Решение № 1358 от 17.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1863/2023
- Вид
- Решение № 1358
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 17.11.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов
Други актове по делото
- Определение № 3605 от 21.09.2023 · Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4775 от 02.10.2023 · Невин Реджебова Шакирова
- Протокол № 1674 от 01.11.2023 · Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1358 гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501863 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Министерство на правосъдието, чрез ст. юрк. Славова, срещу Решение №2566/12.07.2023 г., постановено по гр. д. №2003/2023 г. по описа на РС - Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Л. М. Ц. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3346,07 лв., представляваща дължими разходи за потребена ел. енергия в нает имот по Договор за отдаване под наем на ведомствено жилище от 26.02.2008 г., находящо се в гр.
Варна, ***, бл. 1, вх. Б, ап. 7, за периода от
01.05.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сума в размер на 1041,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.01.2020 г. до 19.02.2023 г.
1
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Министерство на правосъдието поддържа, че исковите претенции са доказани по основание и размер. Сочи, че сумата от 2641,11 лв., начислена за периода от м.01.2018 г. до 22.04.2019 г., е включена във фактура, издадена на 22.05.2019 г., и затова е дължима. Счита, че погасителната давност е прекъсната с връчване на нотариална покана. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Л. М.
Ц., чрез адв. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Министерство на правосъдието, с която са предявени искове срещу Л. М. Ц., ЕГН **********, с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3346,07 лв., представляваща дължими разходи за потребена ел. енергия в нает имот по Договор за отдаване под наем на ведомствено жилище от 26.02.2008 г., находящо се в гр.
Варна, ***, бл. 1, вх. Б, ап. 7, за периода от
01.05.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1041,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.01.2020 г. до 19.02.2023 г.
В исковата молба ищецът Министерство на правосъдието, чрез ст. юрк.
Славова, излага, че на 26.02.2008 г. сключил договор с ответника за отдаване под наем на ведомствено жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 19, бл. 1, вх. Б, ап. 7. Апартаментът, който бил частна държавна собственост, му бил предоставен за управление с АДС. На 27.01.2020 г. на ответника била връчена нотариална покана, с която последният бил известен, че договорът за наем се прекратява с изтичане на един месец от връчване на поканата, както и че дължимата сума за разходвана 2 ел. енергия към 13.01.2020 г. следва да бъде заплатена. Ответникът предал на ищеца ключовете за жилището на 06.03.2020 г. Поддържа, че през м. май 2019 г. ответникът преустановил заплащането на разходите за ел. енергия, свързани с ползването на вещта и до момента на депозиране на исковата молба не ги бил заплатил, затова дължат както главницата, така и мораторна лихва върху нея. Излага, че Затворът Варна имал разкрита партида от електроразпределителното дружество за отчитане на консумираната ел. енергия. Консумираната ел. енергия от всички сгради на Затвора – Варна, включително и ведомствения блок, в който се намирало ведомственото жилище, ползвано от ответника, се отчитала от общ електромер в Затвора – Варна, като ежемесечно се издавали фактури на името на Затвора – Варна.
Затворът заплащал към електроразпределителното дружество задължението си за консумираната ел. енергия. Ведомствените жилища нямали собствен електромер и нямали абонатен или клиентски номер. Във всяко ведомствено жилище имало поставен контролен електромер, по който енергитикът на Затвора – Варна снемал показанията всеки месец и ги предавал в счетоводството на затвора. Там се издавала фактура, чрез която се префактурирала изразходваната за всеки наемател ел. енергия, въз основа на показанията на контролния електромер, по цената за 1 кВт взета от месечната фактура на електроразпределителното дружество.падежът за заплащане на консумираната ел. енергия бил 40 дни от префактурирането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. М. Ц., чрез адв. П., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че от твърденията, изложени в исковата молба, и приложените към същата доказателства не било ясно дали дължат разходи за ел. енергия, потребена за апартамент №7 или за апартамент №8. Излага, че и двата апартамента се намират на втори етаж на жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 19, бл. 1, вх. Б. За периода от 2008 г. до 2020 г., когато той е бил наемател, отчитане на ел. енергия не било извършвано в негово присъствие. Електромерите на двата апартамента били контролни към общия електромер, който се намирал в сградата на Затвора Варна /или трафопост/, отделно от жилищната сграда. Заплащаната ел. енергия не е била за реално отчетена на контролния електромер на жилището, ползвано от него. По тази причина част от фактурите са издавани за апартамент №7, а друга част – за апартамент №8, с потребител - ответника. Поддържа, че месечното отчитане 3 на потреблението било извършвано като от общия електромер са приспадани показанията на контролните, което било довело до неточно и некоректно отчитане и неточно определяне на задълженията. Твърди, че е заплатил ел. енергия за апартамент №7, записана в протокола при предаване на жилището.
Оспорва правото на ищеца да продава ел. енергия. Възразява, че във фактурите липсват показания за ел. енергия – старо и ново показание, период, за който е потребена, цена за кВт/ч, тарифата, по която е изчислено задължението. Релевира възражение за погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и лихва, като посочва, че същите представляват периодични плащания и затова се погасяват с изтичане на тригодишната погасителна давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С приобщения по делото договор за отдаване под наем от 26.02.2008 г.
Министерството на правосъдието в качеството на наемодател е предоставил на Л. М. Ц. в качеството на наемател отдава под наем за задоволяване на жилищни нужди ведомствено жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски” №19, бл. 1, вх. Б, представляващо апартамент №7, срещу наемна цена.
