Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17040 от 02.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5965/2026
Вид
Решение № 17040
Подписан
02.09.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17040 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТ.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110105965 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца С. Д. Т., ЕГН **********, иск за установяване спрямо ответника ******************, ЕИК ********* недължимостта на сумата от 1771.00 лв. (905.50 €) по договор за кредит, вписан в ЦКР с идентификатор № ******************** от 22.12.2015 г., поради погасяването му давност. Ищецът С. Д. Т., ЕГН ********** твърди, че на 19.08.2025 г. му било издадена справка от БНБ, видно от която ищецът имал просрочена главница към **************** по договор за кредит № ******************** от 22.12.2015 г. на стойност 618.00 лв. (315.98 €) и балансова експозиция в размер на 1771 лева ( 905,50 евро). Оспорва дължимостта на сумата, както твърди, че вземането е погасено по давност.

Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, ответникът твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца, доколкото вписването в Централния кредитен регистър на Българска народна банка само по себе си не обосновава спор, като твърди, че кредитната институция има задължение по чл. 10 от Наредба №22 от 16.07.2009 г. на Българска народна банка за Централния кредитен регистър да предостави ежемесечно информация за всички кредити до окончателното им погасяване. На следващо място в случай, че искът бъде приет за допустим, ответникът оспорва иска по основателност, като твърди, че не е погасено правото на принудително изпълнение на процесното вземане и не е изтекла давността за него, доколкото са посочени конкретни изпълнителни действия по изпълнително дело №1049/2017 г. по описа на ЧСИ С. П., които твърди, че прекъсват давността.Моли за прекратяване на производството като недопустимо, отхвърляне на иска.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че точната правна квалификация на предявения иск е тази по чл. 439 ГПК. Релевантните факти са установени по делото.

1

По допустимостта на предявения иск по чл. 439 ГПК:

По делото се установява, че ответникът поддържа информационната партида на името на ищеца в Централния кредитен регистър ( ЦКР) при БНБ, към момента на предявяване на исковата молба по договор ********************* за сума в общ размер на 1771 лева / балансова експозиция/, а главницата е в размер на 618 лева, като в колона "Вид на кредита" е отбелязано: „Придобиване на вземания по кредити“. По направено запитване от ищеца, ответникът е изпратил писмен отговор, че С. Т. има задължения към **************** , произтичащи от три договора за кредит:

Договор за кредит № **************, сключен с *******************, вземането по който е прехвърлено на **************** с договора за цесия от 23.07.2009г.; Договор за кредит

№ *****************, сключен с

*************, вземането по който е прехвърлено на **************** с договор за цесия от 22.12.2015 г. , както и договор за кредит № ****** , сключен с ************ , вземането по който е прехвърлено на **************** с договор за цесия от 15.09.2017г.

Съгласно изпълнителен лист от 19.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 58170/2016 г. по описа на СРС, 75-ти състав ищецът С. Т. е осъден да заплати на **************** главница в размер на 400 лева , ведно със законна лихва за периода от 18.1.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 218 лева за периода от 29.07.2013 г. до 22.12.2015 г. и разноски по делото 25 лева – държавна такса. Съгласно съобщение от 18.12.2024 г. от ЧСИ С. П., връчено на длъжника на 18.12.2024 г. се установява, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 400 лева – главница , ведно със законна лихва в размер на 357,30 лева за периода от 18.10.2016 г. до 01.01.2025 г., 218 лева – неолихвяеми вземания, 25 лева – разноски, 360 леваразноски по изпълнително дело, 431,08 лева . такси и разноски по ТТЗЧСИ, публични държавни вземания в размер на 699,78 лева. Неоснователно е възражението на ищеца, че изпълнителният лист не се отнася по този договор за кредит, доколкото съвкупната преценка на писмените доказателства установяват, че вписването в ЦКР за 618 лева е сбор от главница 400 лева и лихви 618 лева, посочените такси и разноски от 360 лева- са разноски по изпълнителното дело, като в балансовата експозиция са включени и другите такси и разноски на ЧСИ 431,08 лева, както и изчислена законна лихва към момента на вписването в ЦКР. Следователно несъмнено по договор за кредит, вписан в ЦКР с идентификатор № ******************** е издаден изпълнителен лист от 19.04.2017 г.

При така възприетото по-горе, исковата претенция за сумата в общ размер на 905,50 евро / 1771 лева/ се явява частично недопустима в частта на претенцията за сумите, начислени в изпълнителното производство като разноски, такси и др. суми, които не са обективирани в изпълнителния лист.

Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл. 436 ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а не с иск по реда на чл. 439 ГПК (в този смисъл Определение № 303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I т. о.). Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по изпълнителното дело, тъй като въпросът за дължимостта им от длъжника се разрешава в рамките на изпълнителното дело съобразно правилата на чл. 79 ГПК. Ето защо, производството следва да бъде прекратено за сумата в размер на 404,47 евро ( 791,08 лева), представляваща разноски по изпълнението в размер на 360 лева и 431,08 лева - такси и разноски по ТТЗЧСИ.

Исковата претенция за сумата от 501,02 евро ( 979,92 лева) е допустима.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла 2 погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск.

Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Така Решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр.д. № 3448 от2017 г. на ВКС. В разглеждания случай с отговора на исковата молба, ответникът оспорва , че давността за процесното вземане е изтекла. Предвид гореизложеното, съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от водене на настоящия иск.

По основателността на предявения иск по чл. 439 ГПК:

От събраните писмени доказателства се установява, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.04.2017 г., по ч.гр.д. № 58170/2016 г. по описа на СРС, 75-ти състав въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК за главница в размер на 400 лева , ведно със законна лихва за периода от 18.1.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 218 лева за периода от 29.07.2013 г. до 22.12.2015 г. и разноски по делото 25 лева – държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 1049/2017 г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № *** към КЧСИ. В молбата от 12.06.2017 г. са направени искания за извършване на опис на движимо имущество и за налагане на запори. На 21.06.2017 г. е подадена молба за запор на банкови сметки. На 23.06.2017 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в ******************. На 02.05.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника, трудово възнаграждение и доходи, както и извършване на опис на движимо имущество. На 13.09.2019 г. е наложен запор на банкови сметки в *************************. На 22.04.2021 г. е поискано с молба от взискателя налагане на запор на банкови сметки и трудови възнаграждения, както и възбрана на недвижими имоти. На 19.07.2021 г. е подадена молба от **************** за налагане на запор на трудово възнаграждение и запор на банкова сметка. На 27.04.2023 г. е отправено ново искане за налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки. С молби от 17.10.2024 г., както и от 13.02.2025 г., както и 10.07.2025 г., както и 21.05.2026 г. взискателят е отправил нови искания за налагане на запори на банкови сметки и трудови възнаграждения.

Съгласно съобщение от 18.12.2024 г. по изпълнителното дело № 1049/2017 г. на ЧСИ С. П., връчено на длъжника на 18.12.2024 г. се установява, че задължението възлиза на 400 лева – главница, ведно със законна лихва в размер на 357,30 лева за периода от 18.10.2016 г. до 01.01.2025 г., 218 лева – неолихвяеми вземания, 25 лева – разноски, 360 леваразноски по изпълнително дело, 431,08 лева - такси и разноски по ТТЗЧСИ, публични държавни вземания в размер на 699,78 лева. Със същото съобщение длъжникът е уведомен, че са наложени запори върху банковите сметки в ****************** и *****.

По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика. С Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Прието е, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на 3 определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Със задължителните разяснения в тълкувателно решение от 04.07.2023 г. по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. / Така и Решение №50002 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3008/2022 , III г.о. на ВКС, Решение № 757 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 2721/23, IVг.о. на ВКС, Определение № 344 от 18.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 1249/2024 г. на ВКС./ В конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната практика по въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане по издадения изпълнителен лист от 19.04.2017 г. срещу длъжника е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запори на вземания по банкови сметки на 23.06.2017 г. и 13.09.2019 г. , както и чрез множество подадени молби от 21.06.2017 г., 02.05.2019 г., 22.04.2021 г., 19.07.2021 г. , 27.04.2023 г., 17.10.2024 г., 13.02.2025 г., 10.07.2025 г. При така установената фактическа обстановка следва извода, че по изпълнително дело № 1049/2017 г. по описа на ЧСИ С. П. са извършвани множество изпълнителни действия, като давността е прекъсвана с налагане на запори и искания за извършване на опис, налагане на запори. Исканията за изпълнителни действия прекъсват давността. Ето защо не е изтекъл срок по-дълъг от петгодишен, в който да не са искани, нито извършвани изпълнителни действия спрямо С. Т.. Висящият процес по чл. 439 ГПК е такъв „относно вземането“ по смисъла на чл. 115, б.