Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12453 от 29.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62944/2024
Вид
Определение № 12453
Подписан
29.03.2026
В сила
29.03.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12453 гр. София, 29.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110162944 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „........“ ЕАД срещу В. А. И., конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса А. В. И., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 104,51 лева (53,44 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, 9,36 лева (4,79 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 15.04.2024 г., 39,57 лева (20,23 евро), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,20 лева (4,70 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27878/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответника В. А.

И., като наследник на А. В. И., който като вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда – 3“, бл. 329, вх. Б, ет. 5, ап. 39, с аб. № 293617, е имал качеството потребител на топлинна енергия и е бил обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на до.ор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Нелбо“ АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на 1 предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. И., чрез назначения му особен представител, излага доводи за недопустимост на производството, съответно за нищожност на издадената заповед за изпълнение, доколкото счита, че делото било заведено след смъртта на А. В. И..

По същество оспорва предявените искове по основание и размер, доколкото счита, че не са представени доказателства, установяващи приемане на наследството от страна на В. И..

Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. При изложеното моли за прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: възникването на облигационно правоотношение по до.ор за продажба между него и ответника, респ. наследодателя му, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на у.орената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „........“ ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По исканията на страните:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на дружеството „Нелбо“ АД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 27878/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Искането за задължаване на третото лице-помагач да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период следва да бъде уважено.

Вземайки предвид, че представените към исковата молба документи представляват заверени от ищеца преписи, съдът счита, че исканията на ответниците по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените в отговора на исковата молба документи следва да се оставят без уважение, доколкото по делото няма основание да се 2 счита, че посочените документи се намират в държане на ищеца.

По възражението за недопустимост на производството, съдът намира същото за неоснователно, доколкото към момента на завеждане на делото – 10.05.2024 г., А. В. И. е бил жив. Същият е починал след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК, поради което на основание чл. 227 ГПК е заместен от наследника си по закон В. А. И.

На ищеца следва да бъдат дадени указания да обоснове правния си интерес от водене на осъдителни искове, като вземе предвид, че настоящото производство е продължение на заповедното такова, по което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Произнасянето по исканията на ищеца за допускането на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи със задачи, посочени в исковата молба следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да обоснове правния си интерес от водене на осъдителни искове, като вземе предвид, че настоящото производство е продължение на заповедното такова, по което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок производството ще бъде прекратено.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Нелбо“ АД, като трето лицепомагач на страната на „........“ ЕАД.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 07.05.2026 г. от 9:55 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. 27878/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Нелбо“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаването на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи за първото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

3

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.