Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 218 от 12.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1018/2025
Вид
Определение № 218
Подписан
12.02.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Георги Драгостинов, СИЛВИЯ ПАНТЕЛЕЕВА, Катина Минева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Търново, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501018 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е депозирана молба с вх. № 14434/17.11.2025 г. от адв. Ю. Д., пълномощник на П. П., в която моли на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по настоящото дело определение да бъде допълнено в частта за разноските. Излагат се доводи, че по делото е депозиран отговор на въззивна частна жалба, в което е направено искане за присъждане на разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноски. С оглед изложеното, моли Определение № 1690/17.11.2025 г. да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на адв. Ю. Д. бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна А. А., чрез адв. П. П..

В законоустановния едноседмичен срок е постъпил отговор, в който се заема становище за неоснователност на молбата. Посочва се, че Разпореждане № 1575/15.05.2025 г. и Разпореждане № 1945/17.06.2025 г. по гр.д. № 2235/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица са обжалвани и към момента не са влезли в сила, поради което и счита, че липсва основание за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли подадената молба да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в молбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

С Определение № 1690/17.11.2025 г. по настоящото дело, съдът е потвърдил Разпореждане № 1575/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2235/2024 г. по описа на ГОРС, с което е върната въззивна жалба, предявена от А. П. А., чрез адв. П. П. от ВТАК срещу Решение № 149/07.02.2025 г. по гр.д.

1

№ 2235/2024 г. по описа на ГОРС. На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по частна жалба вх. № 11310/11.08.2025 г. в частта, с която се атакува Разпореждане № 1945/17.06.2025 г., с което районният съд е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на П. П. против А. А. за присъдените с решението суми.

Съдът намира, че с оглед изхода на делото е налице основание за допълване на постановеното определение в частта за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на адв. Ю. Д.. По делото е депозиран отговор на въззивна частна жалба от адв. Ю. Д., пълномощник на П. П., в който е неправено искане за присъждане на разноски, свързани с изготвяне на отговор на въззивна частна жалба. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че указаната правна защита е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на свои роднини, близки или на други юристи. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Същевременно, при определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази фактическа и правна сложност на делото и действително извършената от адвоката работа с оглед критериите, предвидени в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. В случая, макар делото да не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да бъде съобразено, че предмет на въззивна проверка са два самостоятелни акта на първоинстанционния съд, които се обжалват на различни основания от въззивника, както и материалния интерес по делото, макар същият да не е водещ критерий, като същевременно бъде отчетена и икономическата обстановка в страната. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че Определение № 1690/17.11.2025 г. следва да бъде допълнено в частта за разноските, като А. А. бъде осъдена да заплати в полза на адв. Ю. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., вр. ал. 2, вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в минималния предвиден размер от 204,52 евро.

Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., съдът определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение и такъв не е посочван от адв. Ю. Д., като присъденото възнаграждение в минимален размер отговаря на изискванията за справедливост и обоснованост, предвидени в чл. 36 ЗАдв. Изложените възражения от насрещната страна, че разноски не се присъждат до влизане в сила на обжалваните актове също са неоснователни. Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото, като същите се определят от съда при постановяване на акт по същество в съответното производство съгласно чл. 81 2

ГПК, независимо дали актът подлежи на обжалване, или не. Влизането в сила на обжалваните актове има отношение единствено към това дали присъдените разноски подлежат на принудително изпълнение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 1690/17.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1018/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю. Д., вписан в АК – Монтана, личен № .., служебен адрес: гр. С.., ул. „..“ № 1.. сума в размер на 204,52 евро.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Търново, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501018 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е депозирана молба с вх. № 14434/17.11.2025 г. от адв. Ю. Д., пълномощник на П. П., в която моли на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по настоящото дело определение да бъде допълнено в частта за разноските. Излагат се доводи, че по делото е депозиран отговор на въззивна частна жалба, в което е направено искане за присъждане на разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноски. С оглед изложеното, моли Определение № 1690/17.11.2025 г. да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на адв. Ю. Д. бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна А. А., чрез адв. П. П..

В законоустановния едноседмичен срок е постъпил отговор, в който се заема становище за неоснователност на молбата. Посочва се, че Разпореждане № 1575/15.05.2025 г. и Разпореждане № 1945/17.06.2025 г. по гр.д. № 2235/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица са обжалвани и към момента не са влезли в сила, поради което и счита, че липсва основание за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли подадената молба да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в молбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

С Определение № 1690/17.11.2025 г. по настоящото дело, съдът е потвърдил Разпореждане № 1575/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2235/2024 г. по описа на ГОРС, с което е върната въззивна жалба, предявена от А. П. А., чрез адв. П. П. от ВТАК срещу Решение № 149/07.02.2025 г. по гр.д.

1

№ 2235/2024 г. по описа на ГОРС. На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по частна жалба вх. № 11310/11.08.2025 г. в частта, с която се атакува Разпореждане № 1945/17.06.2025 г., с което районният съд е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на П. П. против А. А. за присъдените с решението суми.

Съдът намира, че с оглед изхода на делото е налице основание за допълване на постановеното определение в частта за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на адв. Ю. Д.. По делото е депозиран отговор на въззивна частна жалба от адв. Ю. Д., пълномощник на П. П., в който е неправено искане за присъждане на разноски, свързани с изготвяне на отговор на въззивна частна жалба. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че указаната правна защита е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на свои роднини, близки или на други юристи. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Същевременно, при определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази фактическа и правна сложност на делото и действително извършената от адвоката работа с оглед критериите, предвидени в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. В случая, макар делото да не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да бъде съобразено, че предмет на въззивна проверка са два самостоятелни акта на първоинстанционния съд, които се обжалват на различни основания от въззивника, както и материалния интерес по делото, макар същият да не е водещ критерий, като същевременно бъде отчетена и икономическата обстановка в страната. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че Определение № 1690/17.11.2025 г. следва да бъде допълнено в частта за разноските, като А. А. бъде осъдена да заплати в полза на адв. Ю. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., вр. ал. 2, вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в минималния предвиден размер от 204,52 евро.

Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., съдът определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение и такъв не е посочван от адв. Ю. Д., като присъденото възнаграждение в минимален размер отговаря на изискванията за справедливост и обоснованост, предвидени в чл. 36 ЗАдв. Изложените възражения от насрещната страна, че разноски не се присъждат до влизане в сила на обжалваните актове също са неоснователни. Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото, като същите се определят от съда при постановяване на акт по същество в съответното производство съгласно чл. 81 2

ГПК, независимо дали актът подлежи на обжалване, или не. Влизането в сила на обжалваните актове има отношение единствено към това дали присъдените разноски подлежат на принудително изпълнение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 1690/17.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1018/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю. Д., вписан в АК – Монтана, личен № .., служебен адрес: гр. С.., ул. „..“ № 1.. сума в размер на 204,52 евро.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________