Решение № 189 от 27.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000186 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№1287/12.03.2024г. по описа на Окръжен съд Разград, подадена от Б. Х. Б., гр.Исперих, действащ чрез пълномощника си адв.Д. С. от САК, срещу решение № 30/13.02.2024г., постановено по гр.дело № 165/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което съдът е отхвърлил предявените от от Б. Х. Б. против Застрахователно дружество „Евроинс"АД, ЕИК 121265113, гр.София, иск за заплащане от страна на ответното дружество сумата 100 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинените на ищеца телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.12.2020г., около 9:00 часа, в гр.Исперих, ул.

„Ахинора“, в обект „Нов Логистичен Център“, по вина на Е В Х като водач на мотокар „Heli CPCD35”, с рама № ХХХХХХХХХХХ , застрахован при ответника по полица №BG/07/120003406919 както и сумата от 4 525,60 лева, представляваща имуществени вреди, понесени в резултат от същия инцидент, ведно със законна лихва върху горните две суми, считано от датата на увреждането 30.12.2020г. до окончателното заплащане, на основание на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Основното възражение срещу правните изводи на първоинстанционния съд е, че вследствие настъпилия индицент за пострадалото лице Б. са възникнали конкуриращи притезания за получаване на обезщетение от работодателя по реда чл.200 КТ и от деликвента, съотв. от застрахователя на гражданската му отговорност съгласно чл.432, ал.1 КЗ.

1

Поддържа се, че наличието на предпоставки за реализиране на отговорността на работодателя по чл.200 КТ не води до освобождаване на застрахователя да заплати обезщетение по прекия иск срещу него. Сочи относима съдебна практика, съгласно която субективно право на пострадалото лице е да избере срещу кое от отговорните лица да претендира обезщетение, като при реализиране на тази претенция, ще е налице суброгация в правата на увдовлетворения кредитор спрямо третото лице.

На следващо място се излагат доводи, че процесният инцидент съставлява ПТП, по което е налице покрит застрахователен риск. Оспорват се изводите на първата инстанция, че произшествието не представлява ПТП, поради което ищецът не може да се ползва от покритието на действащата за мотокара застраховка Гражданска отговорност. Изтъква се довод, че в покритието по чл.423 вр.чл.493 КЗ се включват всички хипотези на причиняване на вреди вследствие притежаване или използване на МПС, както при престой, така и при движение, без значение дали същите представляват ПТП.

На следващо място, въззивникът аргументира становище, че процесното произшествие представлява именно ПТП по смисъла на §6, т.30 във вр. т.10 и т.1 от ДР на ЗДвП. Акцентира върху обстоятелството, че произшествието е настъпило докато мотокарът е изпълнявал транспортна функция, без да е натоварен и моторната му сила е била използвана единствено за задвижване на превозното средство. В този смисъл не се споделят изводите на първата инстанция относно механизма на настъпване на произшествието като се поддържа, че гумата на мотокара е прЕала през крака на пострадалия при движение на превозното средство на заден ход, а не при впрягане подемната му сила за специфична за машината товаро-разтоварна дейност. Излага, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение на цитираната в решението Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972г. и задължителната практика на СЕС. /вкл.решение на СЕС по дело С-514/16; аналогична хипотеза в решение по в.гр.дело №11156/2021г. на СГС/ Във връзка с въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите в размер на 90%, се твърди, че пострадалото лице е извършвало трудова дейност, която не му е възлагана, не е бил инструктиран за дължимото поведение при изпълнение възложената работа, което води до извод за неоснователност на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Позовава се на постановено решение по АНД №260/2021г. относно наказателната отговорност на лицата, отговарящи за безопасни условия на труд. Счита, че ако е налице принос на пострадалия, той е в значително по-нисък размер от претендирания от ответника /90%/. По въпросите за вината за настъпване на инцидента и причините за неговото настъпване, въззивникът се позовава на правното действие на влязло в сила решение на наказателен съд, с което водачът на мотокара е признат за виновен и му е наложено наказание по реда на чл.78а НК.

По приложението принципа за справедливост при опреД.е обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, въззивникът подчертава като решаващи за размера му степента на уврежданията, продължителността на лечението на увреденото лице и липсата на перспектива за пълно възстановяване. Акцентира на определената 75% трайно намалена работоспособност и младата възраст на пострадалия. /на 33 години/ Въззивникът поддържа и иска за настъпилите от същия инцидент имуществени вреди, чийто размер намира за доказан. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на исковете в пълен размер ведно с присъждане разноските за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в който се излагат подробни съображения за неоснователността на въззивната жалба. Споделят се изводите на съда, че не е налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ като се поддържа, че превозното средство не е извършвало транспортна дейност. Процесното събитие не попада в 2 обхвата на очертаните в чл.477 КЗ, машината няма регистрационен номер, съотв. не може да бъде ползвана като превозно средство съгласно чл.481 КЗ.

Оспорва се твърдението, че пострадалото лице е извършвало работа, за която не е било инструктирано или същата да е била неприсъща с оглед работните му функции. Счита, че пострадалият е създал предпоставки за настъпване на инцидента, съотв. могъл е напълно да го избегне и предотврати. Поради това въззиваемата страна счита, че приносът на пострадалия е поне 90%.

