Определение № 4236 от 21.12.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2201/2023
- Вид
- Определение № 4236
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
Други актове по делото
- Определение № 4448 от 07.10.2024 · Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
- Определение № 4616 от 15.10.2024 · Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.104, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.26, ал.2, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.78 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4236 гр. София, 21.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002102201 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 71 от 24.01.2023 г. по в. гр. д. № 1968/2022 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 2548/29.07.2022 г. по гр. дело № 8423/2021 г. на Варненския районен съд, XL-ти състав, е уважен предявеният от Д. Г. З. срещу Е. В. К.-К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 56,30/128,04 ид. ч. от баня, представляваща част от апартамент № 7, целият с площ от 128,04 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор [№] пo КК и КР на [населено място], с адм. адрес в [населено място], [улица], ет. 4, в качеството на ищцата на собственик на 56,30/128,04 ид. ч. от апартамента.
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:
С НА № 65/1956 г. Г. Г. З. закупил от Н. Т. К. отделни помещения от процесния апартамент - антре, стая, хол, баня, балкон и 1/2 ид. ч. от избата, с площ 56. 30 кв. м., както и 65/2970 ид. ч. от цялото дворно място. Уговорено е собствеността върху клозета да не се прехвърля, а да се ползва общо. Купувачът е получил и правото на преминаване през коридора на продавача при ползване на банята и клозета.
С НА № 46, т. X., дело № 5015/1975 г. собствеността на останалата част от апартамента входен коридор, стая, хол, кухня, изолационно антре, общ клозет, таванско помещение и 1/2 ид. ч. от избата, както и 35/2970 ид. ч. от дворното място, е прехвърлена от Вяра К. К.
/наследницата на Н. К./ на Е. В. Р., срещу задължение за издръжка и гледане.
С НА № 26, т. VII, дело № 2297/1985 г. Е. Р. дарила същата част от апартамента на своя син А. Р..
С НА № 166, т. II, дело № 327/2016 г. надареният А. Р. прехвърлил обратно на своята майка /ответницата/ получената собственост, но вече описана като апартамент с идентификатор [№], с площ 71. 74 кв. м., състоящ се от входен коридор, стая, хол, кухня, изолационно 1 антре, тоалет, заедно с таванско помещение, 1/2 ид. ч. от изба, както и съответните ид. ч. от общите части на сградата. За разлика от предишната сделка, в този нотариален акт тоалетната не е описана като обща.
С НА № 62, т. II, дело № 225/2020 г. ответницата е призната за собственик на недвижимия имот, придобит от нея по дарение с посочения в предходния абзац нотариален акт, състоящ се от входен коридор, сервизно помещение, хол, спалня, изолационно антре, кухня, перално помещение и баня-тоалет с идент. № ***, заедно с избено и таванско помещения.
С влязло в сила решение № 46/13.01.2009 г. по в. гр. д. № 663/2007 г. на Варненския окръжен съд е обявен за нищожен договорът за дарение на недвижим имот от 20.05.2002 г., находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, а именно: апартамент № 7а, с площ от 52. 30 кв. м., състоящ се от антре, стая, хол, баня и балкон и общо ползване на тоалетна, при граници „жилище на Г. Т.“, [улица]и жилище на Н. К., ведно с 1/2 ид. ч. от изба, както и 65/2970 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, сключен между Г. Г. З. и Г. В. З. с нот. акт № 47/2002 г.
Прието е, че ищцата Д. Г. З. е дъщеря на Г. Г. З., починал на 07.09.2002 г.
Със споразумение от 30.10.2003 г. Д. Г. З. и Е. В. К., като пълномощник на сина си А. П., се уговорили, че след приключване на споровете на Д. З. с Г. З. относно описания по-горе апартамент, същата ще го предложи за изкупуване на А. Р..
