Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7281 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55733/2025
Вид
Решение № 7281
Подписан
21.04.2026
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386 · Кодекс за застраховането
  • чл. 399 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7281 гр. С, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110155733 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

21.04.2026 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 55733/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЗК Лев Инс“ АД срещу Столична община, като се твърди, че на 13.09.2022 г. в гр. С, на кръстовището на ул. „Д“ и бул. „Г.Д.“ лек автомобил марка „***“, модел „******“, рег. № ******, управляван от А. Д. Т., настъпило ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което по автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № **********, с период на застрахователно покритие от 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ********, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 252,84 лева. Твърди, че с плащането на 1 застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента – Столична община, която има за задължение да поддържа пътя, където бил настъпил инцидента. Поддържа, че ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но плащане не било извършено и понaстоящем, поради което същият дължал и мораторна лихва в размер на 91,99 лева за периода от 01.03.2023 г. до 09.12.2025 г. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенцията се оспорва изцяло. Твърди, че от представените по делото доказателства не можело да се направи извод, че е доказан безспорно механизма на ПТП-то. Навежда доводи, че ищцотото дружество не било представило приложимите към застрахователния договор общи условия, от които да е видно какъв е срокът за уведомяване, поради което не се установявало по делото дали застрахованото лице е изпълнило задължението си за своевременно уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.

Нещо повече, от приложените към исковата молба доказателства било видно, че в случая уведомяването било извършено със значително закъснение – 10 дни след настъпване на твърдяното произшествие, поради което застрахователят имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Посоченото обстоятелство било от съществено значение, тъй като ограничило възможността на застрахователя да извърши своевременна проверка относно твърдяното събитие, механизма му и размера на вредите. Обосновава, че не можело да се приеме, че платеното обезщетение било дължимо. Поддържа, че не било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, тъй като не били налице сключен застрахователен договор в предвидената от закона форма и доказателства за плащане на дължимата застрахователна премия. Навежда доводи, че протоколът за ПТП нямал обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП-то. На следващо място твърди, че претенцията е силно завишена, доколкото не била отчетена амортизацията на увредените детайли. Излага доводи, че в случая в съответствие с изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът на лекия автомобил, възприемайки пътната настилка, следвало да подбере такава скорост, която е съобразена с конкретните пътни условия така, че да може да спре, заобиколи или да премине безопасно през неравностите на пътното платно, в случай че такива са съществували. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „***“, модел „******“, рег. № ******, който при избор на скоростта не бил съобрил конкретните пътни условия, поради което бил допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че имал сключен договор № **********/27.06.2019 г. с ДЗЗД „Банкя Зона 2“, със съдружници „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Пътища С“ ООД и „Автомагистрали С“ ЕООД, за дейности по поддръжка и ремонт, като процесният участък попадал в обхвата на договора, съответно участъкът е бил надлежно поддържан, като бил в режим на абонаментна поддръжка. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Третите лица помагачи „Автомагистрали С“ ЕООД и „Инжстройинженеринг“ ЕООД са изразили становище за неоснователност на предявените искове. Сочат, че напълно споделят изложените от ответника Столична община доводи за неоснователност на предявените искове. Навеждат доводи, че било налице противоречие във фактическата обстановка, описана в протокола за ПТП и тази, изложена в уведомлението за настъпило застрахователно събитие, като правят извод, че не се установявало с категоричност местопроизшествието, което можело да бъде всяко друго място. Поддържат и не оспорват, че между Столична община, като възложител, и ДЗЗД „Банкя зона 2“ (с посочените в отговора на исковата молба съдружници), като изпълнител, бил сключен договор № **********/27.06.2019 г. за дейности по поддръжка и ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на СО – I I зона, включваща районите „Овча купел“, „Красно село“, „Красна поляна“ и „Банкя“. Излагат доводи, че кръстовището на ул. „Д“ и бул. „Г.Д.“ било част от булеварда, като ул. „Д“ била включена в списъка с улици и булеварди за 2 абонаментно обслужване по Приложение № 6, но не и бул. „Г.Д.“. Ето защо поддържат, че доколкото посоченият от ищеца пътен участък – кръстовището на ул. „Д“ и бул. „Г.Д.“ бил извън списъка с улици и булеварди за абонаментно обслужване по Приложение № 6, приложение намирала клаузата на чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора – дейности по поддържане и текущ ремонт следвало да бъдат извършени въз основа на конкретно възлагане на възложителя Столична община към изпълнителя ДЗЗД „Банкя зона 2“ с изрично възлагателно писмо, съдържащо указания относно точните места от пътното платно за извършване на ремонт, конкретните дейности, които следва да бъдат изършени, както и конкретен срок за изпълнение с начална и крайна дата, като в случая не било налице подобно конкретно възлагане. Излагат доводи, че изпълнителят не можел да извършва ремонти дейности по своя преценка, а бил обвързан от волята на възложителя. Твърдят, че с възлагателно писмо от 17.11.2022 г. възложителят СО бил възложил на изпълнителя ремонт на пътна настилка с паваж 20 кв.м. на бул. „Г.Д.“, кръстовището с ул. „Д“, в срок до 08.12.2022 г. Възложената работа била изпълнена точно и била приета от възложителя без забележки. Навеждат довод, че по делото липсвали доказателства за възлагане на предходен ремонт на процесния пътен участък преди датата на процесното ПТП. Поддържат, че изпълнителят бил изпълнил точно и задълженията си за абонаментно обслужаване по договора, поради което бил изправна страна по него. Искат отхвърляне на предявените срещу Столична община искове.

Трето лице помагач „Пътища С“ ООД не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните 3 субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Представена е подписана застрахователна полица № ********** от 07.10.2021 г. за застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца „ЗК Лев Инс“ АД, като застраховател, и А. Д. Т., като застраховащ, за лек автомобил марка „***“, модел „********“, с рег. № ******, със срок на застрахователно прокритие от 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г. и дължима застрахователна премия в общ размер на 2484,72 лв., платима разсрочено на 4 вноски от по 621,18 лв., както и три броя вносни бележки от 07.10.2021 г., 21.01.2022 г. и 11.04.2022 г., от които се установява, че между ищцовото дружество и А. Д. Т. е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за процесния лек автомобил, както и че дължимата застрахователна премия е била заплатена изцяло.

Застрахователната полица, в която е обективиран застрахователния договор, с което е изпълнено изискването за форма (арг. чл. 344, ал. 1 КЗ), представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с оглед обективираните в застрахователната полица волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Следователно е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“.