Определение № 672 от 05.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1066/2020
- Вид
- Определение № 672
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 05.05.2023
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Други актове по делото
- Протокол № 31 от 18.11.2020 · Жана Иванова Маркова
- Протокол № 48 от 16.12.2020 · Жана Иванова Маркова
- Протокол № 24 от 28.01.2021
- Решение № 38 от 22.02.2021 · Жана Иванова Маркова
- Протокол № 98 от 24.03.2021 · Жана Иванова Маркова
- Определение № 741 от 22.06.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 2313 от 22.06.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 2805 от 19.07.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 2971 от 28.07.2021 · Жана Иванова Маркова
- Протокол № 364 от 29.07.2021 · Жана Иванова Маркова
- Протокол № 365 от 30.07.2021 · Жана Иванова Маркова
- Протокол № 366 от 30.07.2021 · Жана Иванова Маркова
- Определение № 1006 от 09.08.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 3257 от 12.08.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 3783 от 14.09.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 3784 от 14.09.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 3814 от 15.09.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 3848 от 16.09.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 3942 от 20.09.2021 · Жана Иванова Маркова
- Разпореждане № 3943 от 20.09.2021 · Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 616, ал.2, т.4 · Търговски закон
- чл.621 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
- чл. 646, ал. 2, т. 2 · Търговски закон
- чл. 647, ал. 1, т.6 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 660 · Търговски закон
- чл. 685 и 688 · Търговски закон
- чл. 685 и 688 · Търговски закон
- чл.688, ал.3 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 690 ал.2 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 722 ал.1 т.3 · Търговски закон
- чл.723, ал.4 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 672 гр. Варна, 05.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20203100901066 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ и е образувано по възражение с вх.№ 5881/07.03.2023г. от несъстоятелния длъжник „Нур Пиле” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК 203622618, със седалище и адрес на управление гр.
Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, ПИ № 000518 – Птицеферма, действащо чрез адв. Д. В., срещу прието от синдика вземане на кредитора Н.
Ч. З., ЕГН **********, за сумата от 34 224,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021г. с предмет отменителен иск по договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020г., сключен между „Нур Пиле“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, за което е съставен и допълнителен списък No 2 на приетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТР под № No 20230308081127.
Възражението е основано на следните твърдения: Сочи, че кредиторът адв. Н. З. не бил осъществил защита и процесуално представителство по т.д.
№ 765/2021 г. на ВОС, а възложената работа не се изчерпвала с депозиране на ИМ. Кредиторът адв. Н. З. не бил представлявал ищеца в производството по т.д.№ 765/2021 г. на ВОС, не бил претендирал разноски и такива не му били присъждани като дължими с решението на съда по иска, което понастоящем не било влязло в законна сила. Поддържа, че би могло да се приеме за възникнало и съществуващо задължението за плащане на адвокатско 1 възнаграждение, само ако е било присъдено в полза на предявилия го кредитор с влязъл в сила съдебен акт /по аргумент от чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ /, каквото вземане този кредитор в настоящия случай нямал.
Отделно, представеният по делото договор за правна защита бил сключен в нарушение на даденото от съда разрешение, като страните били уговорили заплащане на адвокатски възнаграждения в размер на 34 224,70 лева, платимо в 10 дневен срок. До съда не било отправяно искане за одобряване на размер на адвокатско възнаграждение, респ. - съдът по несъстоятелността не се бил произнасял по присъждането и дължимостта на сумата от 34 224,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Нататък, възразява и че вземането било предявено извън преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 от ТЗ. Вземането, също така, не можело да бъде определено като разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723, ал.4 от ТЗ във вр. с чл.722, ал.1, т.З от ТЗ, тъй като било възникнало след влизане в сила на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, поради което същото попадало в приложното поле на чл. 616, ал.2, т.4 от ТЗ и съответно - с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.7, а не по т.3, както неправилно бил приел синдикът. Пълномощията на адв. Н. З. били оттеглени от синдика именно поради неизвършване на действия по процесуално представителство по делото.
В съдебно заседание за несъстоятелния длъжник се явява процесуален представител, който поддържа възражението и моли съда да го уважи.
