Решение № 178 от 11.05.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 109/2023
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 11.05.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Други актове по делото
- Протокол № 163 от 27.03.2023 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
- Определение № 295 от 04.09.2023 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.77 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 178 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000109 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №263183/02.09.2022г. от З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД – **** – чрез пълномощника адв. Д. С. против решение №260088/28.07.2022г., постановено по т.д. №80/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта, с която е осъдено З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на Т. Д. С. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на нейния съпруг, настъпила при ПТП от 12.12.2018 г. ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.01.2019г. до окончателното и изплащане за разликата над 70 000 лева до присъдения размер от 96 000 лева, а на С. А.
Д. и Д. А. С. обезщетения за неимуществени вреди /за всеки един от двамата поотделно/ изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на техния баща, настъпила при ПТП на дата 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.01.2019 г. до окончателното и изплащане за разликата над 60 000 лева до присъдените размери от по 80 000 лева, в частта, с която е осъдено да заплати на адв. П.
1
К. от САК със съдебен адрес: **** адвокатско възнаграждение в размер на 3 410 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на Т. Д. С. и сумата от 2 930 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на С.
А. Д. и Д. А. С. за всеки един от тях, съразмерно уважената част от иска, както и в частта, с която е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 10 240 лева - държавна такса.
Жалбоподателят счита, че неправилно е определен размера на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия като намира, че той следва да бъде определен в размер на 50 %, а не на 20% - както е приел съда.
Счита, че съдът неправилно е приложил и принципа за справедливо обезщетяване на вредите при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди от загуба на близък. Намира същите за необосновано завишени.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Т. Д. С., С. А. Д. и Д. А. С. чрез адв. П. К., с който се изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба вх. №263255 от 13.09.2022 г. от Т. Д. С., С.
А. Д. и Д. А. С. - чрез адв. П. К., със съдебен адрес: **** против решение №260088/28.07.2022г., постановено по т.д. №80/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която са отхвърлени предявените искове против З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С.: на ищцата Т. Д. С. за разликата над 96 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева и на ищците С. Д. и Д. С. за разликите над 80 000 лева до претендираните размери от по 180 000 лева за всеки от двамата. Считат, че определените обезщетения са в занижен размер, който не репарира причинените вреди на ищците от безвъзвратната загуба на техния съпруг и баща. Считат, че неправилно съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и ако има такова – то е пренебрежимо малко. Иска се решението да бъде отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с което претенциите бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за въззивната инстанция.
По въззивна жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С., с който се изразява становище за нейната неоснователност.
2
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищците Т. Д. С. ЕГН ********** от ****, С. А. Д. ЕГН ********** от **** и Д. А. С. ЕГН ********** от **** твърдят, че на 12.12.2018г., около 09:50 ч., по ПП *-*, км. ***+***, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал А. С. С. - съпруг на Т. С. и баща на С. Д. и Д. С.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от К. К. С. при управление на товарен автомобил марка „М. * *** *** “, с рег. № ** **** **К.
Твърдят, че ПТП е причинено от водача С., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Твърдят, че смъртта на техния баща и съпруг е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че вследствие на причинената смърт на техния баща и съпруг са понесли неимуществени вреди – душевни страдания и болки, силна тъга, болка от загубата. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя като са били образувани ликвидационни преписки по щета № 0801-000279/2019-01, щета №0801000279/2019-02 и щета №0801-000279/2019-03. По тях ответникът е отказал да определи и заплати на ищците обезщетения, за което ги е уведомил с писмо от 22.11.2019г.
Молят съда да осъди ответника З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** да им заплати както следва: на Т. Д. С. - сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на нейния съпруг, на Д. А.
С. - сумата 180 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на неговия баща и на С. А. Д. - сумата 180 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на нейния баща, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 19.12.2018 г. до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.
3
Ответникът З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** оспорва предявените искове.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че вредоносният резултат се дължи и на поведението на пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан, както и поради това, че е предприел маневрата завой наляво, без да се увери, че може безопасно да я извърши, така че тя да е съобразена с движението на останалите участници по пътното трасе. Оспорва наличието на силна личностна и емоционална връзка между ищците и пострадалия. Претенциите за присъждане на обезщетения в размер на 200 000 лева за съпругата и по 180 000 лев за децата счита за несправедливо завишени и неотговарящи за критериите за справедливост. Оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва, като твърди, че дружеството не е изпадало в забава от 19.12.2018г., тъй като от страна на ищците не са били представени всички изискани от застрахователя документи за преценка на релевантните обстоятелства.
