Решение № 15277 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15277 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110162944 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу В. А. В., конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса А. В. Иг., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 104,51 лв. (53,44 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, 9,36 лв. (4,79 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 15.04.2024 г., 39,57 лв. (20,23 евро), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,20 лв. (4,70 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27878/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между него и А. В. Иг., който, като вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, находящ се в *********, е имал качеството потребител на топлинна енергия и е бил обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 дневен срок от периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между 1 клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „*** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. В., чрез назначения му особен представител, излага доводи за недопустимост на производството, съответно за нищожност на издадената заповед за изпълнение, доколкото счита, че делото е заведено след смъртта на А. В. Иг.. По същество оспорва предявените искове по основание и размер, доколкото счита, че не са представени доказателства, установяващи приемане на наследството от страна на В. А. В.. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. При изложеното моли за прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27878/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Неоснователно е направеното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството, съответно за нищожност на издадената заповед за изпълнение. Видно от материалите по делото, настоящото производство с предмет искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, е образувано на 24.10.2024 г., а длъжникът-ответник А. В. Иг. е починал на 24.11.2024 г., с оглед на което на основание чл. 227 ГПК на мястото му е конституиран като ответник по делото наследникът му по закон - В. А. В..

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – 2 собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13 от 30.12.1993 г. А. В. Иг. и съпругата му Пенка Танчева Иг.а са дарили на сина си В. А. В. собствения си апартамент № 39, находящ се в *****, като са си запазили пожизнено правото на ползване по отношение на процесния имот. При това положение следва извод, че първоначалният ответник А. В.

Иг., срещу когото е подадено заявлението по чл. 410 ГПК, а впоследствие и исковата молба, е бил вещен ползвател на половината от процесния имот, доколкото в нотариалния акт не е предвидено друго.

От приобщеното по делото удостоверение за наследници на А. В. Иг. се установява, че единствен негов наследник е В. А. В..

Съгласно установената практика (решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др.) нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.

По делото не се твърди, а и не се установява В. А. В. да се е отказал от наследството и на А. В. Иг..

Предвид изложеното, законовата презумпция на чл. 48 ЗН не е оборена, поради което следва извод, че ответникът, като единствен наследник на своя баща, следва да отговаря за задълженията на наследодателя си.

Поради това следва извод, че между ищеца, от една страна, и А. В. Иг., в качеството му на ползвател на 1/2 ид. ч. от имота, от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение за процесния период 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът, имайки качеството „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, дължи заплащане на стойността на ползваната услуга, респективно наследникът му В. А. В. отговаря за натрупаните му задължения за периода.

От страна на ответника не се спори, че през процесния период е доставяна до процесния имот топлинна енергия. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства – протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от представените от третото лице – помагач документи.

Видно от представената от третото лице-помагач справка за използвана топлинна енергия, в имота е потребявана топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване, като в процесния имот са били монтирани два водомера за топла вода. За периода месец май 2022 г. – месец февруари 2023 г. потреблението е начислено на база реален отчет на измервателните уреди, а за месеците март и април 2023 г. е начислена топлинна енергия на база 140 л за един брой потребител на основание чл. 52, ал. 7 и 8, вр., чл. 69, ал. 2 НТ поради неизпълнение на задължението за представяне на водомерите за последваща проверка.

Ответникът не оспорва, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца в исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на 3 топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССЕ.

Настоящият съдебен състав приема, че с документите, представени от ищеца и от трето лице-помагач се доказва, че през исковия период до процесния имот е доставяна топлинна енергия, с оглед на което, с оглед обема на учреденото му право на ползване, А. В. Иг. е имал задължение за заплащане на сумата от 52,26 лв. (26,72 евро), до който размер искът за стойност на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното:

В процесния период приложими към договорните отношения между страните са били общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. В случая общата фактура за периода е издадена на 30.06.2023 г.

Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж (45-дневен срок) и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния период от 15.08.2023 г. до 15.04.2024 г. в размер на 4,77 лв. (2,44 евро), изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор. С оглед на изложеното, искът за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за тази сума и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 9,36 лв. (4,79 евро).

По отношение на вземането за стойност на услугата дялово разпределение:

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ от 2016 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36, ал. 1 от ОУ е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.