В срока по чл. 690 ал.2 от ТЗ, от постоянния синдик Ц. М. е постъпило писмено становище, с което сочи, че възражението е основателно. Твърди, че вземането на Н. З., което било включено в списъка с приети вземания не му се дължи. Адвокат Н. З. бил упълномощен представител по т.д. № 765/ 2021 г. по описа на ОС – Варна, като упълномощаването било сторено от предходния синдик на дружеството - А. А., съобразно определение № 1339/ 14.10.2021 г.
Сочи, че съобразно Търговския закон синдикът е този, който следва да участва лично в съдебни дела, респ. да води искове, да представлява длъжника и други, като само по изключение, разпоредбата на чл. 660 от ТЗ предвижда възможност за упълномощаване на трети лица с част от функциите на синдика. При искане за подобно упълномощаване, обаче синдикът следвало да съобрази дали може да си „позволи" подобно упълномощаване, при това при условия и по ред, които да не увреждат интересите на 2 кредиторите в производството по несъстоятелност. В конкретния случай, упълномощаване на адвокат не било и необходимо, доколкото бившият синдик А. А. притежавал юридическо образование, а в същото време самият упълномощен адв. Н. З. не бил участвал активно в провежданите по делото открити съдебни заседания, поради което всъщност неясно оставало в какво точно се изразявала необходимостта от неговото упълномощаване. Допълва, че ако синдикът е счел за необходимо упълномощаване на друг процесуален представител по делото, предвид обстоятелството, че същото се развива в Окръжен съд - Варна, а адресът на синдика е в гр. Пловдив, то логично би било упълномощеният представител да развива дейност преимуществено в гр.
Варна, с оглед по-добрата комуникация със съда. Видно от данните по делото, обаче и избраният процесуален представител адв. Н. З. също бил с адрес на кантората си в гр. Пловдив.
В съдебно заседание синдикът не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа вече изразеното от него и моли вземането да бъде изключено от списъка.
От страна на кредитора с оспорено вземане е депозирано писмено становище. В насроченото съдебно заседание кредиторът не се явява и не се представлява. Излага, че с Определение № 1339/14.10.2021 г., постановено по т.д. № 1066/2020г., по описа на Варненски окръжен съд, Търговско Отделение било дадено разрешение на синдика на „Нур Пиле“ ЕООД, ЕИК 203622618 за упълномощаване на адвокат по повод иницииране и провеждане на съдебно производство по отменителен иск с предмет Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен между несъстоятелния длъжник и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД. От текста на цитираното Определение на съда били изводими параметрите на овластителната сделка, както и на договорното правоотношение уреждащо правата и задълженията на изпълнител и възложител. По силата на Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г., сключен със временния синдик на несъстоятелното дружество, било възложено инициирането на исково производство, чрез изготвяне и предявяване на искова молба, както и осъществяването на процесуално представителство по образуваното дело при договорено възнаграждение, в размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Договореното възнаграждение възлизало на сумата от 34 224,70 лева, платими по банков път в десетдневен срок, считано от подписването на 3 договора. В изпълнение на дадените от Съда указания копие от сключения договор за правна защита и съдействие бил представен от синдика с последващия месечен отчет. По повод депозираната искова молба било образувано т.д. № 765/2021 г., по описа на Окръжен съд - Варна, приключило с Решение № 583 от 20.12.2022 г., с което бил уважен предявеният иск с основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Вземането за неизплатено адвокатско възнаграждение било предявено и съответно включено от постоянния синдик на дружеството в допълнителен списък № 2 на приетите вземания. Оспорва възражението. Сочи, че действително съдът бил оставил без уважение искането за изплащане на адвокатско възнаграждение на конкретния етап, но не защото било прието, че такова не се дължи. Резолюцията на съда касаела искането от синдика за разпореждане със средства за покрИ.е на разноски в несъстоятелността и не представлявала съждение за дължимостта на вземането, предявено по реда на глава 43 от ТЗ. На следващо място, посочените общи положения по отношение на дължимостта на разноски в съдебно производство не били меродавни в настоящия случай. Задължението на несъстоятелното дружество произтичало от сключения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ заплащането на възнаграждението било авансово и платимо към сключване на договора, но можело да бъде разсрочено на вноски. Съгласно чл. 4 от същата разпоредба когато клиентът се откажел без основателни причини от сключения договор, клиентът дължал заплащане на пълния размер на възнаграждението, което било уговорено. Не било вярно и твърдението за неосъществена правна защита и съдействие по т.д. 765/2022 г.
