Следва да се отбележи също така,че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е въведена от националния законодател като императивна - за разлика например от нормата на чл.343,ал.5 от НК,която е факултативна, тъй като с последната е дадена възможност на съдилищата да преценят, дали да я приложат или не.
Така в новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК е казано : „съдът може“ касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика.И след като нормата на чл.343б,ал.5 от НК е императивна,а не факултативна,нейното неприлагане, обосновано включително и с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган. Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС.За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като факултативна, каквато тя не е.
По изложените съображения съдът приема,че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди 5 обжалваното определение като правилно,обосновано и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.3 от НПК във връзка с чл.334, т.6 от НПК във връзка с чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №309 от 21.05.2026г. постановено по НОХД № 700/26г. на Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6