Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 608 от 10.12.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 214/2023
Вид
Определение № 608
Подписан
10.12.2024
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева

Други актове по делото

  • Протокол № 152 от 05.10.2023 · Събина Ненкова Христова Диамандиева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
  • Решение № 37 от 23.02.2024 · Събина Ненкова Христова Диамандиева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Бургас, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500214 по описа за 2023 година за да се произнесе , взе предвид следното:

Постъпила е молба по делото, подадена от адв. В., пълномощник на Н.

И. Щ.,З. И. Щ. и Е. И. А. с искане да бъде допълнено постановеното по делото определение № 425/04.09.2024г. с присъждане на възнаграждение на адв. В. на основание чл.38 ЗА за въззивното производство в размер на по 3850 лв. за всеки от ищците или общо сумата от 11550 лв.съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, заявени с молба вх. № 3008/20.03.2024г.

В становище по молбата ответната страна е оспорила претендирания размер на възваграждението на пълномощника като несъобразен с действителния защитаван от адв. В. материален интерес пред въззивната инстанция. Сочи, че материалният интерес на ищците съгласно въззивната им жалба възлиза на сумата от по 100 000 лв. и съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения дължимото възнаграждение на пълномощника е в размера на по 8 650 лв . за всеки от тримата ищци.

С въззивното решение обезщетението на ищците за претърпени неимуществени вреди е увеличено със сумата от по 50 000 лв. за всеки и е осъден застрахователят да им изплати сумата от по 40 000 лв. и съгласно изхода на спора, предвид, че въззивната жалба е уважена до размера от 40 % , дължимото на адв. В. възнаграждение следва да е в размер на по 3640 лв. за всеки от ищците или общо 10380 лв.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа молбата и становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за 1 установено следното:

Производството по делото е образувано по въззивните жалби на Н. И.

Щ.,З. И. Щ. и Е. И. А. против решение № 438/21.03.2023г. по гр.дело № 1025/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против „ОЗК – Застраховане“ АД над уважения размер от по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на 21.02.2022г. до предявения размер от по 150 000 лв. и по въззивната жалба на „ОЗК – Застраховане „АД, чрез адв.Ш. против същото решение в осъдителната му част.

С определението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по молбата на „ОЗК Застраховане“ АД за допълване на постановеното по делото решение № 37/22.02.2024г. по в.гр.дело № 214/2023г. по описа на Бургаския апелативен съд с присъждане на разноските на дружеството за процесуално представителство пред въззивната инстанция и по частната жалба на адв. В. против определение № 1275/11.05.2023г. по гр.дело № 1025/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, но е пропуснал да разгледа молбата на адв. В. за допълване на въззивното решение с присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от него по реда на чл.38 ЗА пред въззивната инстанция.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. И.

Щ.,З. И. Щ. и Е. И. А. против решение № 438/21.03.2023г. по гр.дело № 1025/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против „ОЗК – Застраховане“ АД над уважения размер от по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на 21.02.2022г. до предявения размер от по 150 000 лв. и по въззивната жалба на „ОЗК – Застраховане „АД, чрез адв.Ш. против същото решение в осъдителната му част.

С решението, чието допълване се иска, обезщетението, присъдено на ищците в предходната инстанция е увеличено със сумата от по 50 000 лв. за всеки от тях и е потвърдено решението на предходната инстанция в останалите му части.

Във въззивното производство ищците са представлявани от адв. В. на основание чл.38, ал.2 ЗА предоставена им е безплатна правна помощ като материално затруднени лица и на процесуалния представител следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената правна помощ.

Съгласно чл. 36, ал.1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал.2 на с.чл. се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава Втора от ЗА, а обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна 2 и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания.

Съгласно задължителното за съда решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и 428/16, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Във формираната след постановяване на цитираното решение на СЕС практика на ВКС е прието, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК въз основа на искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Молителят оценява дължимото му възнаграждение на сумата от 11 550 лв. общо за тримата представлявани, докато според ответната страна то следва да възлезе на сумата от 10 380. Според настоящата инстанция справедливият размер на възнаграждението за адв. В. следва да възлезе на сумата, средно аритметична на предложенията на двете страни или сумата от 10 965 лв. Не са налице основания за намаляване на възнаграждението на адв. В. под този размер предвид фактическата и правна сложност на производството, която е в рамките на обичайната за този вид дела и вида и броя на извършените от пълномощника процесуални действия.

До този размер молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДОПЪЛВА решение № 37/22.02.2024г. по в.гр.дело № 214/2023г. по описа на Бургаския апелативен съд със следния диспозитив:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „В.“, ж.к.„В.“, ул.“С.“ № * да заплати на адв. П. В., пълномощник на Н. И. Щ., ЕГН ********** от с.Р., обл.Б., З. И. Щ., ЕГН ********** от с.С., общ. К., обл.Бургас и Е. И. А., ЕГН ********** от с.Р., общ.Р., обл.Б. възнаграждение в размер на 10 965 лв. общо за тримата представлявани пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4