- по делото били депозирани искова и допълнителна искова молби, както и становище в първото по делото съдебно заседание. Без конкретен повод и обосновка с молба от постоянния синдик били оттеглени пълномощията, обуславящи извършването на възложеното по договора за ПЗС. Предвид факта, че вземането било възникнало след датата на вписване на Решението за открИ.е на производство по несъстоятелност на длъжника(Вписано в ТР на 23.02.2021 г.) не били относими към случая твърденията, че не били спазени преклузивните срокове по чл.чл. 685 и 688 от ТЗ.
Постъпило е и писмено становище от кредитор с прието вземане – „Канарини“ ЕООД, който сочи, че възражението е неоснователно, а сумите се дължат на адв. Н. З., като моли възражението да бъде оставено без уважение.
4
Възражението е подадено в срока по чл. 690 от ТЗ, от активно легитимирано лице, срещу надлежно публикуван в ТРРЮЛНЦ допълнителен списък No 2 с прието вземане, процесуално допустимо е и следва да бъде разгледано по същество.
По основателността и след като съобрази доводите на страните и приложените при предявяване на вземанията писмени доказателства, съдът по несъстоятелността намира следното:
Съобразно мотивите, изложени по т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСТК, производството по разглеждане на възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания е част от производството по предявяване на вземанията. Това производство е необходим и задължителен етап, както с оглед преминаване към следващата фаза от развитието на производството по несъстоятелност, така и с оглед установяване на лицата, чиито вземания ще подлежат на удовлетворяване и чрез които ще се формира един от основните органи на производството по несъстоятелност – събранието на кредиторите. С възраженията срещу списъците се атакува предварително извършената от синдика, като орган на несъстоятелността, проверка относно съществуването или несъществуването на предявените вземания. Производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. Независимо от това, производството по разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността срещу приетите и неприетите вземания е спорно производство – развива се с участието на кредитора с прието/неприето вземане, оспорващия кредитор, длъжника и синдика и цели да разреши на този етап, макар и не по окончателен начин, правния спор относно съществуването на предявените вземания.
В този смисъл и при наличие на съществени съмнения относно съществуването на предявеното вземане, като се вземе предвид и специфичния предварителен характер на производството по разглеждане на възражения, съдът следва да откаже да приеме оспореното вземане.
С молба вх.No 19560/01.10.2021 г., уточнена с молба вх. No 20059/ 07.10.2021г. и молба вх. No 20264/11.10.2021 г., назначеният за временен 5 синдик на „Нур пиле“ ЕООД, ЕИК 203622618 -А. А., е отправил искане за даване на разрешение за упълномощаване на адв. Н. Ч. З. от АК - Пловдив, за изготвяне на искова молба, подаването й и осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция по отменителен иск с предмет Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен между несъстоятелния длъжник и «Катар Мениджмънт Ейджънси» ЕООД, при минималното възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в размер на 34224.70 лв., определено съобразно материалния интерес по делото – 1160362.00 евро. С определение no 1339 / 14.10.2021г. на съда по несъстоятелността е разрешил на А. А., в качеството на Синдик на „Нур пиле“ ЕООД, ЕИК 203622618, да упълномощи адвокат Н. Ч. З. от АК - Пловдив, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Д-р Петър Берон“, № 5, ет. 2, за изготвяне на искова молба, подаването й и осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция по отменителен иск с предмет Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен между несъстоятелния длъжник и «Катар Мениджмънт Ейджънси» ЕООД, при минималното възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в размер на 34224.70 лв.
Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b12c27b-448a-48c2-a8f2-1e84fdbeb824