Определение № 625 от 07.11.2017, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Търговско дело 66/2017
- Вид
- Определение № 625
- Подписан
- 07.11.2017
- Състав
- МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
Други актове по делото
- Определение № 385 от 20.06.2017 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
- Определение № 443 от 26.07.2017 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
- Определение № 567 от 18.10.2017 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
- Определение № 71 от 06.02.2018 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
- Определение № 108 от 27.02.2018 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
- Решение № 25 от 12.04.2018 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
- Определение № 248 от 05.06.2018 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
- Определение № 357 от 18.09.2018 · МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.375 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 б.в · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б.а · Закон за задълженията и договорите
- чл.685 ал.1 · Търговски закон
- чл.690 · Търговски закон
- чл.692 · Търговски закон
- чл.692 ал.4 · Търговски закон
- чл.694 ал.2 т.2 · Търговски закон
- чл.694 ал.4 · Търговски закон
О П Р
Е Д
Е Л Е Н
И Е гр.Кюстендил 07.11.2017г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно заседание на 07.11. две хиляди и седемнадесета година в състав ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА БОГДАНОВА действувайки в качеството си на съдия-докладчик по търговско дело №66/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе в предвид:
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
На осн. чл.374 ГПК съдът пристъпва към проект на доклад по делото.
Производството е образувано по искова молба на
„*******“
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.******* ЕИК *******, представлявано от Н.П.–Изпълнителен директор против „*******“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Иларион Ловчански“ №26, представлявано от управителя Петър Георгиев, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на „*******“ ЕООД /н/ ЕИК , че съществува вземане на „*******“ ЕАД за сума в общ размер на 7 336 819,48лв., от която сума 5 497 771,33лв. – цена на доставен природен газ по договори за доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и 410-2013/07.10.2015г., сума вразмер на
1 839 032,45лв. – неустойка върху неплатени в срок суми по договори за доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и 410-2013/07.10.2015г., изчислена за периода 11.10.2012г. – 10.11.2016г. в размер на ОЛП + 10 пункта, изчислена от първия ден след падежа на всяко задължение за плащане по отделни фактури до 10.11.2016г., 15,70лв. – законна лихва, начислена върху сумите по Допълнителни уведомления за плащане № **********/09.05.2016г.; №**********/07.07.2016г. и
№**********/08.08.2016г., от която 5,21лв. – лихва за забава по Допълнително уведомление за плащане № **********/09.05.2016г.; изчислена за периода
12.05.2016г.-10.11.2016г.; 4,27лв. – лихва за забава върху сумата по Допълнително уведомление за плащане №**********/07.07.2016г., изчислена за периода 12.07.2016г. – 10.11.2016г.; 6,22лв. – лихва за забава върху сумата по Допълнително уведомление за плащане №**********/08.08.2016г., изчислена за периода 12.08.2016г. – 10.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2016г. до датата на заплащането й.
Съдът намира, че исковата молба е редовна като отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявеният иск е допустим, тъй като са налице специалните предпоставки за това, а именно:
- предявено е процесното вземане в размер на 7 336 819,48лв.;
- налице е произнасяне от синдика по молбата за предявяването му – същото е включено в списъка на приети вземания;
- налице е подадено възражение от длъжника
„*******“ ЕООД /н/ по чл.690 от ТЗ до съда по несъстоятелността срещу размера на приетото от синдика вземане на „*******“ ЕАД;
- налице е произнасяне на този съд, с което възражението е било уважено и е била извършена промяна в списъка с предявени вземания, като е бил намален размера на приетото вземане на „*******“ ЕАД от 7 336 818,48лв. на 484 349,52лв.
- искът е предявен в законоустановения 14-дневен срок от обявяване в ТР на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът твърди, че има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „*******“ ЕООД /н/.
Твърди, че в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ е предявил свое вземане в общ размер на 7 336 818,48лв., възникнало на основание три договора за доставка на природен газ, подробно описани в ИМ.
Сочи, че синдикът на „*******“ ЕООД /н/ е приел изцяло вземанията и ги е включил в списъка на приети вземания.
Твърди се, че срещу така приетото от синдика вземане на ищеца ответникът - длъжник е възразил срещу предявеното и прието от синдика вземане на „*******“ ЕАД с мотив, че е налице погасяване по давност на всички вземания по трите договора за доставка на природен газ /главници, лихви и неустойки/, чиито падеж е настъпил преди 10.11.2013г.
