Определение № 9358 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9358 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110155733 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 55733/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „ЗК Лев Инс“ АД срещу Столична община, като се твърди, че на 13.09.2022 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Дойран“ и бул. „Гоце Делчев“ лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, рег. № ..........., управляван от ............., настъпило ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което по автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93002110062742, с период на застрахователно покритие от 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10001261-22-001143, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 252,84 лева.

Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента – Столична община, която има за задължение да поддържа пътя, където бил настъпил инцидента. Поддържа, че ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но плащане не било извършено и понaстоящем, поради което същият дължал и мораторна лихва в размер на 91,99 лева за периода от 01.03.2023 г. до 09.12.2025 г. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм, както и за допускане изслушването на заключението на САТЕ по 1 задачите, формулирани в исковата молбата. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенцията се оспорва изцяло. Твърди, че от представените по делото доказателства не можело да се направи извод, че е доказан безспорно механизма на ПТП-то. Навежда доводи, че ищцотото дружество не било представило приложимите към застрахователния договор общи условия, от които да е видно какъв е срокът за уведомяване, поради което не се установявало по делото дали застрахованото лице е изпълнило задължението си за своевременно уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.

Нещо повече, от приложените към исковата молба доказателства било видно, че в случая уведомяването било извършено със значително закъснение – 10 дни след настъпване на твърдяното произшествие, поради което застрахователят имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Посоченото обстоятелство било от съществено значение, тъй като ограничило възможността на застрахователя да извърши своевременна проверка относно твърдяното събитие, механизма му и размера на вредите. Обосновава, че не можело да се приеме, че платеното обезщетение било дължимо. Поддържа, че не било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, тъй като не били налице сключен застрахователен договор в предвидената от закона форма и доказателства за плащане на дължимата застрахователна премия. Навежда доводи, че протоколът за ПТП нямал обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП-то. На следващо място твърди, че претенцията е силно завишена, доколкото не била отчетена амортизацията на увредените детайли. Излага доводи, че в случая в съответствие с изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът на лекия автомобил, възприемайки пътната настилка, следвало да подбере такава скорост, която е съобразена с конкретните пътни условия така, че да може да спре, заобиколи или да премине безопасно през неравностите на пътното платно, в случай че такива са съществували. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, рег. № ..........., който при избор на скоростта не бил съобрил конкретните пътни условия, поради което бил допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че имал сключен договор № СОА19-ДГ55- 447/27.06.2019 г. с ДЗЗД „Банкя Зона 2“, със съдружници „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Пътища София“ ООД и „Автомагистрали София“ ЕООД, за дейности по поддръжка и ремонт, като процесният участък попадал в обхвата на договора, съответно участъка е бил надлежно поддържан, като бил в режим на абонаментна поддръжка. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал застрахователната полица и общите условия към нея, като сочи че с оглед отношенията си с ДЗЗД „Банкя Зона 2“ има правен интерес от привличането на съдружниците „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Пътища София“ ООД и „Автомагистрали София“ ЕООД като трети лица-помагачи. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

2

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно обезщетение, както и обстоятелствата на които основава възражението си за съпричиняване.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването на главен дълг и изпадането на ответника в забава. А ответника следва да установи, че е заплатил акцесорното вземане.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.

По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че същото е направено своевременно, не попада в забраните по чл. 164, ал. 1 ,т. 1-6 ГПК, поради което същото е процесуално допустимо. С оглед разпределената доказателствена тежест, искането се явява относимо и необходимо, поради което следва да се бъде уважено.

По отношение на доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК да се изиска оригинал от застрахователната полица и общите условия към нея, съдът счита, че същото е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо не е неотносимо в едната си част, а в другата е необходимо, предвид разпределената доказателствена тежест, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

По отношение искането за конституирането на трети лица-помагачи на страната на ответника, съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено. В правилото на чл. 219, ал. 1 ГПК е посочена основната предпоставка за конституирането на трето лицепомагач – наличието на правен интерес. Последният се извежда от твърденията на страната, която е направила искането по чл. 219 ГПК, като в случая с оглед твърдените от ответника отношения се установява, че е налице правен интерес, доколкото може да се обусловия наличието на регресни претенции, респ. наличието на интерес за обвързване между главната страна и привлечените на нейна страна помагачи с обвързващата сила на мотивите – арг. чл.

223, ал. 2 ГПК.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

3

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.04.2026 г. от 10:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, а на третите лица-помагачи – и препис от исковата молба и приложенията към нея, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

КОНСТИТУИРА на основание чл. 220 ГПК, вр. чл. 219, ал. 1 ГПК, като трети лицапомагачи „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Пътища София“ ООД и „Автомагистрали София“ ЕООД – като съдружници в ДЗЗД „Банкя Зона 2“ – на страната на ответника Столична община.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите, поставени в исковата молба при депозит в размер на 210,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ЙЙ.Й., който да бъде уведомен да работи по поставените задачи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца за установяване на обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм, чрез разпит на свидетеля ............., ЕГН: **********, с адрес: гр. ........, при депозит в размер н а 17,00 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.

ДА СЕ изготвят справки НАП, НБДН и мобилни оператори, като свидетелят се призове и на адресите по справките, чрез работодателя и по телефона – в случай, че се установят различни номера.