Решение № 495 от 27.05.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2327/2024
- Вид
- Решение № 495
- Подписан
- 27.05.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Иван Режев
Други актове по делото
- Решение № 1024 от 17.11.2025 · Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 102з, ал. 3, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 457, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 495 гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530102327 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
Ищцата - твърди в исковата си молба и уточняващите я молби, че на 21.05.2024 г. получила съобщение и призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1415 по описа за 2024 г. на Ч.. От изпратеното й съобщение се установявало, че с изпълнителен лист, който бил издаден по ч.гр.д. № 5675/2011 г. на Р., била осъдена да заплати следните суми: 1250.84 лева неолихвяема сума, 5373.05 лева главница, 7314.42 лева лихви, 3.12 лева присъдени разноски, 253.50 лева разноски по изп.д., както и таксите по ЗЧ. в размер на 150 лева. Общото задължение по изпълнителното дело към 21.05.2024 г. възлизало на 15 623.52 лева. Към изпълнителното дело била присъединена и Н., като взискател. Категорично заявявала, че не дължала сумите, предмет на изпълнителното дело, поради което същото следвало да бъде прекратено. С образуването му бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение и банковите й сметки, и бил насрочен опис на движимо имущество за 21.06.2024 г., от 11 часа, в дома й. С призовката за доброволно изпълнение била уведомена относно договор за цесия, съгласно който били прехвърлени вземанията на - към ответното -. Оспорвала извършеното прехвърляне, като считала, че сключеният договор за цесия не можел да 1 породи правни последици, поради несъществуване на вземането, предмет на цесията, тъй като същото било погасено по давност. Предвид това вземането на ответника било недължимо. Вземанията били подробно описани в изпълнителен лист, които бил издаден на 28.10.2011 г., по ч.гр.д. № 5675 по описа за 2011 г. на Р., за принудително събиране на които било образувано изпълнително дело № 2129 по описа за 2011 г. на Ч., което било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.10.2019 г., за което било извършено отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Другото вземане било в размер на сумата от 4351.57 лева главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.08.2007 г., с 296.22 лева договорна лихва от 28.072010 г. до 10.04.2011 г., с 31.03 лева наказателна лихва, и законна лихва върху главницата, считано от 11.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и 430.01 лева разноски по делото. Това вземане било предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1815/2011 г. от 12.04.2011 г. на Р., за принудително събиране на което вземане било образувано изпълнително дело № 841 по описа за 2011 г. на Ч., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 01.10.2019 г. И двете вземания били прехвърлени с договор за цесия от - на ответника. Правела изявление, че всички горепосочени вземания, били погасени по давност и несъществували, поради което и договорът за цесия не можел да породи правни последици. С уточняваща молба от 12.06.2024 г. по делото ищцата оспорва дължимостта на вземането по изпълнителния лист по ч.гр.дело № 5675/2011 г. на Р., в общ размер на 1405.36 лева, от което 1021.48 лева главница по договор за кредит от 05.01.2009 г., със 172.49 лева договорна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., с 6.09 лева наказателна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., и законна лихва върху главницата от 27.10.2011 г. до изплащането й, както и 205 лева разноски по делото. Цената на този иск била 1405.36 лева. Оспорвала дължимостта и на вземането по изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1815/2011 г. на Р., в размер на 4351.57 лева главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.08.2007 г., с 296.22 лева договорна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., с 31.03 лева наказателна лихва, и законна лихва върху главницата, считано от 11.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 430.01 лева разноски по делото.
Цената на този иск била 5108.83 лева. Всички горепосочени вземания били погасени по давност. Вземанията, предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5675/2011 г. и ч.гр.д. № 1815/2011 г., въз основа на които било образувано 2 изпълнително дело № 1415/2024 г., били недължими, тъй като били изцяло погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Освен това цесията и на двете вземания не била породила съответните правни последици. С уточняваща молба от 16.07.2024 г. ищцата, във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, заявява, че всички вземания, предмет на исковата претенция, били погасени по давност към датата на образуване на изпълнително дело 21.05.2024 г. Било видно от приложения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5675/2011 г., че последното изпълнително действие било извършено на 30.11.2011 г., от която дата течала и законовата перемпция по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и следвало изпълнителното производство да бъдело прекратено в двугодишен срок след тази дата. В случая погасителната давност била изтекла още на 30.11.2016 г., следователно, вземането било недължимо към датата на образуване на изпълнителното дело 21.05.2024 г.
Било видно от приложения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1815/2011 г.12.04.2011 г., че последното изпълнително действие било извършено на 20.05.2011 г., от която дата течала и законовата перемпция по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и следвало изпълнителното производство да бъдело прекратено в двугодишен срок след тази дата. В случая погасителната давност била изтекла още на 20.05.2016 г., следователно, вземането било недължимо към датата на образуване на изпълнителното дело 21.05.2024 г. под номер 1315/2024 г. по описа на Ч.. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи, поради погасяването им по давност от 30.11.2011 г. до 30.11.2016 г., следните суми по издадения по ч.гр.д. № 5675 по описа за 2011 г. на С. районен съд изпълнителен лист от 28.10.2011 г., а именно сумата от 1021.48 лева за главница по договор за комбинирани банковни услуги „3 плюс“ от 05.10.2009 г., със 172.49 лева договорна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., с 6.09 лева наказателна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., и законната лихва върху главницата от 27.10.2011 г. до изплащането й, както и 205 лева за разноски по делото, както и че не му дължи, поради погасяването им по давност от 20.05.2011 г. до 20.05.2016 г., и следните суми по издадения по ч.гр.д. № 1815 по описа за 2011 г. на С. районен съд изпълнителен лист от 12.04.2011 г., а именно сумата от 4351.57 лева за главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.08.2007 г., с 296.22 лева договорна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., с 31.03 лева наказателна 3 лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., и законната лихва върху главницата от 11.04.2011 г. до изплащането й, както и 430.01 лева за разноски по делото.