Твърди се, че с Определение от
31.05.2017г. по т.д.№8/2017г. на КОС съдът по несъстоятелността е извършил промяна в списъка на предявени и приети вземания на кредиторите на „*******“ ЕООД /н/ като по отношение на т.2 от списъка на „*******“ ЕАД е намален размера на приетото вземане от 7 336 818,48лв. на 484 349,52лв., от които 454 715,22лв. дължима главница по договор за доставка на природен газ №410/27.04.2007г. и допълнителни споразумения към него, договор за доставка на природен газ №410-2013/15.12.2012г. и допълнителни споразумения към него и договор за доставка на природен газ №410-2013/07.10.2015г. и неустойка, начислена върху неплатените в срок сума в размер на 29 618,60лв.
Излагат се доводи, че приетото вземане съществува в размера, в който е включено от синдика в списъка на приетите вземания на кредиторите на „*******“ ЕАД на посочените основания – договори за доставка на природен газ, подробно описани в ИМ.
Ищецът твърди, че на 27.04.2007г. между „*******“ ЕАД като доставчик и „Промишлено газоснабдяване“ ООД – чийто правоприемник е „*******“ ЕООД е бил сключен Договор №410/27.04.2007г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да доставя природен газ „Промишлено газоснабдяване“ ООД при конкретни условия, описани по предмет, начин на доставяне, начин на формиране на цената на доставяния газ и параметри на заплащане. Договорени са неустойка за забава и срок на действие на договора – до 31.12.2010г. Твърди се, че срокът е продължаван два пъти – до 31.12.2011г. и до 31.12.2012г. с допълнителни споразумения. За извършените доставки за периода октомври 2012г. – декември 2012г. по договора от 2007г. са били съставени месечни актове, фактури и кредитни известия, като непогасеният остатък от цената на доставен природен газ е в размер на 1 096 719,21лв. и неустойка за забава върху тази сума за периода от 10.11.2012г. до 10.11.2016г. в размер на 417 227,94лв.
Сочи, че на 03.12.2013г. ответното дружество е закупило търговското предприятие на „Промишлено газоснабдяване“ ООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения в следствие продажба по реда на ЗОЗ за удовлетворяване на пристъпилия към изпълнение заложен кредитор „Инвестбанк“ АД.
На 15.12.2012г. между ищеца и „Промишлено газоснабдяване“ ООД сега „*******“ ЕООД е бил сключен Договор №410-2013г. за доставка на природен газ при уговорени предмет, извършване на доставка, цена и начин на заплащане. С Допълнително споразумение от 04.12.2014г. страните уговорили изменение на начина на авансово заплащане на цената на природния газ. Била договорена неустойка за забава и срок на договора – 01.01.2013г. до 31.12.2013г. Срокът на договора е бил продължен първоначално до 31.12.2014г. и с допълнително споразумение от 04.12.2013г. до 31.12.2015г. С допълнително споразумение от 31.03.2014г. между „*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД последното е встъпило в задълженията на „Промишлено газоснабдяване“ ООД по Договора от 2012г., считано от 01.04.2014г.
За извършените в периода януари 2013г.-септември 2013г. доставки на природен газ по договора от 2012г. са били съставени месечни актове, фактури и кредитни и дебитни известия за дължимите суми, представени в табличен вид в ИМ. Според тях непогасения остатък от цената на доставения на „Промишлено газоснабдяване“ ООД в периода януари 2013г.-септември 2013г. природен газ възлиза на 3 396 336,90лв., а неустойката за забава, изчислена върху тази сума за периода от 11.01.2013г. до 10.11.2016г. възлиза на 1 392 668,41лв.
В исковата молба се твърди, че на
07.10.2015г. между „*******“ ЕАД и „*******“
ЕООД е бил сключен договор №410-2015г., по силата на който „*******“ ЕАД се е задължило да доставя природен газ на „*******“ ЕООД при уговорени предмет, извършване на доставка, цена и начин на заплащане. Била е договорена неустойка за забава и срок на договора – 01.01.2016г.
