Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1299 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 511/2026
Вид
Определение № 1299
Подписан
13.03.2026
В сила
13.03.2026
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, пар. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, пар. 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1299 гр. Варна, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500511 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4880/20.01.2026 г. на „Уиз Еър Унгария“ Црт.

– дружество регистрирано в Унгария, действащо на територията на България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – Клон България“ КЧТ срещу частта от Решение № 7/05.01.2026 г. по гр. д. № 5541/2025 г. на ВРС, с която в отношенията между ответника, настоящ жалбоподател, и ищцата, настояща въззиваема страна, С. Н. А. е прието за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 782,33 лева, равняващи се на 400 евро – главница, представляваща неизплатено парично обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент № 261/2004 г.) за закъснение на полет W6 4501 (VAR-LTN), от летище Варна до летище Лондон Лутън, излитащ по разписание на 26.12.2024 т. в 19:05 ч. и пристигащ по разписание в 20:50 ч., изпълнен със закъснение повече от пет часа , на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за което по ч. гр. д. № 2046/2025 г. на ВРС е издадена Заповед № 882/19.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение в посочената негова част. На първо място въззивникът счита, че в противоречие със събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е заключил, че не са налице предпоставките за освобождаването му от отговорност съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004 г., а именно влошени метеорологични условия.

Оспорва се и преценката за основателност на иска, базирана на изпълнението на други полети в конкретния ден и часови диапазон от летище Варна с оглед неуместното сравнение между различни въздушни превозвачи, опериращи различни летателни апарати и прилагащи самостоятелни правила за летене при влошени метеорологични условия. Обръща се внимание и на нормативно уредената отговорност на командира или капитана на съответния полет за осигуряване на безопасността на пътниците, на възможността в критични ситуации, с оглед нейното постигане, те да се отклонят от съответните правила, експлотационни процедури и методи, както и на необходимостта от предварително съобразяване на 1 обстоятелствата около полета, каквито се явяват и метеорологичните показатели. Пояснява се, че пътниците не са били премаршрутирани, тъй като не е имало други полети по същата дестинация, оперирани от други превозвачи в същия часови прозорец. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна постъпва отговор, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, поради което се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Въззиваемата счита, че коректно, с оглед съображение 14 от преамбюла на Регламент № 261/2004 г. и относимата съдебна практика на СЕС, първоинстанционният съд е приел, че не са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от задължението му за заплащане на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента. По-конкретно се сочи, че ответникът не е представил разписаните нормативи за излитане, които се твърди, че командирът на полета е спазил и поради които самолетът не е излетял. Твърди се и че липсват доказателства, че именно командирът на въздухоплавателното средство е взел решението за неизлитане и то именно поради влошени метеорологични условия. Подчертава се, че липсват доказателства относно максималната скорост на вятъра, при която самолетът по принцип може да излети безопасно и над която това би застрашило пътниците на борда, като в тази връзка се обръща внимание, че в часът, в който самолетът е трябвало да излети, скоростта на вятъра е била 19 км/ч., а не твърдяната от ответника постоянна такава от 46-70 км/ч. Излага се и че в същия ден и часови прозорец е излетял, по друго направление, самолет от вида, с който е трябвало да бъде осъществен процесният полет. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 4880/20.01.2026 г. на „Уиз Еър Унгария“ Црт. - дружество регистрирано в Унгария, действащо на територията на България чрез своя клон „Уиз Еър Унгария Црт. - Клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, срещу частта от Решение № 7/05.01.2026 г. по гр. д. № 5541/2025 г. на ВРС, с която в отношенията между ответника, настоящ жалбоподател, и ищцата, настояща въззиваема страна, С. Н. А., ЕГН ********** е прието за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 782,33 лева, равняващи се на 400 евро – главница, представляваща неизплатено парично обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за закъснение на полет W6 4501 (VAR-LTN), от летище Варна до летище Лондон Лутън, излитащ по разписание на 26.12.2024 г. в 19:05 ч. и пристигащ по разписание в 20:50 ч., изпълнен със закъснение повече от пет часа , на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за което по ч. гр. д. № 2046/2025 г. на ВРС е издадена Заповед № 882/19.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. от 2

14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им бъде връчен и препис от настоящото определение, а на въззивното дружество – и препис от отговора по въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3