Решение № 67 от 13.01.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …… гр. С., 13.01.2017 година

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Владимир

Вълков при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3910 по описа за

2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Предмет на разглеждане са предявени при обективно съединяване искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Производството е образувано по искане от името на „М.С.П.“ АД срещу „Ч.Р.Б.“ АД. Ищецът твърди да е производител на електрическа енергия и собственик на енергиен обект в землището на с. М.. Обектът е присъединен към електрическата мрежа, а ответникът осъществява Р.и пренос на произведената електрическа енергия. Въз основа на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране били определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на ответника, възложени в тежест на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, определени според енергоизточника. Твърди се ответникът да попада в обхвата на раздел ІІ т. 2 от решението. Счита, че решението поражда задължение за ищеца да заплаща сумата без оглед на обстоятелството, че не е влязло в сила. Твърди че за периода септември 2012 г. – август 2013 г. е заплатил общо сума в размер на 816 459,07 лв. С влязло в сила решение на Върховния административен съд е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в тази му част. Излага довод, че по аргумент от противното на чл. 195 ал. 1 АПК, тъй като отмененото решение на ДКЕВР няма характер на подзаконов нормативен акт, са отпаднали с обратна сила правните му последици. Оспорва да е сключен и договор за достъп до мрежата на ответника, а евентуално – че страните не са в състояние да договарят цена на тази услуга предвид монополното положение на ответника като единствено меродавна е определената от регулаторния орган. Застъпва теза, че липсващият административен акт лишава от основание и платената цена. Претендира ответникът да върне получената сума.

В отговор по исковата молба от името на ответника „Ч.Р.Б.“ АД се твърди, че платената сума касае предвидено в закон задължение за заплащане на услугата достъп до разпределителната мрежа. Счита, че отмяната на решението на регулаторния орган не е в състояние да игнорира произтеклите от него последици, съответно да ангажира ответника да върне суми, получени въз основа на действал административен акт. Навежда довод, че връщането на получената цена при реално предоставена и неподлежаща на връщане услуга нарушава баланса в отношенията между страните по правоотношението. Твърди, че няма вина за случилото се, която счита за основополагаща при отговорността в облигационно правоотношение. Поддържа теза, че отношението между страните следва да отчита източника на правоотношението, утвърдените от материалния закон принципи и поведението на страните. Счита, че основание за вземането се явява договор за достъп, обезпечаващ услугата пренос на произведената електрическа енергия, включваща диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване и отчитането им. Позовава се на принципа на възмездност между търговци, който в случая счита и за нормативно утвърден, и предвид липсата на уговорка за безвъзмездност като застъпва теза, че това го легитимира да получи плащане. Твърди се, че за осъществяване на тези услуги са направени разходи за милиони, които да стоят и в основата на определената цена на услугата. Навежда довод, че регулаторния орган определя пределната цена за достъп като страните по правило са свободни да се договарят. С оглед доброволно извършеното плащане приема за постигнато съгласие досежно размера на определяемата според закона цена. Евентуално оспорва иска по размер с довод, че в тежест на ищеца е да докаже обогатяване, каквото, с оглед направените разходи, не е налице. Застъпва и теза, че със сумата за данък добавена стойност ищецът не се е обеднил, доколкото с нея е ползван данъчен кредит. Оспорва и да е изпаднал в забава към твърдяния от ищеца момент.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. К. от САК, поддържа исковете. Навежда доводи в писмени бележки като по наведения в хода на съдебното производство от ответника принципа на оправдани правни очаквания счита, че не се установяват утвърдените от Съда на Европейския съюз критерии за прилагането му. Претендира разноски като представя и списък.

Процесуалният представител на ответника

– юрк. С., оспорва исковете. В хода на съдебното производство се позовава на утвърден от Съда на Европейския съюз принцип на правна сигурност, ангажиращ съда при промяна на национална уредба, рефлектираща върху правното положение на частноправен субект с обратно действие да бъдат зачетени оправданите правни очаквания. Счита, че предварителното изпълнение почива на нормативно утвърденото предположение за законосъобразност на административния акт се явява оправомощен и достоверен източник, на конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, че ответникът ще получи определената временна цена за предоставената услуга достъп. Застъпва теза, че административният орган дължи да уреди неблагоприятни последици за засегнатите от отмяната лица, а не да бъдат възлагани върху добросъвестно ползващата се страна от административния акт.

Навежда и довод, че промяната в регулацията при реализирани вече отношения и невъзможност да бъде върната предоставената от едната страна престация, води до нарушение на правата, регламентирани в чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Счита, че при осигурен достъп до разпределителната мрежа от страна на ответника при определени с административен акт с придадено от закона предварително изпълнение, ежемесечно фактурирани задължения на ищеца за получени от него услуги, процесната сума се явява законен приход. Тъй като липсва предвидена в закона норма, обуславяща отмяната му, нито на ответника е предложено справедливо и своевременно обезщетение от държавата, задължението за връщане би засегнало необосновано правото му на собственост. На тези съображения основава очакването си за преосмисляне на формирана при условията на чл. 290 ГПК практика, придаваща обратно действие на съдебното решение, отменящо административен акт, подлежащ на предварително изпълнение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна съдът намира следното:

По делото не се спори, а и доказателствата налагат извод, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник за обект: „Фотоволтаичен парк“ се в ПИ 500471 с ЕКАТТЕ 48859 в замлището на с. М., община *******, област *******.

