Решение № 14235 от 16.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45758/2025
- Вид
- Решение № 14235
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 142571 от 15.09.2025 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 142580 от 15.09.2025 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Определение № 44916 от 28.10.2025 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 166932 от 28.10.2025 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Определение № 52314 от 28.12.2025 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Определение № 11126 от 20.03.2026 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 50791 от 23.04.2026 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 86556 от 16.07.2026 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 94689 от 04.08.2026 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 94696 от 04.08.2026 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 103149 от 26.08.2026 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
- Разпореждане № 103160 от 26.08.2026 · БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 14235 гр. София, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110145758 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 295181/09.09.2025г. на СРС, подадена от А. Й. Б. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Ищцата А. Й. Б. чрез адв. М. М. – АК-София, е предявила срещу ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 312517***/16.11.2023г.
Ищцата твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на който ответникът като заемодател ú отпуснал в заем сумата от 800,00 лева, която следвало да се върне на 24 вноски при годишна лихва от 41,05% и ГПР, посочен като 48,11%. Съгласно договора заемополучателката следвало да заплати и застрахователна премия в размер на 379,92 лева, като така месечната ú вноска ставала 72,87 лева. Обосновава се, че договорът за потребителски кредит е недействителен. В него бил посочен лихвеният процент, но нямало условия за прилагането му. Посочено било, че ГПР е 48,11%, но не било ясно какви разходи се включват в него и как е изчислен той. Твърди се, че застрахователната премия от 379,92 лева е следвало да бъде отчетена при изчисляването на ГПР, а това не било направено. В тази връзка се стигало до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПКр и несъответствие на посочената стойност с действително прилагания по договора ГПР. Погасителният план не съответствал на изискванията на ЗПКр, а договорът не съдържал информация за потребителя за възможността да получи безвъзмездно и при поискване информация за извършените плащания и дължими суми. За насрочените по делото открити съдебни заседания ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез юрк. К.З. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 401236/08.12.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Подробно обосновава съответствие на сключения договор със законовите изисквания, възразявайки на доводите на ищцата в противна насока.
Не оспорва, че застрахователната премия не е включена при изчислението на ГПР, като 1 твърди, че липсва нормативна необходимост за това. Премията следвало да се включи в ГПР само ако застраховката е задължителна за сключването на договора, а това в случая не било така – застраховката не била условие за предоставяне на договора. Застраховката се сключвала със застраховател при посредничеството на банката, като съставлявала реално предоставена услуга. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 312517***/16.11.2023г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, както и че застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР по договора.
Видно от представената по делото разпечатка от договора, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като заемодател е отпуснал на А. Й. Б. като заемателка сумата от 800,00 лева при годишна лихва от 41,05% и ГПР, посочен като 48,11%. Предвидено е заплащане на премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 379,92 лева. Общият размер на кредита е 1179,92 лева, а общата сума за връщане, посочена в погасителния план – 1748,77 лева.
Сумата следва да се върне на 24 месечни анюитетни вноски с падежи в периода 25.12.2023г.25.11.2025г.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със съответната компетентност, при пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за очевидна неправилност. Вещото лице е посочило, че кандидатстването за кредит се осъществява чрез интернет-приложение, достъпно на съответно посочен интернет-адрес, като е разяснил стъпките на кандидатстване, потвърждение на данните и подписване на договора. Установява се, че в процеса на кандидатстване кандидат-заемателят има възможност дали да сключи или не застраховка на кредита, като тази възможност е налице 2 през целия процес на кандидатстване до стъпката на избор за начина на усвояване на сумата.
След одобряване, кредитополучателят отново преминава през потвърждение на финалните параметри на кредита, при който отново има възможност да избере или откаже сключването на застраховка, независимо от първоначалния си избор. Липсата на избрана застраховка не препятства попълването на формуляра и не води до отказ за отпускане на кредит, като е даден пример за конкретни кредити, отпуснати без застраховка. Изборът дали да се сключи застраховка или не не влияе върху параметрите на лихвата и ГПР. Не всеки екран в приложението, на който е предоставена възможност на избор, отказ или промяна на опцията за застраховка, е визуализиран надпис, че сключването на застраховката не е условие за получаването на кредита.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със съответната компетентност, при пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за очевидна неправилност. Според вещото лице, ако сумата за застраховка не е включена при изчисляване на ГПР, същият би възлизал на 48,1039%. Ако тя бъде включена в него, то стойността му би била 118,8120%.
Съдът намира, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията за форма съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПКр вр. чл. 6 ЗПФУР, съставен е по ясен и разбираем начин, изписан четимо.
Не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр: т. 9 от Договора ясно посочва, че лихвеният процент по договора е 41,05%, че се изчислява ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а лихвеният процент на ден е 1/360 част от годишната лихва.
При просрочие се дължи лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с десет пункта. Не може да се приеме, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като не надхвърля трикратния размер на установената законна лихва за забава: основният лихвен процент за м.11.2023г. е 3,79%, лихвата за забава – 13,79%, следователно трикратния размер на същата възлиза на 41,37%.
Не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр: Действително в редица случаи разходите за закупуване на застраховка съставляват част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр, § 1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и поради това невключването им при изчислението на ГПР може да доведе до посочване на несъответна стойност на същия и оттам до нищожност на целия договор. Според чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета обаче, застрахователни премии се включват като общ разход по кредита ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според настоящия съдебен състав декларативното посочване в договора, че сключването на застраховката не е условие за отпускане на кредита не е достатъчно с оглед засилената защита на потребителите да обоснове извод, че договорът за кредит може да бъде сключен и без застраховката. По настоящото дело от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че сключването на договор за застраховка е оставено изцяло на свободната преценка на кандидат-заемателя, като е доказано, че наличието или липсата ú не влияе на това дали кредитът ще бъде отпуснат или не. При това положение ответната банка правомерно не е включила застраховката при изчислението на ГПР и посоченият такъв от 48,11% е верен, включително с оглед допуснатото по делото заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза. Петкратният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПКр възлиза към датата на сключване на договора на 68,95%, поради което ГПР по договора от 48,11% не го надхвърля. Ясно са посочени и условията за прилагането му.
Неоснователно е оплакването и за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр: Чл. 11 от Договора подробно, ясно, точно и подредено предвижда как ще се изплаща кредитът, 3 поместен е погасителен план в табличен вид, като са посочени общо дължимите суми, размерът на отделните вноски, разпределението по пера и остатък от кредита след всяка вноска.
Същото се отнася и за оплакването за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПКр:
Съответната информация и право на потребителя се съдържа в чл. 12 от Договора, който съответства на посочената норма от закона.
Други нарушения в клаузите на процесния Договор, които да могат да обосноват неговата нищожност, за които съдът да следи служебно, не се констатират.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски по делото, но, ако загуби делото, това не я освобождава от необходимостта да заплати на насрещната страна разноски. Доколкото ответната банка е представлявана в производството от юрисконсулт, в нейна полза и в тежест на ищцата следва да се присъди сумата от 103,00 евро за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. Б., ЕГН **********, от град София, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 312517***/16.11.2023г.
ОСЪЖДА А. Й. Б., ЕГН **********, от град София, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 103,00 евро, представляваща разноски /юрисконсултско възнаграждение/ по делото на първа инстанция (гр.д. № 45758/2025г. на СРС).
Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/083c7979-ee49-4470-8072-663ee5602bbf