Определение № 10788 от 18.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10788 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Т. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502940 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 274 и сл. ГПК и чл. 130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Т. М. Т., ЕГН ********** с твърдения за неправилност и незконосъобразност на определение № 50529/09.12.2025 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по гр. дело№ 20241110153955 по описа за 2024 година на СРС, 25 състав. Моли съда да постанови определение, с което да се отмени обжалваното определение на СРС изцяло, респективно в частта му относно спора за принадлежността на правото на собственост и да се върне производството на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В законоустановения срок е постъпил е писмен отговор на частната жалба от К.В.И.

ЕГН **********, в който се твърди, че частната жалба е неоснователна. Моли съда да бъде оставена без уважение частна жалба, депозирана от Т. М. Т. срещу Определение № 50529/09.12.2025 г. и да бъде потвърдено същото.

В производството пред СРС ищцата Т. М. Т. твърди, че е придобила въз основа на постановление за възлагане правото на собственост върху процесния имот, предаването на владението върху който е осуетено от ответницата К.В.И. поради издаване на обезпечителна заповед, с която е спрян въводът във владение. Поддържа, че повече от 8 години ответниците със своето поведение възпрепятстват установяването от нейна страна на фактическа власт върху имота, завеждайки искове и снабдявайки се с обезпечителните заповед за спиране на въвода във владение. Първоинстанционният съд е намерил, че предявеният от ищцата иск за признаване правото на собственост върху процесния имот и осъждане на ответниците да предадат владението върху него се явява недопустим, доколкото съгласно посоченото в исковата молба същата разполага с пряко изпълнително основание за въвеждането във владение на имота - постановление за възлагане. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 498, ал. 1 ГПК купувачът на имота може да поиска от съдебния изпълнител извършване на въвод във владение, а според ал. 2 въводът се извършва 1 спрямо всяко лице, което се намира във владение на имота. Посочва се също така, че по аргумент от чл. 523, ал. 1 ГПК въвод във владение може да бъде осъществен и спрямо трето лице, придобило владението върху имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Правилно СРС е изяснил, че съдържащите се в исковата молба твърдения на ищцата относно поискания от нея въвод във владение на имота и липсата на факти, които да обосновават необходимостта от снабдяването с ново изпълнително основание за предаване на владението върху имота е недопустимо. В този смисъл е и Решение №4269/25.05.2016г. по в.гр.д. №12523/2015г. на СГС, съгласно което издаването на постановлението за възлагане, респективно влизането му в сила, създава процесуални правоотношения между купувача по проданта и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяването на защита на правото на купувача, като собственик на имота да получи правото на владение върху него, а принудителният способ за осъществяването на тази защита е предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод на купувача в него, поради което при наличие на такова пряко изпълнително основание за предаване на владението не е необходимо титулярят да се снабдява с изпълнителен лист. В случая не са били налице твърдения, които до обосновават интереса на ищцата от получаване на ново изпълнително основание за предаване на владението върху имота от ответниците, поради което правилно е преценено, че предявените от нея искове се явяват недопустими.

Софийският градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира следното:

Жалбоподателката твърди, че при предявен иск по чл. 108 от ЗС, в случай че съдът приеме, че не са налице предпоставките за наличие на правен интерес от осъждане на ответника да предаде владението на спорния имот, то следва да се произнесе само по въпроса дали ищецът е собственик на спорния имот, като остави без разглеждане или отхвърли искането за осъждане на ответника да предаде владението върху имота. В конкретния случай горното твърдение е неприложимо. Съдът може да се произнесе с установяващ собственост диспозитив при предявен иск по чл. 108 от ЗС и да отхвърли иска в осъдителната част за предаване на владението, но само в случай че в хода на производството се установи, че ответника не владее имота.

В конкретния случай съдът е приел правилно, че е налице липса на правен интерес от предявяване на ревандикационен иск. Ищцата няма правен интерес да предяви настоящия иск срещу ответниците. В полза на Т. Т. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот за процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********, което е влязло в сила.

В полза на Т. Т. са предприети действия по въвод във владение, които действия обаче са спрени въз основа на обезпечителна заповед за спиране на изпълнението. Без допускане на обезпечението, молителят би бил затруднен при реализация на правата си по бъдещото съдебно решение. Спирането на изпълнителното дело обезпечава възможността ищцата да реализира съдебното решение, в случай, че искът й бъде уважен. Следва да се отбележи, че 2 ищцата има правен механизъм, въз основа на който да влезе във владение на закупения от нея на публична продан недвижим имот, към момента обаче той не се реализира поради това, че изпълнителното производство е спряно. В този смисъл правилно съдът е върнал исковата молба.

С влизане в сила на решение по чл. 108 от ЗС Т. Т. би постигнала издаване на изпълнителен лист за въвод във владение. Именно това действие е спряно въз основа на обезпечението и явява безпредметно за Т. да търси същия резултат от настоящото производство, което становище правилно е приел СРС в обжалваното определение.

Ищцата Т. не доказва да е притежавала всички елементи от правото си на собственост, тъй като владението не й е било предавано изначално от ЧСИ след влизане в сила на постановлението за възлагане. След като е сезиран с ревандикационен иск съдът се произнася с установителен диспозитив по отношение съществуването правото на собственост върху имота, така и с осъдителен по отношение предаване на невладеещите собственици от владеещите несобственици на процесния недвижим имот. В конкретния случай не може да се приеме, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция за защита на собствеността си, тъй като така или иначе поради спиране на изпълнението, до момента не е упражнявала правото си на собственост върху имота в пълен обем.

Неоснователен е аргументът в жалбата, че е нейно право да избере начина, по който да се възползва от възможността за въвод във владение - дали в рамките на изпълнителното дело или чрез иск по чл. 108 от ЗС. Правилно и обосновано в обжалваното определение съдът е съобразил практиката, приложима в конкретния случай, и е приел, че издаването на постановление за възлагане, респективно влизането му в сила, създава процесуални правоотношения между купувача по проданта и съдебния изпълнител и между съдебният изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяването на защита на правото на купувача, като собственик на имота, да получи правото на владение върху него. В настоящия случай ищцата притежава изпълнително основание за предаване на владението върху процесния недвижим имот и съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за получаване на ново изпълнително основание за същото.

Съгласно задължителните съображения, съдържащи се в ТР № 8/2012 на ОСГТК на ВКС се приема, че при отрицателния установителен иск ищецът отрича изобщо правото на ответника, поради което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на които то е могло да се породи, като с влизане на решението, с което отрицателният установителен иск е уважен, правото на ответника да се позове в следващ процес на незаявените основания се преклудира. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право. В този смисъл и Определение № 330/05.07.2016 г. по ч. гр. д. № 3

2108/2016 г. на IV г. о. на ВКС. В същото се приема, че е налице идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявеният иск – в отделно производство, или по реда на чл. 211 ГПК, недопустим. В решение № 530 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на I г. о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о. е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците по отрицателния установителен иск. Това разрешение се прилага и за случаите, когато с отрицателния установителен иск се оспорват не всички претендирани от ответника права, а само част от тях. И в този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответника по този иск е носител на тези права.

Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост на конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответника по този иск е носител на правото. В производството по гр. д. № 2940/2026 г. по описа на СГС Т. Т. следва да заяви всички основания, на които тя счита, че е придобила правото на собственост върху сградата, вкл. и придобивна давност. Ако не е сторила това, правото й да заяви това основание в отделно производство по чл. 124, ал. 1 от ГПК се преклудира. Липсва правен интерес и е недопустимо ответник по отрицателен иск за собственост да предяви положителен установителен иск за собственост за същото право между същите страни. Когато в едно от делата се иска да се установи съществуването на определено право, а по друго дело се претендира да се установи, че това право не съществува, е налице обективен идентитет – така в решение № 154/3.07.2018 г. по гр. д. № 4251/2017 г., ВКС, ІV г. о.

С такива съображения ВКС не е допуснал до касационно обжалване по ч. гр. д. № 361/21 г., І г. о. Определение № 1876/26.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2218/2020 г. по описа на САС, т. о., 13 с-в, с което е потвърдено Определение № 4081/24.02.2020 г. на СГС, І ГО, 18 св, постановено по гр. д. № 16363/18 г., с което е прекратено производството по предявени от И.

Съгласно Определение № 16 от 12.01.2011 г. по к.т.д. № 621 /2010 г. на Върховен касационен съд допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. В конкретния случай Т. Т. основава искът си на твърденията, че ответницата е спряла въвода във владение в имота, закупен от Т. на публична продан, въз основа на обезпечителна заповед, издадена от СРС. От горното следва, че при разглеждане въпроса за допустимостта на исковата молба съдът взима предвид твърденията в исковата молба, волята и аргументите на ищеца за защита на неговите права чрез избрания правен способ. Ето защо правилно СРС след направената преценка и с оглед твърденията на Т. Т. в исковата молба е върнал исковата молба на основание чл. 130 от ГПК.

4

По разноските:

В настоящият случай право на разноски има К.В.И., но тъй като не са представени доказателства за реално сторени такива, разноски не се дължат.

Водено то горното, съдът