Със заповед № 18-5479-19.05.2021 г., началникът на СГКК – [населено място] е отказал изменението на КК и КР чрез промяна очертанието на СОС в сграда с идент. [№]. ЗЗ и идент. № [№], след като приел, че е налице спор за собственост спрямо тези обекти, съобразявайки постъпилото от ответницата възражение.
Прието е, че според съдебнотехническата експертиза процесното помещение с предназначение „баня“ понастоящем се намира в СОС с идент. [№] пo КК и КР на [населено място] /т.е. към частта на ответницата/. За да се стигне до банята от частта на ищцата, трябва да се премине през входния коридор на ответницата, който според нотариалния акт от 1956 г. не е прехвърлен на купувача З.. От помещенията, понастоящем включени в СОС с идент.
№ [№] и идент. [№], е невъзможно да се обособят две самостоятелни жилища, доколкото не могат да бъдат съобразени с действащите от 1956 г. насам нормативни изисквания за съдържанието на помещенията в едно жилище. Не е налице техническа възможност за присъединяване на банята и тоалетната към СОС с идент. № [№] /на ищцата/, като те понастоящем са в СОС с идент. № [№] /на ответницата/.
Обсъдени са и свидетелските показания, според които процесният апартамент е от две части, за които има два отделни входа от стълбищната площадка. Първоначално е бил обитаван от три семейства. Банята, закупена от Г. З., била преустроена в кухня, а съществуващата тоалетна в частта на Н. К. била преустроена в баня-тоалетна и се ползвала общо от двете семейства. За да се достигне до процесната баня от жилищната част на Г. З. се преминава през коридор, който попада в частта на бившия собственик Н. К.. След смъртта на Г. З. през 2002 г. никой не е живял в неговата част от апартамента, като вратата, водеща от тази част към банята, вече е зазидана.
2
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:
Договорите за продажба от 1956 г. и за дарение от 1975 г. на реални части от процесния апартамент не са породили правно действие, тъй като тези части не отговарят на изискванията за самостоятелно жилище, а и защото постановката на ТР № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВС не намира приложение, тъй като не са били обособени в самостоятелни жилища. Ирелевантно за действителността на сделките е извършеното от ответницата нанасяне в кадастъра на двете реални части от апартамента като самостоятелни жилища, доколкото това не създава вещни права. Затова страните са съсобственици на процесния апартамент. Между тях липсва спор, че към датата на приключване на съдебното дирене процесното помещение „баня“, се владее изцяло от ответницата, а това владение е без правно основание, поради което и искът по чл.108 ЗС е основателен.
Прието е, че в случая намира приложение институтът на правната конверсия, която предполага нищожност на прехвърлителните сделки. Възможно е запазване на част от съдържанието на нищожна сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и когато има воля на страните за това. Такава конверсия е мислима в случаите, при които сделката има за предмет реална част от недвижим имот, която не може да се обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на волята на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част от имота. Съгласно приетото в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК, в конкретния случай е била налице правна невъзможност за обособяване на два отделни апартамента, както към 1956 г., така и към настоящия момент.
Въпреки това приобритателите на двете части от процесния апартамент не са поискали прогласяване нищожността на прехвърлителните договори. Напротив, праводателят на ищцата е ползвал придобитата част от апартамента в продължение на 46 години, а ответницата, както и нейните праводателка и правоприемник, са търпяли това ползване.
Наличието на воля за уреждане на отношенията е изразена в подписаното между двете страни споразумение от 2003 г., което е поддържано до 2016 г. Невъзможността да придобият собственост върху реални части от апартамента налага извод, че собствеността е прехвърлена в идеални части, съответстващи на съотношението между площите:
56,30/128,04 ид. ч. за ищцата и 71,74/128,04 ид. ч. за ответницата. Като съсобственик на процесния апартамент, ищцата има право да ползва банята, затова и предявеният иск по чл.108 ЗС следва да бъде уважен съобразно правата, като ответницата бъде осъдена да предаде владението върху 56,30/128,04 ид. ч. от банята.
