Решение № 37 от 23.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500214 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 214/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на Н. И. Щ., З. И. Щ. и Е. И. А., всички представлявани от адв. В., против решение № 438/21.03.2023г. по гр.дело №1025/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против „ОЗК – Застраховане“ АД над уважения размер от по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на **.**.**** г. до предявения размер от по 150 000 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Навеждат се оплаквания за неправилно определяне на размера на обезщетението в нарушение на събраните по делото доказателства и критериите, установени в практиката на ВКС и на съдилищата, довели до неоснователното му занижаване, без съответствие с установените по делото страдания на ищците и неотчитане на силната емоционална връзка между тях и загиналата им майка. Навеждат се оплаквания и за неправилно прието от съда съпричиняване от страна на пострадалата Д. Д. и неправилно определяне на размера му. Пострадалата е била пътник в каруцата, съгласно практиката на ВКС не е имала задължение да следи дали нейният водач спазва разпоредбата на чл.71 ЗДвП и няма 1 принос за настъпилото ПТП. За нея не важи задължението, вменено на водачите на такива МПС с разпоредбата на чл.106 ЗДвП. Възраженията на ответника за несъответствие в оборудването на превозното средство с животинска тяга със закона, за движението по нерегламентиран пътен участък и за липса на регистрация не сочат принос на пострадалата, а на водача на превозното средство. Размерът на съпричиняването, определен от съда, не съответства на установената по делото фактическа обстановка.

Оспорва констатациите в решението, че приносът за настъпилото ППС е в равни части от водачите на двете превозни средства и счита, че отговорността следва да бъде поета изцяло от застрахователя. Претендира разноски за настоящата инстанция.

В отговор, подаден от ответния застраховател, чрез пълномощника адв.Ш., се иска оставянето им без уважение като неоснователни. Оспорва твърденията за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Поддържа доводите за нарушение на ЗДвП относно техническото състояние на каруцата и необходимостта водачът и да носи светлоотразителна жилетка. Твърди, че пострадалата е била длъжна за знае, че в превозното средство, в което е пътувала в тъмната част на денонощието, не отговаря на техническите изисквания, не е била надлежно регистрирана и не е предназначена за превоз на пътници. Твърди, че според съдебната практика тези изисквания следва да важат и за пътниците. Относно размера на съпричиняването се излагат доводи, че той следва да бъде определен на 85 % за водача на каруцата в съответствие с механизма на настъпване на ПТП, установен от неоспорената авто-техническа експертиза по делото.

Отговор е подаден и от конституирания като трето лице по делото И.

Щ. И. Твърди, че за него като водач на каруцата не съществува задължение да се движи най – вдясно на пътното платно предвид наличието на пътна лента и маркировка. Изтъква, че товарната композиция се е движила със скорост, над разрешената в този пътен участък и според експертизата вината за настъпилото ПТП е на нейния водач. Намира за установено, че шофьорът на товарното МПС е можел да види каруцата от разстояние 75 метра, включително на светлината на насрещно движещите се МПС. Сочи, че времето не е било мъгливо, а каруцата е била оборудвана със светлоотразители и капакът и е бил боядисан в жълт цвят. Ширината на пътната лента, шофирането на къси светлини от водача на товарния автомобил и скоростта не са позволявали безопасно изпреварване на каруцата. Не е установено и кога светлоотразителите са зацапани с прах.

Скоростта на влекача е била технически несъобразена с видимостта пред него и е довела до техническата невъзможност да бъде избегнат сблъсъка. Сочи, че по делото е установено, че водачът на товарното МПС е бил наясно със спецификата на пътния участък, както и, че спирачките на това МПС са задействани непосредствено след удара. Оспорва и възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата.

2

Въззивна жалба против решението в частта, с която са уважени предявените искове е подадена от „ОЗК – Застраховане „АД, чрез адв.Ш., пълномощник. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Намира, че съдът неоснователно е приел, че водачът на товарното МПС има принос за настъпването на ПТП по съображенията, изложени в отговора на 2 предходната въззивна жалба за нарушенията на ЗдвП, извършени от водача на каруцата. Изтъква изводите на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, че при адекватно оборудване на каруцата и нейния водач, шофьорът на товарния автомобил би бил в състояние да ги възприеме навреме и да предотврати ПТП. Намира за обосновани изводите на съда за съпричиняване от страна на водача на ППС с животинска тяга, но за неправилно определен процент на съпричиняване от негова страна. Счита, че правилно съдът е приел и съпричиняване от страна на пострадалата по съображенията, изтъкнати в отговора на предходната въззивна жалба. Счита размера на присъденото обезщетение за прекомерен в съответствие с доказаните вреди, настъпили за ищците, стандарта им на живот и липсата на лишаване от доходи, получавани от пострадалата. При условията на евентуалност, моли обезщетението да бъде намалено. В отговора на жалбата, подаден от Н. И. Щ., З. И. Щ. и Е. И. А., чрез адв.В., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържат доводите, изложени в тяхната въззивна жалба относно механизма на настъпване на ПТП и за неправилното определянето на процент на съпричиняване от страна на пострадалата поради липса на принос от нейна страна за настъпването на ПТП.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от И. Щ. И. Счита жалбата на застрахователя за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Поддържа доводите за липса на съпричиняване от негова страна, изложени в отговора на предходната въззивна жалба. Оспорва и възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата.