Ответникът - оспорва предявените искове, като моли съда да отхвърли, като неоснователни, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Въз основа на влязлата в сила след това на 15.06.2011 г. заповед № 1148/12.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1815/2011 г. на С. районен съд, е бил издаден на 12.04.2011 г., в полза на частния праводател на ответника – -, изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, за принудително събиране на исковите суми от 4351.57 лева за главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.08.2007 г., с 296.22 лева договорна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., с 31.03 лева наказателна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., и законна лихва върху главницата от 11.04.2011 г. до изплащането й, както и сумата от 430.01 лева за разноски по делото, които ищцата е била осъдена да заплати на същия праводател на ответника със същата заповед за изпълнение (л. 92-93 от делото и л. 77 от прил. копие от изп.д. № 841/2011 г. на Ч.).
Въз основа на влязлата в сила след това на 05.12.2011 г. заповед № 3944/28.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5675/2011 г. на С. районен съд, е бил издаден на 28.10.2011 г., в полза на частния праводател на ответника – -, и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, за принудително събиране на исковите суми от 1021.48 лева за главница по договор за комбинирани банкови услуги - от 05.01.2009 г., със 172.49 лева договорна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., с 6.09 лева наказателна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., и законната лихва върху главницата от 27.10.2011 г. до изплащането й, както и сумата от 205 лева за разноски по делото, които ищцата е била осъдена да 4 заплати на същия праводател на ответника със същата заповед за изпълнение (л. 89-91 от делото и л. 3 от прил. копие от изп.д. № 1415/2014 г. на Ч.).
Доколкото тези процесни вземания са били установени с тези влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, давността за погасяването им е петгодишна и е започнала да тече от влизането в сила на всяка от тях съответно на 15.06.2011 г. и на 05.12.2011 г. (чл. 117, ал. 2 ЗЗД, Опр. 29392023-III г.о.).
За принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 12.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1815 по описа за 2011 г. на С. районен съд е било образувано по молба от 13.05.2011 г. на праводателя на ответника приложеното в копие изпълнително дело № 841 по описа за 2011 г. на Ч., а за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 28.10.2011 г. по ч.гр.д. № 5675 по описа за 2011 г. на С. районен съд е било образувано по молба от 13.11.2011 г. на праводателя на ответника и приложеното в копие изпълнително дело № 2129 по описа за 2011 г. на Ч..
Понеже тези изпълнителни дела са били образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2-2015-ОСГТК на ВКС, 5годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за погасяване на процесните вземания по същите дела не е текла до приемането на 26.06.2015 г. на същото тълкувателно решение, поради което е започнала да тече от 26.06.2015 г. за тези вземания по изпълнителните листове и по двете изпълнителни дела №№ 841/2011 г. и № 2129/2011 г. на Ч. (така ТР 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от ТР 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС). А тъй като по молба от 28.06.2013 г. на праводателя на ответника по изпълнително дело № 2129/2011 г. на Ч., същото е било присъединено с постановление от 28.06.2013 г. към изпълнително дело № 841/2011 г. на Ч., то извършените по последното изпълнителни действия от категорията на тези по т. 10 от ТР 2-2015-ОСГТК на ВКС, прекъсват започналата да тече от 26.06.2015 г. 5-годишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за процесните вземания по изпълнителните листи и по двете изпълнителни дела (аргумент от чл. 457, ал. 1 ГПК).
Доколкото с молбите си за образуване на тези изпълнителни дела праводателят на ответника е и възложил на Ч. по смисъла на чл. 18 ЗЧ. да предприема служебно и съответните изпълнителни действия по насочване на 5 изпълнението срещу всяко установено секвестируемо имущество или право на длъжника/трети задължени лица до пълно и окончателно погасяване на дълга, то започналата да тече от 26.06.2015 г. 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за погасяване на процесните вземания по същите присъединени изпълнителни дела, е била прекъсвана на следните дати от следните изпълнителни действия, а именно: молбата от 15.12.2016 г. на праводателя на ответника за насрочване на опис на издирено от Ч. имущество на ищцата и запор на банковата й сметка в - на 20.12.2016 г. (л. 38 и 43), и последно изпратеното на 17.05.2018 г. от Ч. и получено на 21.05.2018 г. запорно съобщение от „- (-)“ - за запор на банковата сметка на ищцата в същата банка (л. 58-60) (т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). От това последно прекъсване на 21.05.2018 г. на давността е започнала да тече нова 5-годишна давност за погасяване на процесните вземания (чл. 117, ал. 1 ЗЗД, т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Разпечатката съдържа 18 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04ad9914-7462-4dc3-90f4-65dae47ed6b5