Решение № 4394 от 07.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50984/2025
- Вид
- Решение № 4394
- Подписан
- 07.03.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 172834 от 10.11.2025 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Разпореждане № 172860 от 10.11.2025 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Определение № 46621 от 10.11.2025 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Разпореждане № 182001 от 28.11.2025 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Определение № 972 от 09.01.2026 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4394 гр. С., 07.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110150984 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Д. С., чрез адв. Н., срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № ******** от 13.02.2024г., поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, поради накърняване на добрите нрави.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 13.02.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на 500 лв., която следвало да бъде върната на 6 месечни вноски при годишен лихвен процент от 38,75% и годишен процент на разходите от 46,42%. В договора било посочено, че кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция, като при неизпълнение на това задължение следвало да заплати неустойка в размер на 420 лв. Ищецът твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, респ. клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, с която било уговорено, че дължи неустойка била нищожна, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като приеме, че договорът, евентуално клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор са нищожни на посочените основания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Не оспорва сключването на процесния договор за кредит от 13.02.2024 г., а също така и 1 обстоятелството, че кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит, респ. на клаузата за неустойка. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ******** от 13.02.2024г. се установява, че между ищеца К. Д. С., в качеството му на кредитополучател, и „Неткредит“ ООД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „Неткредит“ ООД предоставило на К. Д. С. сумата в размер на 500 лв., която ищецът се задължил да върне на шест месечни вноски в срок до 14.08.2024 г., при годишен лихвен процент в размер 38,75% и годишен процент на разходите от 46,42%.
В чл. 4, ал. 3 от договора за кредит е било уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.
Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало да бъде за сума в размер на 558 лв. със срок на валидност до 15.08.2024 г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420 лв., която съгласно чл. 6, ал. 2 се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора, неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит, респ. клаузата на чл. 6 от договора, са нищожни на заявените правни основания.
Сключеният между К. Д. С. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на 2 периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключени договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси, възнаграждения и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
В настоящия случай неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 4, ал. 3 от договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, представлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент 3 на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 46,42%, който не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора, която в случая следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В разглеждания случай е несъмнено, че с уговорената в чл. 6, ал. 1 от договора за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – в срок до края на следващия ден от сключване на договора. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като в случая съдът приема, че с разглежданата неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на неустойката представлява около 85% от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите, който несъмнено е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 6, ал. 1 от договора не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, 4 който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 6, ал. 1 от договора, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05532a95-b2d4-4a3b-b80d-029369ef16e8