Съдът е приел за неоснователно евентуалното възражение на ответницата за придобиване на процесното помещение по силата на изтекла придобивна давност с начало 2007 г.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл.79, ал.1 ЗС е изтичането на 10годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Съобразно разпоредбата на чл.68 ЗС установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо когото свои. В конкретния случай събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за осъществяване фактическия състав на посочения придобивен способ. По делото е 3 установено, че страните са били в прекрасни отношения до 2016 г., като дотогава помежду им е имало споразумение ответницата да изкупи дела на ищцата. Признанието, че ищцата е собственик на наследения дял от баща й, изключва намерението за своене. Действително, по делото е установено, че ответницата упражнява фактическа власт върху процесното помещение, но тя не е провела главно и пълно доказване на субективния елемент на владението. Евентуално, като начало на явно демонстриране на намерение за своене, може да се приеме едва 2018 г., когато ответницата е предприела действия по изменение на кадастралната карта, като е декларирала процесното помещение като свое, но срокът на придобивната давност е прекъснат с предявяването на иска по настоящото производство.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби от Е. В. К.-К..
Касационна жалба вх. № 4549/21.02.2023 г. е подадена чрез пълномощника адвокат Р. Ш., а жалба, озаглавена „молба“ вх. № 5580/02.03.2023 г. е подадена лично от Е. К.-К..
В първата жалба се поддържа, че решението е процесуално недопустимо, тъй като съдът се произнесъл свръхпетитум. В исковата молба ищцата заявила, че е собственик на цялта баня и поискала ответницата да бъде осъдена да й предаде владението на цялата баня. Ищцата не е променила иска – не е въвела по предвидения процесуален ред твърдения, че апартаментът е съсобствен и че нейният праводател е придобил по давност идеална част от него. Затова предмет на делото бил спорът дали ищцата е собственик на цялата баня, а не на идеална част от нея. Ищцата не е предявила иск за делба на процесния апартамент № 7, за да се преценява има ли съсобственост, нито е поискала от съда по надлежния ред да прилага правната конверсия. Освен това - без да е сезиран с иск, съдът неоснователно ревизирал и сделката по нотариалния акт № 46/1975 г. и недопустимо приел, че тя не поражда права върху реална част от целия апартамент.
Не били налице условията на правната конверсия. Позовава се на съдебна практика, според която конверсията се прилага единствено в случаите, в които чрез тълкуване може да се изведе съгласието на страните за настъпване на определени последици, въпреки нищожността на договора. Позовава се и на нотариалния акт № 65/1956 г., според който в идеална част се продава само избата, но не и други помещения. Пак според този акт клозетът бил оставен за общо ползване, но с това не се засягала собствеността върху него.
Позовава се на влязлото в сила решение № 46/13.01.2009 г. на Варненския окръжен съд, с което било прието, че продажбата по нотариалния акт № 46/1965 г. и последващото дарение са нищожни сделки поради липса на предмет. Счита, че със сегашното решение съдът без всякаква опора в действащото законодателство възкресил тези нищожни сделки.
Неоснователно съдът се позовал на ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като то било неприложимо в случая, като излага аргументи в подкрепа на тезата си.
Неоснователно, без да е сезиран с такъв спор, съдът приел, че СОС с идентификатор [№] не отговаря на изискванията да бъде самостоятелен обект в сграда. Изложените аргументи били недопустими с оглед азбучната истина, че ответникът по иск с правно основание чл.108 ЗС може и да не бъде собственик на спорния имот, като за отхвърляне на иска е достатъчно ищецът да не докаже своята собственост. Отделно от това изводът, че тази част 4 от апартамента не е самостоятелен обект, противоречи на приетата експертиза, според която тя има необходимите по закон помещения.
Разпечатката съдържа 40 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0630380a-1445-407f-bb4d-032296fdb382