Видно от АЧДС №9044/19.04. 2016 г. самостоятелен обект в сграда с ид.
№*** е актуван като частна държавна собственост и е предоставен за управление на Министерството на правосъдието.
Видно от Нотариална покана от 21.01.2020 г. и разписка от 27.01.2020 г., на 27.01.2020 г. Л. М. Ц. е известен от Министерството на правосъдието за прекратяването на договор за наем от 26.02.2008 г. с изтичане един месец от датата на получаване на поканата поради системно незаплащане на Затвора – Варна на разходваната от Ц. електроенергия, която към 13.01.2020 г. е на стойност 3240,28 лв.
От предавателно-приемателен протокол от 06.03.2020 г. се установява, че на посочената дата е извършено фактическо предаване и приемане на процесния апартамент №7. В протокола са записани показанията на измервателните уреди, като към 06.03.2020 г. електромерът е бил с показания 4
3198 за дневна и 64288 за нощна.
Представено е извлечение с натрупване, от което е видно, че за апартамент №7 на Л. Ц. е начислена сума в размер на 3346,07 лв.
С Потвърждение на разчети от 19.12.2019 г., което, видно от разписка по пратка № ИД PS 9009 005J9M I на „Български пощи” ЕАД е изпратено на Л.
М. Ц., но пратката се е върнала непотърсена, е отправена молба от Затвора – Варна до Л. М. Ц. във връзка с провеждана инвентаризация да потвърди вземане на затвора в размер на 3199,16 лв.
С Потвърждение на разчети от 28.01.2022 г., което, видно от разписка по пратка № ИД PS 9009 006VIP 7 на „Български пощи” ЕАД е получено от пълномощник на Л. М. Ц., последният е уведомен, че задължението му за потребена и незаплатена ел. енергия към 31.12.2021 г., заведено в счетоводните регистри на Затвора – Варна, е в размер на 3346,07 лв.
По делото са приобщени издадени от Затвора - Варна към Л. М. Ц., с адрес – ап. №7, фактури за продажба, както следва:
- №280 от 12.02.2020 г. на стойност 105,79 лв. – разходвана електроенергия за м. януари 2020 г., със срок за плащане – 12.02.2020 г.;
- №277 от 09.01.2020 г. на стойност 41,12 лв. – разходвана електроенергия за м. декември 2019 г., със срок за плащане – 09.01.2020 г.;
- №272 от 11.12.2019 г. на стойност 85,02 лв. – разходвана електроенергия за м. ноември 2019 г., със срок на плащане – 11.12.2019 г.;
- №269 от 12.11.2019 г. на стойност 95,30 лв. – разходвана електроенергия за м. октомври 2019 г., със срок на плащане – 12.11.2019 г.;
- №265 от 15.10.2019 г. на стойност 92,72 лв. – разходвана електроенергия за м. септември 2019 г., със срок на плащане 15.10.2019 г.;
- №262 от 12.09.2019 г. на стойност 37,47 лв. – разходвана електроенергия за м. август 2019 г., със срок на плащане – 12.09.2019 г.;
- №257 от 12.08.2019 г. на стойност 60,82 лв. – разходвана електроенергия за м. юли 2019 г., със срок на плащане – 12.08.2019 г.;
- №254 от 11.07.2019 г. на стойност 71,26 лв. – разходвана електроенергия за м. юни 2019 г., със срок на плащане – 11.07.2019 г.;
- №251 от 25.06.2019 г. на стойност 89,09 лв. – разходване 5 електроенергия за м. май 2019 г., със срок на плащане – 25.06.2019 г.;
Приобщени са по делото фактури за периода от 30.04.2019 г. до 31.01.2020 г., издадени от „Гранд Енерджи Дистрибюшън” ЕООД към Затвор Варна ГДИН за консумираната енергия от всички сгради на Затвора – Варна.
Видно от представената Справка за консумирана електроенергия от наемател Л. М. Ц., издадена от Затвора - Варна, последният е начислил задължения за електроенергия на Л. М. Ц., съответстващи на префактурираните такива от Министерство на правосъдието в горепосочените фактури, в общ размер на 3346,07 лв., от които за периода от м. май 2019 г. до м. януари 2020 г. - 678,58 лв.
Представени са Протокол от 14.01.2020 г. и Заповед № 18/13.01.2020 г., според които определена комисия от Затвора - Варна е установила поредността на апартаментите и съответстващите им електромери във вх. „Б“ на ведомствено жилище, намиращо се на *** в гр.
Варна, като към 14.01.2020 г., единственият обитаем апартамент е бил ап. №7 – този на Л. М. Ц.. Електромерите на апартаментите следват тяхната поредност. Единственият електромер, отчитащ разход на ел. енергия към 14.01.2020 г. е ап. №7.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията си за сключване на договор за наем, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване ведомствено жилище, находящо се в гр. Варна, ***, бл. 1, вх. Б, ап. 7, което е ползвано от ответника в периода от 01.05.2019 г. до 06.03.2020 г., през който същият е потребил ел. енергия, както и какъв е месечният размер на потребената ел. енергия, надлежно отчитане на претендираните разходи, 6 падежът на заплащане на тези разходите.
Разпечатката съдържа 55 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08c894b6-4f6f-4fe5-970c-0794c619c4c2