С допълнителна искова молба ищците поддържат твърденията, изложени в исковата молба и оспорват възражението за съпричиняване.
Посочват, че водачът С. е бил с поставен обезопасителен колан, което обстоятелство е било описано и в Протокола за оглед на местопроизшествието. Твърдят, че той не е извършил нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с ПТП. По отношение на лихвата – намират за приложима нормата на чл.429 ал.3 от КЗ.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, за който твърди, че е предприел маневрата, без да се убеди, че не го изпреварва друго МПС. Поддържат се и другите наведени в отговора възражения и оспорвания.
Видно от представената обратна разписка на ответното дружество е връчена покана от Т. Д. С., С. А. Д. и Д. А. С., по която в дружеството са били образувани ликвидационни преписки по щета № 0801-000279/2019-01, щета №0801-000279/2019-02 и щета №0801-000279/2019-03. Това се установява и от отговора – уведомление изх. №465/06.02.2019г., изпратен от ответното дружество до пълномощника на ищците. С него са изискани допълнителни документи, които да бъдат изпратени на застрахователя за определяне на 4 обезщетение. С уведомление изх. №4474/22.11.2019г., отправено до ищците, ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като е приел за недоказана вината на застрахованото лице, от чиято отговорност се явява обусловена и неговата. От тези изходящи от ответника документи, на които е поставен входящ номер и печат и ответното дружество, може да се направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.
Застрахователят не е определил и изплатил такова.
Видно от представената пред въззивния съд Присъда №25/26.09.2022г. по НОХД 567/2022г. по описа на ОС – С.З. К. К. С. е признат за виновен в това, че на 12.12.2018г. по първокласен път ПП *-*, в зоната на км. ***+*** в землището на гр. М., обл. С.З. при управление на лек автомобил марка „М.“, модел * *** с рег. № ** **** ** в посока запад-изток е нарушил правилата за движение, посочени в чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП като е управлявал лекия автомобил със скорост от 105.5 км /ч, която превишава разрешената за конкретния пътен участък от 90 км/ч и в чл.77 ал.1 от ППЗДвП като е започнал и извършил маневра „изпреварване“ при наличието на забрана, въведена с пътен знак „В 24“ – „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на А. С. С..
Разпоредбата на чл.77 ал.1 от ППЗДвП предвижда изискване водач, който има намерение да извършва маневра, да се убеди, че няма забрана за нея, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „М.“, модел * *** с рег. № ** **** ** – К. К. С.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в 5
ЗДвП.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия:
Неоснователно е оплакването в жалбата на Т. Д. С., С. А. Д. и Д. А. С., че съдът е разгледал едно непредявено в срок възражение на ответника З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД, тъй като такова не е било заявено с отговора на исковата молба. Видно от депозирания отговор - ясно е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Фактът на съпричиняване е аргументиран в две насоки – поради непоставен обезопасителен колан и поради това, че е предприел маневрата завой наляво, без да се увери, че може безопасно да я извърши, така че тя да е съобразена с движението на останалите участници по пътното трасе. Точно това възражение и по двата конкретни аргумента е разгледал първоинстанционния съд.
Неоснователно е възражението в частта, с която се твърди, че пострадалият е съпричинил негативните последици, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. Видно от заключението на вещите лица инж.
Т. П. и д-р Т. С. по допуснатата комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза /стр.220-258 от делото на ОС/ като се има предвид разположението на тялото на А. С. и обстоятелството, че коланът е бил срязан, за да бъде извадено тялото – според протокола за оглед на местопроизшествието, пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан към момента на ПТП. Отделно от това в заключението при отговора на въпрос №7 вещите лица посочват, че с оглед механизма на конкретното ПТП е налице лявостраничен удар със значителни деформации в областта на двете леви врати и колонката между тях, а предпазния колан не възпира тялото от придвижване в странични направления. Неговото предназначение е да се избегне придвижване на тялото в посока напред, за да се предотвратят увреждания от детайли в купето по предната повърхност на тялото. В отговора на въпрос №11 вещите лица посочват, че травматичните увреждания биха били идентични по обем и интензитет както с поставен, така и без поставен обезопасителен колан.
Разпечатката съдържа 48 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07538219-e247-40a0-8c48-1874d06c86b9