Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16549 от 04.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2940/2026
Вид
Определение № 16549
Подписан
04.08.2026
В сила
04.08.2026
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16549 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Т. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502940 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по молба на адв. Ц. М. Г. САК, пълномощнк на К. В. И. срещу определение № 10788 от 18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2940/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО II – Г въззивен състав, в частта, в която съда е направил констатация, че не с представени доказателства за направени разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли частната жалба и да потвърди обжалваното определение. В условията на евентуалност се иска съдът да присъди разноски не по – високи от 50 евро.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

С разпоредбата на чл. 248 ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Разликата между тях е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане – в първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК се обхващат случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, а във втората хипотеза на чл.

248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или а3 двокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя 1 възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати.

С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 се приема, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. С оглед на цитираното решение на СЕС при определяне размера на възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа.

Правната и фактическа сложност на делото се преценява, като се отчетат предметът на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса. С изискването определеното възнаграждение да е "съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото" преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването определеното адвокатско възнаграждение да е "прекомерно" се има предвид паричният му еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и се отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ найниско труда си.

В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро с ДДС се явява съответно, разумно и справедливо за оказаната процесуална защита в производството. Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност – по правопораждащите факти на предявените претенции е формирана константа и непротиворечива съдебна практика. Отделно от това, следва да се отбележи и че в разглеждания случай процесуалното представителство е осъществено чрез изготвяне на отговор на частна жалба. Не бива да се пренебрегва обаче и обстоятелството, че се касае за заплащане на квалифициран труд за предоставяне на правни услуги, характеризиращи се със съществена подготовка за осигуряване на защита по делото.

По изложените съображения се налага извод, че определението в обжалваната част е неправилно, поради което същото следва да бъде изменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което обжалваното определение следва да се измени в частта му за разноските, като следва да се измени в частта, с която е констатирано, че К. В. И. има право на разноски, но тъй като не са представени доказателства за реално сторени такива, разноски не се дължат, и вместо това следва да се осъди "Т. М. Т., ЕГН ********** да заплати на К. В.

И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в размер на 100 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие в производството.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК определение № 10788 от 18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2940/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО II – Г въззивен състав, в частта, в частта му за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН ********** да заплати на адвокат Ц. М. Г., САК, с адрес: гр.

София, ул. „******** на основание чл. 38, ал. 2 Задв сумата в размер на 100 евро, 2 представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3