– 01.01.2019г. За извършените в периода октомври 2015г. - декември 2015г. доставки на природен газ по договора от 2015г. са били съставени месечни актове, фактури и кредитни и дебитни известия за дължимите суми, представени в табличен вид в ИМ. Според тях непогасеният остатък от цената на доставения на „*******“ ЕООД в периода октомври 2015г. – ноември 2016г. природен газ възлиза на 464 715,22лв., а неустойката за забава, изчислена върху тази сума за периода от 11.01.2013г. до 10.11.2016г., възлиза на 29 151,80лв.
Според ищецът общият размер на дължимата от ответника сума за периода октомври 2012г. – ноември 2016г. възлиза на 5 497 771,33лв., а неустойката за забава върху главницата, изчислена за периода от първия ден след падежа на всяко задължение от 10.11.2016г. възлиза общо на сума в размер на 1 839 032,45лв.
Ищецът развива подробни доводи относно периодичния характер на вземанията му към ответника по смисъла на чл.111 б.в ЗЗД и че по отношение на тях давността не е изтекла. Сочи, че с предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност давността е прекъсната и не тече до приключването му.
Поддържа, че по отношение на процесните вземания е налице признание по смисъла на чл.116 б.а от ЗЗД, прекъсващо давността от страна на длъжника – ответник, извършено с писмо за потвърждение на разчети между двете дружества, получено от „*******“ ЕАД на 09.10.2015г., изпратено в отговор на писмо от ищеца от 28.09.2015г. за потвърждаване на задължения на „*******“ ЕООД към „*******“ ЕАД за цена на доставен природен газ по
Договорите от 2007г. и от 2012г. в общ размер на 6 281 571,83, от които главница 5 043 056,11лв. и 1 238 515, 72лв. – неустойка. Сочи, че писмото за потвърждение е получено от „*******“ ЕАД на 09.10.2015г. преди да е изтекъл тригодишния давностен срок за вземанията на ищеца, предмет на иска.
Излагат се подробни доводи за характера на това признание и се прави позоваване на практика на ВКС.
За доказване на своите твърдения ищецът е представил писмени документи под опис от т.2 до т.2.124 от ИМ, които моли да бъдат приети като доказателства по делото.
Направил е доказателствено искане да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и от определението на съда от 20.06.2017г., в което са дадени указания на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът „*******“ ЕООД е упражнил правото си на писмен отговор.
Прави възражение за частична недопустимост на предявения иск за вземанията на ищеца в размер на 484 349,52лв., от които 454 715,22лв. дължима главница по Договор за доставка на природен газ №410/27.04.2007г. и допълнителни споразумения към него, по Договор №410-2013 от 15.12.2012г. и Допълнителни споразумения към него от 31.03.2014г. и от 04.12.2014г.; по Договор №410-2013 от 07.10.2015г. и 29 618,60лв. н неустойка, начислена върху неплатените суми, тъй като посочените суми били включени окончателно в списъка на приети вземания въз основа на Определение по чл.692 от ТЗ по т.д.№8/2017г. и липсва правен интерес от тяхното претендиране в настоящото производство.
Излага доводи и за неоснователност на иска с основно възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност – тригодишна погасителна давност, която не е била прекъсната на основание признание от страна на длъжника. Не споделя твърдението на ищеца, че с писмо изх.№99 от 07.10.2015г., изходящо от „*******“ ЕООД е направено признание на дълга по смисъла на закона и практиката на ВКС, тъй като в писмото липсвали важни обстоятелства и изисквания. Твърди, че писмото има характер на бланка, но не и на коренспонденция. В него не се съдържали основанията на задълженията, които ищецът твърди, че се признават от *******“ ЕООД. Не били посочени дата на издаване, договор, по който са издадени, падеж на задължение и номера на фактури, кредитни и дебитни вземания, чрез които се установява размерът на тези задължения.
Ответникът сочи, че не може да даде обяснение какво представлява писмото от 07.10.2015г., тъй като е било подписано от предишното ръководство на „*******“ ЕООД, но счита, че то не съдържа изявление за признание на задължение.
Изразява становище, че цитираната от ищеца практика на ВКС е неотносима към твърденията му, изложени в исковата молба във връзка с прекъсване на давността с признание от страна на длъжника. Прави анализ на цитираните решения на ВКС по спорния въпрос, изразявайки несъгласие с нея, като неприложима към настоящия казус.
Разпечатката съдържа 50 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d626450-51c7-449c-9bce-86fd555e1f44