Решение № 8807 от 01.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33146/2021
- Вид
- Решение № 8807
- Подписан
- 01.08.2022
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 7680 от 21.07.2021 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Определение № 9638 от 28.11.2021 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Протокол № 1440 от 21.02.2022 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 95077 от 10.10.2022 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 99540 от 20.10.2022 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Закон за енергетиката
- чл. 183а, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 183а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 183а, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 8807 гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛ. Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110133146 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 181 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ е предявил срещу /фирма/ установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 181 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 630,47 лв., представляваща цена за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до газопреносна мрежа за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със законна лихва от 26.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 15,88 лв., представляваща цена за достъп и пренос по газопреносна мрежа за периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г. ведно със законна лихва от 26.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 344,47 лв., представляваща годишна неустойка за прието годишно количество природен газ над договореното за 2019 г., ведно със законна лихва от 26.11.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,16 лв. за периода от 12.11.2019 г. до 25.11.2020 г. по Дебитно известие № 7115952375 от дата 10.10.2019 г., лихва в размер на 101,22 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 25.11.2020 г. по Фактура № 7115952724 от дата 31.10.2019 г., лихва в размер на 0,33 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 25.11.2020 г. по Фактура № 711595033 от дата 30.11.2019 г., лихва в размер на 0,02 лв. за периода от 11.2.2020 г. до 25.11.2020 г. по Дебитно известие № 7115962655 от дата 10.01.2020 г. и лихва в размер на 25,35 лв. за периода от 08.02.2020 г. до 25.11.2020 г. по Протокол за годишна неустойка 1990289008/10.01.2020 г., за които суми е издадената по ч.гр.дело № 58953/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по 1 чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на сключен Договор за разпределение и снабдяване с природен газ № 13/01.09.2010 г., по силата на който ищецът е доставял на ответника минимални годишни количества природен газ с договорено качество и налягане срещу задължение на купувача да приема и заплаща стоката по цени, утвърдени от КЕВР, публично известни с обявяването им на интернет – страницата на КЕВР. Поддържа, че по този договор е издал месечни актове в съответствие със заявената от ответника спецификация за доставка на природен газ към договора и реалното потребление на база показанията на измервателния уред и съответно фактури за разпределение, доставка, снабдяване и акциз на природен газ - по Фактура № 7115952724 от 31.10.2019 г. и по Фактура № 711595033 от дата 30.11.2019 г. Излага, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати главницата по посочените фактури за доставяне на природен газ в общ размер на 630,47 лева за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. за газоснабден имот, находящ се в ..... С оглед възникналата необходимост от изравняване на начислените и реално направените разходи за достъп /резервиран капацитет/, било издадено Дебитно известие № 7115952375 от дата 10.10.2019 г. за 11.83 лева – допълнително дължима сума за достъп и преност за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г., както и Дебитно известие за пренос и достъп № 7115962655 от дата 10.01.2020 г. за 0,31 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2019 г., които ищцът сочи, че също не били заплатени. Претендира и лихви за забава върху всяка сума по фактурите.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни с твърдения, че липсва яснота относно начина на формиране на размера на сумите по фактурите, издадени за процесните месеци.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 181 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е сключен договор за разпределение и снабдяване с природен газ, както и че е изпълнил задълженията си да доставя на ответника природен газ, в резултат на което за същия е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 58953/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията 2 му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и следователно са допустими.
Между страните е безспорно обстоятелството, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на сключен Договор за разпределение и снабдяване с природен газ № 13/01.09.2010 г., който факт е признат с отговора на исковата молба и съдът приема за установен и от представения от ищеца договор, приет като писмено доказателство по делото /л. 10 по делото/.
Не е спорно по делото и че ищецът /фирма/ е търговец – продавач на природен газ за битови нужди. Съгласно чл. 181 от Закона за енергетиката (ЗЕ) договорите за природен газ се сключват при регулирани от ДКЕВР цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ или извън тези случаи, при свободно договаряни от страните цени. Крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи условия, които се публикуват в един централен и един местен всекидневник съобразно чл. 183а, ал. 1 и ал. 3 ГПК. По делото са представени действалите за периода Общи условия за продажба на природен газ за битови нужди, които са неразделна част от сключения между ищеца и ответника Договор за разпределение и снабдяване с природен газ, които са подписани от страните и одобрени от ДКЕВР. Общите условия уреждат взаимоотношенията между лицензирания продавач и потребителя на природен газ за битови нужди. Публикуваните общи условия съгласно чл. 183а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен снабдител, без изрично писмено приемане, като процесните ОУ са били одобрени с решение на ДКЕВР и публично оповестени чрез публикуването им съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 183а, ал. 3 ЗЕ. В този смисъл тези общи условия обвързват потребителите на природен газ за битови нужди, какъвто е ответникът, без да е необходимо изричното им приемане. Нормата на чл. 183а, ал.
