Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 824 от 02.05.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 3910/2016
Вид
Решение № 824
Подписан
02.05.2017
Състав
ВЛАДИМИР ГРИГОРОВ ВЪЛКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72 ал. 1 изр. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …… гр. С., 02.05.2017 година

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Владимир

Вълков при секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3910 по описа за

2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди

„М.С.П.“ АД твърди да е поканил ответника „Ч.Р.Б.“ АД да върне получена без основание сума като поканата била получена на 14.01.2015 г. Тъй като сумата не била изплатена, претендира обезщетение в размер на законната лихва като за периода от 18.01.2015 г. до 17.05.2016 г., включително твърди да възлиза на 110 632,47 лв. Претендира и законна лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. К. от САК, поддържа иска.

Процесуалният представител на ответника – юрк. С., бланкетно оспорва иска.

Като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна съдът намира следното:

По делото се установява изпратена по куриер на 13.10.2015 г. пратка с указание да съдържа уведомление относно молба за потвърждение с изх. № СВ-DOC-6326-5/15.12.2014 г., с които данни се идентифицира приложената покана за плащане по л. 99-102 от делото. Ищецът е поискал да му бъде върната сума в общ размер от 816 459,07 лв. в срок от три работни дни от датата на получаване на поканата.

От представената товарителница в превод се налага извод, че пратката е предадена на получателя на 14.01.2015 г. По делото не е въведен спор досежно отразените в товарителницата данни, а и не се установява никакво обстоятелство, което да ги подлага под съмнение. При тези съображения съдът приема за опровергано противопоставеното от ответника възражение, че покана не е била получавана.

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Нормата на чл. 63 ЗЗД задължава длъжника в облигационно правоотношение без оглед на неговия източник, да изпълни задължението си точно както с оглед неговия предмет – дължимата престация, така и във времето. В този смисъл именно и чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира изпадналия в забава длъжник да изпълни задължението си ведно с обезщетение за закъснението. Текстът на чл. 86 ЗЗД установява необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение поражда отговорност за вреди като определя и механизъм за определяне надлежното обезщетение. Законът не определя момент за изпълнение на установеното в процеса парично задължение, нито такъв произтича от постигнато между страните съгласие по смисъла на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

По аргумент и от нормата на чл. 57 ал. 1 ЗЗД, ангажираща получилия нещо без основание да го върне ведно със събраните плодове след като е бил поканен за това и предвид функцията на законната лихва да възмезди кредитора за пропуснатата полза, приложение следва да намери правилото на чл. 84 ал. 2 ЗЗД – ответникът изпада в забава след покана.

Поканата от своя страна предполага достигнало до длъжника изявление на кредитора, позволяващо му да разбере кой, какво и защо очаква от него. Достигналото до адреса на ответника писмено обективирано изявление отразява необходимото съдържание. С оглед достигнатия извод, че не съществува зачетена от правния ред причина ответникът да задържи процесната сума, с изтичане на указания в поканата срок ответникът е изпаднал в забава.

Съгласно чл. 72 ал. 1 изр. трето ЗЗД посоченият срок за очаквано изпълнение изтича на 17.01.2015 г. – събота и неприсъствен ден, поради което в сила е правилото на чл. 72 ал. 2 ЗЗД. Първият следващ работен ден е 19.01.2015 г. и следователно, ответникът изпада в забава едва с изтичането му или считано от 20.01.2015 г. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва за периода 20.01.2015 г. – 17.05.2016 г., включително възлиза на 109951,18 лв., до която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявената претенция за законна лихва върху главницата при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК Съдът констатира, че разноските, предмет на изследване с постановеното по делото решение касаят следващите се разноски за уважената част от претенцията. Ето защо в тежест на ответника следва да бъдат възложени и следващата се държавна такса за предявения и уважен в случая размер на самостоятелното от правна гледна точка вземане за законна лихва.

Р

Е Ш И:

ОСЪЖДА

„Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******* с адрес по делото: гр. С., бул. „*******“ № *** да заплати на „М.С.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес управление:***, както следва:

1. на основание чл.

86 ЗЗД сумата от 109951,18 лева – законна лихва за периода 20.01.2015 г. – 17.05.2017 г., включително върху сумата 816459,07 лв. - платена такса достъп, определена с Решение № Ц-33/14.09.2012 г. раздел ІІ т. 2 и начислена по фактури №№ **********/30.09.2012 г., **********/31.10.2012 г., **********/30.11.2012 г., **********/31.12.2012 г., **********/31.01.2013 г., **********/28.02.2013 г., **********/31.03.2013 г., **********/30.04.2013 г., **********/31.05.2013 г., **********/30.06.2013 г., **********/31.07.2013 г. и **********/31.08.2013 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 681,29 – разлика до пълния предявен размер и за периода 18-19.01.2015 г.;

2. законна лихва върху сумата 816459,07 лв., присъдена с решение № 67/13.01.2017 г. от 18.05.2016 г. до окончателно изплащане на главницата;

3. на основание чл.

78 ал. 1 ГПК сумата от 4373,06 лева

– разноски пред Софийски градски съд.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

При упражняване на тази процесуална възможност дължимата държавна такса от „Ч.Р.Б.“ АД при обжалване на решението в цялост възлиза на 2199,02 лв., а от „М.С.“

АД – 25,00 лв., които суми следва да бъдат заплатени по сметка на Апелативен съд гр. С., а доказателство за това – да бъде представено ведно с жалбата.

СЪДИЯ: