Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21702 от 11.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36997/2025
Вид
Определение № 21702
Подписан
11.06.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21702 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110136997 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 98716/27.03.2026г. „..“ ЕООД, чрез адвокат М. К. С. е сезирало съда с искане за допълване на постановеното по делото протоколно определение от 26.03.2026г., с което делото е прекратено и заповедта за изпълнение е обезсилена, в частта за разноските. В молбата е изложено, че процесуалния представител на ответника поради хроничен здравословен проблем, влошил се след 12.03.2026г. не е успяла да направи справка по делото, като посочва, че с молбата на ищеца от 05.03.2026г. се е запознал едва в съдебно заседание от 26.03.2026г., поради и което не е могла да реагира своевременно и да представи по делото доказателства за заплатеното от доверителя й адвокатско възнаграждение. В тази връзка към молбата представя списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, като моли съда да допълни определението си от 26.03.2026г., като присъди на основание чл. 78, ал.4 от ГПК разноски на ответника.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът „..“ ЕАД е взел становище по молбата, като счита същата по същество за неоснователна. Излага, че към датата на постановяване на определението не са представени доказателства за реално заплащане на разноските, поради и което моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на допълване на определението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с определение, което подлежи на обжалване в 1 едноседмичен срок от съобщението, за което определение молителят е узнал в деня на заседанието – 26.03.2026г., а молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 27.03.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, както е и в настоящият случай. В случая приложения списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащане не са представени своевременно, не са представени преди постановяване на определението за прекратяване. Предпоставките за присъждане на разноски следва да съществуват към датата на слагане край на съдебното дирене и даване ход на устните състезани, а не след постановяване на решението/определението и едва с молбата по чл. 248 от ГПК в конкретиката на настоящият случай. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото в конкретния случай е поискано допълване на определението в частта му за разноските, и това определение е предходено от проведено открито съдебно заседания, а не е постановено директно в закрито заседание, то страната може да представя доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение до момента на слагане край на съдебното дирене и в хода на устните състезания, или до постановяване на акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Съдебната практика е категорична, че само ако съдебният акт, с който производството с е прекратява или решава по същество е постановен в закрито съдебно заседание, то страната не е имала възможност да заяви и представи доказателства за реално сторените от нея разноски преди постановяване на акта, поради което само в тези хипотези се допуска представянето им да стане с молбата по чл. 248 от ГПК. Настоящата хипотеза обаче не е такава, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното не са налице основания за допълване на определението в частта за разноските.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 98716/27.03.2026г., подадена от „..“ ЕООД, чрез адвокат М. К. С. за допълване на постановеното по делото протоколно определение от 26.03.2026г. с което делото е прекратено и заповедта за изпълнение е обезсилена, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

2

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3