По делото е подадена и частна жалба от Н. И. Щ., З. И. Щ. и Е. И. А., чрез адв.В. против определение № 1275/11.05.2023г., с което е оставена без уважение молбата им за присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗА поради липса на представен договор за правна помощ. Сочи се, че по делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. На ищците не е указано непредставянето на такъв, което, според практиката на БАС, не сочи преклузия. Определението не съответства и на практиката на ВКС, според която липсата на писмен договор не е пречка за удостоверяване на постигнато в хода на производството съгласие за учредената представителна власт.

Когато такава е осъществена, на процесуалния представител се дължи възнаграждение за положения труд по реда на чл.38 ЗА.

В отговор на частната жалба, подаден от ответния застраховател, се иска оставянето без уважение. Сочи, че според практиката на ВКС, за да упражни правото си на присъждане на възнаграждение за безплатно процесуално представителство, пълномощникът следва да представи писмен 3 договор, в който да е изрично посочено конкретното основание по чл.38, ал.1 ЗА, а договорът за правна помощ между адвокат В. и ищците е представен след постановяване на решението по делото, т.е. след изтичане на законоустановения срок за това и основателно молбата е оставена без уважение.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е осъдил „Застрахователно акционерно дружество " ОЗКЗастраховане" да заплати на Н. И. Щ., , З. И. Щ., и Е. И. А., тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “В. А.“№ **, ет. *, офис *, адв. П. В. сумата от по 50 000 /петдесет хиляди лева/ лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило на **.**.**** г. пътно-транспортно произшествие, при което са загубили майка си Д. Д., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част, за разликата над присъдените по 50 000 лв. за всеки един от тях до претендираните по 150 000 лв. за всеки един от тях, както и иска за присъждане на законна лихва върху присъдения размер главница за периода от деня на увреждането- 21.02.2022г. до 15.03.2022г. отхвърлил претенциите.

За да приеме решението си съдът изключително подробно изследвал представените по делото доказателства и въз основа на задълбочен анализ достигнал до извод, че отговорността на ответното дружество е ангажирана поради наличието на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност по която застрахователното събитие е настъпило. Установил е също, че ищците имат качеството на увредени лиза по смисъла на чл. 432 КЗ и са легитимирани да предявят прекия иск против застрахователя. При определяне на вредните последици съдът подробно изследвал отношенията между ищците и починалата при произшествието тяхна майка, като достигнал до извода, че справедливото обезщетение което им се дължи е в размер на 100 000лв. По направено от ответната страна възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата съдът отчел обстоятелството ,че тя е била пътник в пътно превозно средство ( каруца) нерегистрирано, без светлоотразители, самата тя не носела светлоотразителна жилетка и тъй като произшествието настъпило в тъмната част на денонощието пострадалат с поведението си допринесла за настъпване на вредните за нея последици. Въз основа на това съдът определил относителен дял на приноса й равен на този на водача на МПС и присъдил при условията на чл. 51 , ал.2 ЗЗД по 50 000лв. за всеки от ищците.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищците са деца на починалата Д. В. Д., родени от връзката й на съпружески начала с И. Щ. И. Смъртта й е настъпила вследствие на ПТП на 4

**.**.**** г., около 06.30 часа, между с.Просеник и с.Преображенци, между МПС, марка „Волво“ ФН 12“, рег. № В 5311 ТС, управлявано от Г. В. Д. и пътно превозно средство с животинска тяга, управлявано от И. Щ. И.

По делото е установен механизма на ПТП и причините за него.

Произшествието е настъпило между влекач „Волво“ ФХ 12“, рег.№ В 5311 ТС, с прикачено 2 полуремарке „Menci“ с рег. №РВ 9016 ЕН, с посока на движение от с.Ръжица към с.Преображенци, управлявано от Г. В. Д. и каруца, със същата посока на движение управлявана от И. Щ. И.. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието. Водачът на влекача се е движел на къси светлини със скорост от около 90 км/час при разрешена за този вид превозни средства 70 км./час. Обяснил е ,че е бил на къси светлини, поради наличие на насрещно движещи се автомобили. Каруцата не е била снабдена с два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители отзад и отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла и жълта добре различима светлина, поради което не е била видима от обичайното при осветяване с фарове разстояние. Мястото на удара е в самата лента, в която са се движели и каруцата, и влекачът.Водачът на влекача е предприел маневра за спиране в опасната зона и ударът е бил неизбежен, защото от една страна не е имало банкет, а от друга възможността за маневриране е осуетена от насрещно движение. Вещото лице е установило, че произшествието е настъпило по две причини - движение на влекача с несъобразена скорост и използване на късите светлини на фаровете и поради движение на каруцата в тъмната част на денонощието на неосветен пътен участък, без да е снабдена с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад и без светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.