3 ЗЕ е специална по отношение на чл. 16, ал. 1 ЗЗД. Не се установява по делото ответникът да е изразил несъгласие с публикуваните общи условия и да е внесъл при ищеца специални условия, с които последният писмено да се е съгласил, каквато възможност е предвидена в 30-дневен срок от публикуването им съгласно чл. 183а, ал. 5 ЗЕ или в същия срок за случаите като настоящия, при които се касае за нови потребители, присъединени към газоразпределителната мрежа след публикуване на общите условия на продавача. Поради изложеното представените по делото Общи условия за продажба на природен газ за битови нужди на /фирма/, одобрени с решение на ДКЕВР от 29.11.2006 г., обвързват ответника при уреждане на взаимоотношенията с ищеца по продажба на природен газ за периода на доставката.
Спорен между страните се явява въпросът дали ищецът е изпълнил задълженията си да достави на ответника природен газ за процесния период, в резултат на което за последния е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и налице ли е погасяване на процесните задължения.
Установява се от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че до имота на адрес: гр. ...., ... № 25, с абонатен № ...., е бил доставян природен газ за периода, за който са издадени процесните фактури от 31.10.2019 г. до 30.11.2019 г., като вещото лице 3 констатира, че за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. са издадени коригиращи дебитни известия за изравняване на задълженията за начисляване за пренос и достъп до газоразпределителната система. Дебитните известия са отразени в дневници продажби по ЗДДС съответно за данъчен период от 10.2019 г. и 01.2020 г. В регистрите на дружеството не са констатирани плащания по тези сметки, чийто падеж е настъпил съотвено на 11.11.2019 г. и 10.02.2020 г. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ищеца и ответника, с оглед на което настоящият състав кредитира заключението по експертизата като компетентно изготвено. Експертизата твърди, че в счетоводството на ищеца за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ по процесния договор съществува незаплатено задължение от ответника в размер на 630,47 лева с ДДС по фактура № 7115952724/31.10.2019 г. За периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. за пренос и достъп до газоразпределителната мрежа съществува незаплатено задължение от ответника в общ размер на 12,14 лева по дебитни известия № 7115952375/10.10.2019 г. и № 7115962655/10.01.2020 г. Съгласно процесния договор № 13/01.09.2010 г., сключен между страните за 2019 г. на ответника е начислена неустойка в размер на 344,47 лева на база годишен акт, удосотверяващ надвишени количества спрямо заявените. Върху констатираните незаплатени задължения, експертизата е изчислила и законна лихва за забава в размер на 196,56 лева за периода от изпадане на ответника в забава за всяко едно задължение до 25.11.2020 г. От друга страна, в счетоводството на ответника експертът констатира, че процесната фактура № 7115952724/31.10.2019 г. е осчетоводена, не е отразено плащане по нея и за фактурата е ползван полагащия се данъчен кредит. Установено е че дебитно известие № 7115952375/10.10.2019 г. на стойност 11,83 лева с ДДС не е осчетоводено и не е отразено в дневниците покупки по ЗДДС, а дебитно известие № 7115962655/10.01.2020 г. на стойост 0,31 лева с ДДС е осчетоводено и е ползван полагащия се данъчен кредит. Начислената неустойка в размер на 344,47 лева с годишен акт за 2019 г. е осчетоводена в дружеството и не е заплатена.
От гореизложеното следва, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер. Ищецът /фирма/ е изпълнил задължението си по силата на сключения с ответника договор да доставя за процесния период природен газ до газифицирания имот, поради което за ответника е възникнало предвиденото в чл. 1.1 и чл.
5.1 ОУ задължение да заплаща стойността на полученото количество природен газ до 7-мо число на месеца, следващо доставката. Тази стойност съобразно извършената за процесния период доставка се равнява на 630,47 лева съобразно приетото заключение на съдебнотехническата експертиза. Претенцията на ищеца е на същата стойност, поради което главният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер. По отношение на претенцията на ищеца за сумата в размер на 15,88 лева за пренос и достъп до газопреноснаа мрежа за периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г., както и за сумата в размер на 344,47 лева, представляваща неустойка за прието годишно количество природен газ над договореното за 2019 г., съдът се доверява на експертизата като компетентно изготвена и достатъчно обоснована, поради което приема, че исковите претенции за тези суми също са основателни.
4
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за обезщетение за забава възниква от фактически състав, включващ следните елементи: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d95eba6-f3fb-4798-9327-e3e3c82b9545