По въпроса за вината страната изтъква довод, че водачът на процесното превозно средство не е признат за виновен за нарушение разпоредбите на ЗДвП. Позовава се на изслушана експретиза, от която се установявало, че водачът не е могъл обективно да избегне удара поради ограничена видимост. Твърди, че дейността, която са извършвали лицата е рутинна и позната за тях. С оглед създалата се ситуация, маневра на заден ход на мотокара, неговият водач е предприел необходимото поведение, за да се увери в безопасността на маневрата. Счита, че за водача на превозното средство е невъзможно по време на движение да следи цялата работна зона зад машината, тъй като това би означавало да пусне волана за управление и да се обърне с лице по посока на движението. Твърди, че заключението на вещото лице е било оспорено в частта на посочената опасна зона на спиране както и относно времето за реакция като страната е поискала допълнителна експертиза. Съдът е допуснал процесуално нарушение като е отказал да уважи доказателственото искане, направено от ответника в заседанието на 22.01.24г. С отговора страната претендира допускане на САТЕ със задачи:

Дали в конкретния случай може да се приеме по-голямо време за реакция на водача на мотокара и какво е адекватното време за реакция според установените доктринални положения в техническата литература /цит. източник/

Да се изчисли опасната зона на спиране на мотокара при съобразяване времето за реакция на водача, определено по предходната задача и останалите условия при настъпване на произшествието в приетата вече експертиза.

Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане разноските за въззивна инстанция в размер на ю.к. възнаграждение.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът Б. не се явява, но депозира молба, с която не възразява по призоваването си и поддържа жалбата. Претендира присъждане на адв.възнаграждение на пълномощника му адв.С. съгласно чл.38 ЗА.

Насрещната въззиваема страна, редовно призована, не изпраща представител в откритото заседание.

За да се произнесе по спора въззивният съд установи, че производството е образувано по искова молба, подадена на Б. Х. Б., чрез адв.Д. С. от САК, с която ищецът претендира осъждане на Застрахователно дружество „Евроинс"АД, ЕИК 121265113, гр.София, на основание чл. 432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания, настъпили на 30.12.2020г., около 9:00 часа, в гр. Исперих, ул.„Ахинора“, в обект „Нов Логистичен Център“ по вина на Е В Х като водач на мотокар „Heli CPCD35”, с рама №ХХХХХХХХХХХ, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира заплащането на и на разходите за лечение в размер на 4 525,60 лева /конкретизирани с допълнителна молба на л.85/, представляваща имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането до изплащане на обезщетението. С допълнителна молба ищецът уточнява претенцията си за законна лихва: върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта до окончателното изплащане, а по отношение на имущественото обезщетение – от извършване на разхода. Уточнено е, че 3 не е водено и не е получавано обезщетение по чл.200 КТ.

Ищецът твърди, че на 30.12.2020г., в гр.Исперих, в обект „Нов Логистичен Център“ настъпило ПТП между мотокар „HELI CPCD35” с рама № ХХХХХХХХХХХ, управляван от Е В Х и ищеца, в резултат на което последният получил увреждане на десния крак.

Деликвентът допуснал нарушение на ЗДвП и на ЗБУТ като при движение на заден ход прЕал през крака на намиращия се зад него Б. Б.. За процесното произшествие било образувано адм.наказателно производство, което приключило с Решение № 27 от 03.06.2022г., постановено по АНД № 260/2021г. по описа на Районен съд- Исперих, потвърдено с Решение №100/23.11.2022 г., постановено по ВАНД № 260/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград. С решението Е В Х е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.134, ал.1, т. 2 във вр. с чл.129, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание по реда на чл. 78а от НК.

Твърди се, че след пътния инцидент ищецът бил откаран и приет по спешност в УМБАЛ„Канев"АД, гр.Русе, където се установило, че има открита фрактура от III степен на дясна подбедрица. По време на първичния преглед са установени кървяща рана на десния крак, невъзможна функция на крайника и патологична подвижност в средна трета на подбедрицата. Опериран бил по спешност като му бил поставен външен фиксатор на подбедрицата; глезенната става примостена с допълнителен струт и два костни винта съответно в първа и пета метатарзални кости на стъпалото. Впоследствие раната многократно била обработвана в операционна, като се е наложило отстраняване на девитализирани и некрозирали тъкани и на външни тела. Ищецът бил изписан на 07.01.2021 година с наличие на външен фиксатор на фрактурата, ограничени движения на дясна колянна и дясна глезенна става и оформен кожен дефект, поради което е насочен към пластично възстановяване. По-късно същият отново бил приет по спешност на 17.05.2021 година с оток и зачервяване около шпилките на фиксатора. По оперативен път бил премахнат фиксаторът, антибиотичните перли и била поставена гипсова имобилизация. На 26.07.2021г. ищецът отново бил хоспитализиран поради загнояване на раната. Извършена била операционна намеса за премахване на гнойните фистули в областта на дясна подбедрица. На 30.08.2021г. ищецът отново бил приет в болница поради продължаващи болки в областта на подбедрицата. След извършени изследвания била установена псевдоартроза на дясна тибия. Наложила се оперативна намеса и на 03.09.2021г. била извършена поредна операция за прерязване на костта и почистване на същата с поставяне на външна фиксация. На 08.11.2021г. ищецът постъпил в болница за премахване на външния фиксатор, за оперативно поставяне на метална остеосинтеза на костта. Твърди, че с решение на ТЕЛК му била определена 75% трайно намалена работоспособност със срок от две години (до 01.04.2024г.)

Разпечатката съдържа 31 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3157ee2-5db0-492c-bfd3-6a19c24bc9f7