Няма също така спор, че енергийният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника съгласно договор № ********** ІВ-33-10-40097.

На 01.12.2010 г. писмено е обективирано съгласие ищецът да продава на произведена от него електрическа енергия на трето на спора лице – „Ч.Е.Б.“ АД. Договорено е, че измерването на продадената електрическа енергия се извършва чрез средства за търговско измерване, собственост на електроразпределителното предприятие ежемесечно като се изготвя протокол за отчетената през месеца електрическа енергия, подписан от продавача и елекроразпределителното предприятие. Така отчетената електрическа енергия ищецът следва да фактурира на купувача

По делото не се спори, а и на съда е служебно известно, че с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., раздел ІІ т. 2, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя цена на електрическата енергия от възобновяеми източници с мощност над 5 kWp, считано от 18.09.2012 г. в размер на 139,82 лв./МВтч. Безспорно е и че при тези условия въз основа на издадени фактури съответно: **********/30.09.2012 г., **********/31.10.2012 г., **********/30.11.2012 г., **********/31.12.2012 г., **********/31.01.2013 г., **********/28.02.2013 г., **********/31.03.2013 г., **********/30.04.2013 г., **********/31.05.2013 г., **********/30.06.2013 г., **********/31.07.2013 г. и **********/31.08.2013 г., ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер от 816459,07 лв. с включен ДДС.

Не се спори, а и се установява, че решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта по раздел е отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По иска за главницата

Наведените в исковата молба обстоятелства сочат на довод за получена от ответника сума и отпаднала причина за това. Законът обуславя разместване на имуществени блага от наличие на зачетена от правния ред причина, поради което и задължава получилия облагата да я върне при възникнало обстоятелство, лишаващо от правно значение причината за получаването й – чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД. По изложените вече съображения безспорно е плащане на претендираната сума от ищеца в полза на ответника. Спорен между страните е въпросът обуславя ли отмяната на въведените от административния орган временни цени отпадане на причината за плащане на търсената сума.

Безспорната между страните причина за извършените плащания – произведена от ищеца електрическа енергия, сочат на правоотношение, регламентирано от Закона за енергетиката (ЗЕ) и в частност правилата на Глава девета Електроенергетика. Съгласно чл. 1 ЗЕ целта на специалния закон е да уреди обществените отношения, обезпечаващи управлението на дейностите, свързани с производство, търговия и пренос и Р.на енергия и регламентиране намесата на държавата в тези отношения – определянето на енергийната политика, регулирането и контрола. Съгласно чл. 83 ЗЕ обществените отношения в тази насока подлежат на детайлизация с подзаконов нормативен акт. Нормата на чл. 84 ал. 2 ЗЕ задължава производителя на електрическа енергия да сключи договор с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа. Дейността по Р. на електрическа енергия обуславя изключителни права на електроразпределителното дружество върху електроразпределителната мрежа за географски определен регион – чл. 43 ал. 2 т. 1 ЗЕ. От тази гледна точка и законът свързва дейността по пренос и Р. на електроенергия с издадена лицензия при установено задължение за лицензианта да присъедини всички производители, които отговарят на нормативно утвърдените изисквания като им осигури достъп, освен ако това би довело до нарушаване на техническите условия и сигурността на мрежите или до влошаване на условията за снабдяване на други ползватели. Нормата на чл. 30 ал. 1 т. 13 ЗЕ определя цената за достъп до електроразпределителната мрежа, с което основание ответникът свързва причината да задържи получената сума, като подлежаща на регулация от държавен орган – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране съгласно наименованието й през процесния период, наричана по-нататък в изложението Комисията. Следователно, по силата на закона по отношение на услугата – достъп до електроразпределителната мрежа, ответникът е лишен от възможността да прецени дали да осигури достъп до своята мрежа. Напротив, възложеният му по силата на лицензията ангажимент го задължава да осигури предаване на електрическата енергия по силата на договора за продажба, сключен между ищеца и „Ч.Е.Б.“ АД. С оглед значението на тази дейност законът непосредствено ангажира Комисията като държавен орган да управлява преплитащите се в процеса на производство и потребление отношения между различните участници. В рамките на предоставената й компетентност Комисията е овластена да регламентира в пълнота отношения между отделните участници в процеса – арг. от чл. 83 ал. 2 ЗЕ, както и да обезпечи условията, при които да функционира енергийния пазар – чл. 91 ал. 2 ЗЕ. Всички тези обстоятелства разкриват специфика на правоотношението между страните, която следва да бъде отчетена.