Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 528 от 09.09.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 186/2024
Вид
Определение № 528
Подписан
09.09.2024
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 528 гр. Варна, 20.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000186 по описа за 2024 година и молба от 11.07.2024г. с правно основание чл.248 ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.248 ГПК.

Постъпило е искане от адв.Д.С., пълномощник на Б. Б., въззивник по в.т.дело №186/2024г. На ВнАС, чиято въззивна жалба е била уважена от съда с решение №189/26.06.2024г. С молбата си пълномощникът на въззивника прави искане за ревизиране на съдебния акт в частта за разноските – в определените му от съда по реда на чл.38 ЗАдв.разноски за първа и въззивна инстанция в размер съответно на 4800 лева и 2400 лева.

Молителят счита постановеното от АС решение в тази част за неправилно. Излага, че доколкото в първоинстанционнотопроизводство насрещната страна не е правила възражение за прекомерност, а такова е налице единствено в отговора по въззивната жалба, то съдът е следвало да приложи Наредба №1/2004г. За МРАВ като присъди пълния размер според списъка по чл.80 ГПК, а именно общо сумата от 9254.46 лева с ДДС за първа инстанция.

Освен това, молителят счита, че определеният от въззивния съд размер на адв.възнаграждение, не съответства на качеството на положения от адвоката труд както и на правната и фактическа сложност на делото. Въвежда се довод, че във въззивното производство е даден за първи път отговор на правни въпроси от предмета на делото, поради което работата на адвоката не дублира тази пред първата инстанция. С молбата си адвокат С. претендира изменение в посока увеличаване на определеното му от въззивния съд адв.възнаграждение до размера от 9254.46 лева с ДДС за всяка инстанция.

В предоставения срок за отговор на молбата съгласно чл.248 ГПК, насрещната страна ЗД ЕВРОИНС АД, чрез ю.к.Й.С. изразяват становище за нейната неоснователност.

Съдът констатира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена от легитимирана страна в производството, в преклузивния срок.

Разгледана по същество съдът намира молбата по чл.248 ГПК за частично основателна.

Всички изложени от молителя обстоятелства и доводи във връзка с опреД.е на дължимото на адвоката, оказал безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение, са 1 били обсъдени от въззивния съд съгласно чл.38 ЗАдв. Аргументите за липса на въведено в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на адв.възнаграждение съдът намира за неотносими, тъй като същите се отнасят до договорено между страната и нейния пълномощник възнаграждение и не касае хипотезата на служебно опреД.е от съда на възнаграждението съгласно чл.38 ЗА.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C -438/22г. и актуалната практика на ВКС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Горното важи и в случаите, когато възнаграждението не е договорено, а се определя от съда. След постановяване на решението на СЕС /и други в този смисъл/, задължително за съдилищата в страни– членки, е постановено и определение №50015 от 16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на ВКС, I т.о., в което се отчита несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв, препращаща към Наредба №1/2004г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изразено е становището, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при опреД.е служебно на подобни възнаграждения, но техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга (която трябва да е справедлива и обоснована съгласно чл.36, ал.2 ЗА), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съобразно материалния интерес по спора и посочените в Наредбата минимални размери, които имат само спомагателен характер, адвокатът може да претендира 8460 лева по иска за неимуществените вреди и 770 лева по иска за имуществени вреди с ДДС – за една инстанция. Съдът е присъдил приблизително половината от посочения размер за първа инстанция и четвърт от този размер за въззивна инстанция. Същевременно, с въззивното решение, постановено въз основа депозираната от адв.С. въззивна жалба, съдът е отменил първоинстанционното решение и присъдил преобладаващата част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди /80 000 лева от претендираните 100 000 лева/ като уважил и иска за имуществени вреди в пълния му размер. Поради изложеното, независимо че съществената част от процесуалните действия са извършени пред първата инстанция, с въззивното решение е постановен различен правен резултат за ищеца като исковете му са по същество уважени. Неявяването на пълномощника в заседанието пред АС не променя извода, че същият е извършил всички необходими процесуални действия за обезпечаване на този резултат. Спорът се характеризира с особености спрямо типичните случаи на искове по чл.432 КЗ, което също следва да бъде отчетено като критерий за завишаване на възнаграждението. С решението си съдът е присъдил под половината от посочените в Наредбата размери, поради което същите не съответстват на изискването на чл.36, ал.2 ЗАдв. за справедливост и обоснованост съобразно реално извършената от пълномощника работа по делото. Поради това, съдът намира молбата по чл.248 ГПК за основателна определеното на адв.С. адв.възнаграждение следва да бъде увеличено като за първа инстанция му бъде присъдено възнаграждение в размер на 6 000 с ДДС /4 800 лева без ДДС/, а за въззивна инстанция 4 000 лева с ДДС по иска за неимуществени вреди. Следва да се присъдят и 400 лева по иска за имуществени вреди за първа и половината от 200 лева – за въззивна инстанция, съответно 480 лева и 240 лева с ДДС. /общо сумата от 10 720 лева/ 2

Въз основа на изложеното съдът намира, че следва да измени постановеното решение в частта по разноските като присъди на адв.С. възнаграждение в размери: 6 480 лева за първа инстанция и 4 240 лева за въззивна инстанция.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №189/26.06.2024г., постановено по в.т.дело №186/2024г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД -Варна в частта по определено на адв.Д.С., пълномощник на въззивника Б. Х. Б., адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38 ЗАдв., като:

ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, София да заплати на адв.Д. М. С., ЕГН **********, София, ул.Румен войвода №24, адв.възнаграждение за оказана на Б. Х. Б. безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, за първа инстанция сумата от 6 480 лева с ДДС и за въззивна инстанция – 4 240 лева с ДДС, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3