Решение № 508 от 20.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1018/2026
- Вид
- Решение № 508
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Други актове по делото
- Разпореждане № 1055 от 02.09.2026 · Атанас Иванов
- Протокол № 656 от 24.09.2026 · Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 508 гр. Благоевград, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н. Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200501018 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Юте кредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, срещу Решение № 256/ 20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 789/ 2025 г. по описа на РС – Разлог, с искане за отмяната му в частта, в която е отхвърлен насрещния иск.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради липса на мотиви, както и за необоснованост.
Поддържа се, че с писмените доказателства, приложени към насрещния иск са представили уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по Договор за кредит № L318702, като насрещният иск, ведно с приложенията към него (вкл. писмените доказателства) са подадени електронно чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното управление, като се представя извлечение от изпратеното съобщение, от което е видно какви документи са представени в съда. Извлечение от ССЕВ се съдържа в сканираните и качени в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) документи. Прави се довод, че служителят на съда, който принтирал и сканирал документите е допуснал грешка, поради което уведомлението не е било сканирано и приложено към насрещния иск.
1
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е дал указания и по никакъв начин преди постановяване на Решение не е индикирал, че представеното доказателство не е приложено по делото.
С Разпореждане № 1876 / 10.09.2025 г. е указано „Ищецът по насрещния иск следва да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях на основание чл.127, ал.2 от ГПК.“ (т. 3). Твърди се, че въззивникът с нарочна молба от 24.08.2025 г. са изпълнили указанията на съда като са посочили с всяко писмено доказателство какви факти доказват, като съдът е дал указания да посочат, а не да представят доказателства. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е указал, че по делото липса представено с насрещния иск доказателство и/или не е извършил служебна проверка какви документи са подадени в съда чрез ССЕВ, предвид че има размиване между списъка с документи от ССЕВ и окомплектованите такива по делото.
Навежда се, че от представеното от въззивника писмено доказателство – Уведомление за предсрочна изискуемост се доказва факта, че вземането по Договор за кредит № L318702 е било обявено за предсрочно изискуемо на 11.08.2024 г., като от изслушаното по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установяват размера и основанието на непогасените вземания по Договора за кредит. На страница 6 от заключението също е посочено, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо и е начислената договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2024 г. до 08.11.2024 г., която не е погасена. Предвид посоченото съдът е следвало да уважи исковата претенция и за падежирала непогасена възнаградителна лихва в размер на 12,66 евро (24,76 лв.) за периода от 21.06.2024 г. до 11.08.2024 г.
(датата на предсрочната изискуемост); лихва за забава в размер на 52,29 евро (102,27 лв.) за периода от 12.08.2024 г. (денят следващ предсрочната изискуемост) до 29.08.2025 г. (дата на насрещния иск). Навежда се, че с решението, съдът е присъдил законна лихва върху главницата от 22.04.2025 г., поради което обжалва и решението в частта за законната лихва само за периода от 12.08.2024 г. до 22.04.2025 г., която е за този период е в размер на 33,91 евро (66.33 лв.). Поддържа се, че дори и да се приеме, че вземането не е било обявено за предсрочно изискуемо, то падежът на договора е настъпил на 21.03.2025 г.. Този факт е следвало да бъде взет предвид от съда при постановяване на решението и да уважи искането за присъждане на възнаградителната лихва за претендирания период, тъй като за този период вземането е падежирало и изискуемо.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 256/ 20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 789/ 2025 г. по описа на РС – Разлог, с искане за отмяната му в частта, в която е отхвърлен насрещния иск.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
Прави се искане за присъждане на сторените при второинстанционната 2 проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че първоинстанционният съд се е произнесъл в синхрон със закона и относимата съдебна практика.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с насрещен иск от ответника, с който се претендират незаплатен от ищеца остатък от главница, ведно с дължими лихви. Твърди, че поради изпадане в забава повече от 50 дни, считано от 22.06.2024 г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомило ищцата с нарочно уведомление, поради което претендира целия дължим остатък от главницата, ведно с падежирала непогасена възнаградителна лихва и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на насрещната искова молба.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:
По делото е приет Договор за потребителски кредит №: L318702 от 22.03.2023 г., сключен между ищеца в качеството на клиент и ответното дружество в качеството на кредитор, по силата на който дружеството е отпуснало на ищцата кредит в размер на 1500,00 лв. с период от 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 22,00 % и годишен процент на разходите 56,40 %, с посочена обща сума на лихвите за периода 368,31 лв., такса за разглеждане в размер на 445,50 лв. и общ размер на всички плащания 2313,81 лв. По отношение таксата за разглеждане в договора е посочено, че същата се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит и бива възстановена от клиента заедно с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, който е приложение към договора за кредит. Посочено е още, че таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В приложения към договора за кредит погасителен план са посочени общо 24 месечни погасителни вноски в размер от по 96,39 всяка от тях, с изключение на последната вноска, която се равнява на 96,84 лв.
В приложеното на л. 10 и сл. по делото рамково споразумение за потребителски кредити, сключено между страните, т. 8.4. е посочено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор кредит или изменения на споразумението по т.
3
6.10 от процедурата.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е установило, че процесният кредит е бил усвоен в пълен размер от 1500,00 лв. от ищеца.
Установило е също така, че по процесния договор за кредит са били извършени плащания в общ размер от 1806,49лв., от които 794,62 лв. главница, 294,76 лв. възнаградителна лихва, 44,77 лв. обезщетение за забава, 412,50 лева- съдебни и извънсъдебни разходи за събиране на вземане и 259,84 лв. такса за разглеждане.
Предвид нищожността на клаузата, предвиждаща такса за разглеждане, установена със съдебното решение, платената сума от 259,84лв.. следва да бъде отнесена за погасяване на главницата. Отделно от това, по делото липсват доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото оставащо задължение по договора за кредита. Налични са доказателства за уведомление за предсрочна изискуемост, но не са налични доказателства за надлежно връчване уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемност, поради което съдът приема, че не е налице предсрочна изискуемост, поради което следва да се вземат предвид единствено настъпилите падежи на вноските за главница до приключването на устните състезания. Общият размер на тези падежирали вноски за главница се равнява на 705,27 лв., като от тях по изложените по-горе съображения съдът приспада платения размер на таксата за разглеждане по прогласената за нищожна клауза в размер на 259,84 лв., поради което предявеният насрещен иск следва да бъде уважен за сумата от 445,43 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 832,30 лева. Доколкото след отнасяне на платената такса за разглеждане към главницата и съобразяване на вече платените суми не се установява непогасено падежирало задължение в уважения размер, претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на РС – Разлог в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да бъде поставена в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия възнаграждение в размер на 271.50 евро. Възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат, следва да се остави без обсъждане, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като възражението е немотивирано.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256/ 20.05.2026 г., постановено по гр. д.
№ 789/ 2025 г. по описа на РС – Разлог, в частта, в която е отхвърлен насрещния иск.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 205559807, да заплати на В. И. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 271.50 евро, представляващи възнаграждение за адвокат в настоящето производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5