Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2525 от 20.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20562/2022
Вид
Решение № 2525
Подписан
20.02.2023
В сила
15.06.2023
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2525 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110120562 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът *** е предявил установителни искове против В. С. В., при твърдения, че по силата на закона, като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : ***, е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до

30.04.2021 г. в размер на 856,16 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2019г. до 22.12.2021 г. в размер на 12,09 лева, а по силата на чл.36 ОУ, дължи и главница от м.12.2018г. до 4.2020 г. в размер на 46,03 лева за дялово разпределение, както и мораторна лихва от 31.1.2019г. до 22.12.2021 г. в размер на 10,02 лева. В исковата молба и молба – уточнение, се твърди, че ответникът е собственик на имота по силата на н.а. за дарение от 1996г, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ, доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по заповедта, срещу която своевременно е подадено възражение.

Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че е платил ползваната топлинна енергия за целия период, а относно другите компоненти на 1 претенцията, заявява, че не са му представени никакви документи, от които да е ясно каква сума дължи. Оспорва вземането на ищкеца преди 10.1.2019г., поради изтекла погасителна давност. Относно претендирания размер, сочи, че е платил ТЕ за отопление и БГВ изцяло по банков път, като разликите до общия размер счита за неясни . Сочи, че ищецът претендира недоказани реални ползвани количества. Сочи, че за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г. претенцията на ищеца е на стойност 540,69 лева, откоито сумата 212,97 лева за вода и сумата е следва да се приспадне, поради погасителната давност. Оттам, счита, че дължи за този отоплителен сезон ТЕ за БГВ от 53,25 лева. От останалата сума от 327,72 лева, сочи, че не е употребил енергия на тази стойност, като 136,99 лева за за щранг- лира в банята, като счита, че не е ясно как е начислена сумата, тъй като в нея няма отоплителен уред. Същото се отнася до следващия отоплителен сезон. Сочи, че няма отоплително тяло в банята, а две тръби, зазидани в стената.

Твърди, че на 21.12.2021г.- е платил сумата 364,86 лева за сезон 2019/2020г., на 1.12.2021г. е платил сумата 180 лева за отоплителен сезон 2018/2019г.. Сочи, че има друго задължение по изпълнителен лист, като общо дължимата сума към ищеца изчислява на 951 лева, като счита, че е надвнесъл 17,70 лева.

В становище по твърдението на ответната страна за плащане, ищецът сочи, че не признава същото.

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по делото, че за исковия период ответникът е клиент на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. По делото е отделено за безспорно правото на собственост, притежавано от ответника, поради което той е клиент на ищеца.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.

Съгласно заключението на оспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице Б., вещото лице е извършил оглед на място, като е установил, че в банята всички ВиК тръби и тръбите на отоплителната инсталация са общити в кутия от гипсокартон от пода до тавана, която е облепена с фаянсови плочки, липсва ревизионен отвор. Вещото лице Б. сочи, че по данни на ответника, в обшивката се намират 2 тръби, преминаващи ррез стоманобетоновите плочи на пода и тавана. Вещото лице сочи, че при огледа на тези тръби в мазето, е констатирал, че тръбите са с диаметър ¾ “, видими са / външни/ около 5 см., след което навлизат в плочатта на тавана на мазето.

Връзката на тези тръби с хоризонталната разпределителна мрежа на отоплителната инсталация е с тръби ½ “. Вещото лице Б. счита, че това е сигурно доказателство / но не е задължително, че тръбите с диаметър ¾ “, са за отопление, т.е. „Щранг – лира“ / за баните/, не вертикален щранг за топлозахранване на отоплителни тела / радиатори или отоплителни тела от гладки тръби/ в баните. Щранг – лирите са преминаващи тръби без отклонения по 3 тях, и без монтирани уреди. За двата отоплителни сезона, е осигурен достъп до имота, и разпределението на ТЕ е въз основа извършените отчети, с подпис на потребител. Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация, вещото лице сочи, че за сезон 2018-2019г.-процентът е 43,80 %, а за сезон 2019/2020г.- 44,65 %. За двата отоплителни сезона, е налице отчет на четири отоплителни тела с монтирани ИРРО, начислявана е сума за ТЕ за щранг – лира, въз основа 2 тръби, като е начислявана ТЕ за подгряване на вода, въз основа на два водомера. За целия исков период, след изравнение, начислената ТЕ възлиза на 1192,44 лева. Ако се прецени от съда, че в сумата за ТЕ не следва да се включва и ТЕ за щранг. лира, то следва да се извади сумата 139,98 лева.

Вещото лице Б. дава заключение, че в имота, по негова преценка, се намира щранглира , като съгласно изложеното от него в о.с.з., тя пренася енергия до всички бани от апартаментите, които са по тази вертикала. Това са две тръби, които са проектирани с цел отопление. В банята, според изложеното от съдебния експерт, друго отопление няма. Щранг – лирата са две тръби, по които няма отклонение за захранване на отоплителни тела в банята.

Във връзка с възражението на ответника, СРС допусна изготвянето на съдебно – техническа експертиза, която се изготви от инженер П. Ц.. Вещото лице е посетило имота, като сочи, че в банята е налице „куфар“ с крайно покритие фаянсова облицовка, като след направена проверка, съдебният експерт счита, че под нея е положена мазилка и е изградена стена от единични тухли. По данни на ответника, този „куфар“ е запълнен с разтвор около преминаващите тръби между зидария и панел към съседното помещение, изпълнен през 1983г. Вещото лице сочи, че след оглед на вертикалните щрангове в мазето, е констатирал, че по тази вертикала има 1 ПВЦ тръба Ф 110, от воронта до покрив, 2 тръби ¾ цола и още 3 стоманени тръби с неустановена функция. Вещото лице сочи, че на друго място в банята е разположен друг „куфар“, в който са разположени вертикалните щрангове за вода и канал.

Изготвено е архитектурно заснемане, като в детайл „А“ от него е показан разрез на куфара.

В о.с.з. по изслушване на заключението, ответникът направи искане за допускане на нова експертиза, по въпроса дали в банята му има щранг – лира, като СРС, като констатира, че експертизата на в.л. Ц. не е отговорила на въпроса дали е налице топлоотдаване от тръбите, допусна въпроса.

Вещото лице И. У. е посочила, че съгласно норми за проектиране, помещение „баня“ се проектира или с лира, или с щранг- лира, което е по преценка на проектанта. При въвеждане на ФДР в сградата, се описват всички отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че щранг лира е посочена и в отчетите, представени по делото, като преминава от първи до последен етаж. Доколкото, по преценка на в.л. У., ТЕ преминава през ограждащи повърхности ги нагрява, индиректно отоплява помещението – баня. В Наредбата за топлоснабдяване, не фигурира друга формула за изчисление на ТЕ, отдадена от щранг – лира, освен посочената в т.6,5 от същата.

Останалите въпроси, зададени от ответната страна, и на които вещото лице отговори, са неотносими към спора, доколкото не са били поставени на вещото лице. На собствено 4 основание, доколкото първоначалната експертиза на вещото лице Б. дава отговор на въпроса, поставен от ответника в о.с.з. от 24.11.2022г., а именно – че в имота му има щранг – лира, то и допускането на въпроси на вещото лице в този смисъл, е преклудирано.