Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 03.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16305/2024
Вид
Решение № 83
Подписан
03.01.2025
Състав
НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. *****, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110116305 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу З. Н. С., Г. А. С. и О. А. С., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, ж.к. „********** 2“, бл. ****, вх. А, ап. 61, аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което д а осъди ответници да му заплатят следните суми: ответника З. Н. С.: сумата от 887,37 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 180,74 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., сума в размер на 10,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 1

14.02.2024 г. ; а всеки от ответниците Г. А. С. и О. А. С. поотделно да заплатят следните суми: сумата от 221,84 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 45,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., сума в размер на 2,68 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г.

– 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.

Ответниците Г. А. С., О. А. С. и З. Н. С., са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорват исковете по основание и размер, като последните двама твърдят, че не живеят на адреса на процесния имот. В хода на производството ответникът О. С. излага твърдение за заплащане на сумата от 270,35 лв. на 31.07.2024 г.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

2

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно приложено по делото удостоверение от ГИС ***** стар адрес гр. *****, бул. **********, бл. *****, съответства на нов адрес ж.к. „********** II“, бл. ****.

3

За установяване на правнорелевантния факт относно принадлежността на процесния имот по делото е постъпила данъчна декларация, в която А. Т. С. е декларирал като своя собственост апартамент № 61, находящ се в ж.к. „********** II“, бл. ****, вх. А, ет. 13. В декларацията като съсобственик е посочена З. С. с ЕГН **********. А. Т. С. е посочен в приложен по делото списък на живущите в блока на бул. „**********“, бл. ***, срещу ап. 61.

От приложено по делото удостоверение за наследници с изх. № 2618/29.04.2024 г. се установява, че А. Т. С., починал на 18.07.2015 г., е оставил за свои наследници по закон съпругата си З. Н. С. и двамата си синове Г. А. С. и О. А. С..

При тези данни и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН правото на собственост върху процесния имот след смъртта на А. С. е придобито от З. Н. С., Г. А.

С. и О. А. С., при квоти 4/6 ид.ч. за първата, и по 1/6 ид.ч. за другите двама.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата дялово разпределение и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „******“ ЕООД. Наличието на договорно правоотношение между ищеца и третото лице помагач по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – отчети за проверка, индивидуални справки.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба и гореизложените аргументи, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинна енергия в сградата се извършва от дружеството „Т. С.“ ЕООД след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. В процесното жилище и за процесния период ответниците не са осигурили достъп до имота за отчитане на водомера за топла вода в имота. Попълвани са документи за главен отчет, подписани от потребител. По данни на ФДР в имота не е имало монтирани отоплителни тема и топлоразпределители. Отдава се енергия за сградна инсталация, изчислена на база 208 куб.м. за имота. Ползва се топла вода, поради което е начислена енергия за загряване 4 на топла вода за процесния период на база 1 б. потребител при норма 140 литра на денонощие. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогА.ата главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 954,25 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.