Решение № 558 от 16.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9817/2025
- Вид
- Решение № 558
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Симона Радославова Донева
Други актове по делото
- Определение № 5066 от 01.04.2026 · Симона Радославова Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 558 гр. Варна, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110109817 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Ч. Ч. Б. срещу ЗК „Л.И.“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1824.35 евро /изменен в о. с. з. от 12.02.2026 г./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: облицовка десен праг и преден десен амортисьор, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие - попадане в необезопасени и обозначени дупки на пълното платно на 18.04.2025 г. по пътя гр. О.-гр. Б., на 1 км. преди с. Б., по сключен между страните договор № 9300241062710 от 16.12.2024 г. за застраховка „Каско”, Клауза 1 на лек автомобил марка „********”, с peг. № *********, ведно със законната лихва за забава от депозирането на исковата молба – 11.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2024 г. ищецът сключил с ответника договор за застраховка „Каско”, Клауза 1 на собствения си лек автомобил марка „********”, с peг. № *********, със срок на действие до 22.12.2025 г. съгласно застрахователна полица № 9300241062710 от 16.12.2024 1 г., премията, по която е платена. Сочи, че на 18.04.2025 г., около 14:30 часа, управлявайки застрахования лек автомобил по пътя гр. О. - гр. Б., на около 1 км. преди с. Б., попаднал в няколко необезопасени и необозначени дупки на платното за движение. Твърди, че на таблото на автомобила се появил надпис за възникнал проблем с ходовата част, следствие, на който автомобилът не можел да продължи движение. Посочва, че се е обадил на Кол центъра на застрахователя, за да съобщи за настъпилото застрахователно събитие, откъдето го посъветвали да се обади на тел. 112. Сочи, че след обаждането на място пристигнал полицейски екип, който установил, че автомобилът не може да продължи на собствен ход и се свързали с Кол центъра на застрахователя.
Сочи, че подробно описал ПТП-то в документ, който взел полицейският екип и с който не разполага. Твърди, че лекият автомобил не можел да се придвижва на собствен ход, поради което се наложило използването на специален автомобил „Пътна помощ”. Сочи, че репатрирането на автомобила заплатил сумата в размер на 364.10 лв., за което била издадена Фактура № 7836/22.04.2025г. Излага доводи, че на 25.04.2025 г. писмено уведомил застрахователя, за което същият извършил оглед, изготвил снимков материал и опис на щети по претенция № 0003-1201-25-000226 от 13.05.2025 г. Твърди, че като увредени детайли били посочени облицовка на десен праг и преден десен амортисьор. Признава, че е получил застрахователно обезщетение от 210.43 лева, което намира за неотговарящо на размера на претърпените вреди.
Счита, че за ремонт е необходима сумата от 4544.47 лева, респ. 4334.04 лева след приспадане на заплатено обезщетение. Моли за уважаването на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК , ответникът ЗК „Л.И.“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователността на иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по застрахователна полица № 93002410062710, действаща към датата на ПТП-18.04.2025 г. за лек автомобил марка „********”, с peг. № *********. Не оспорва подаването на заявление за образуване на щета № 0003-1201-25-000226 от 25.04.2025 г., както и изплащането на застрахователно обезщетение от 210.43 лева. Оспорва исковете по размер и основание.
Оспорва твърдението, че увреждането на предния десен амортисьор е следствие на процесното ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и застрахователното събитие, както и 2 уведомяване на контролните органи и Кол центъра на застрахователя. Сочи, че изплатеното обезщетение съответства на действителния размер на вредите.
Твърди, че застрахованият е напуснал мястото на инцидента, без да уведоми контролните органи и без да са налице обективни причини, с което е нарушил т. 28.02 от Общите условия на застрахователния договор, което представлява основание за отказ от заплащане, съгласно Общи изключения по глава IX от ОУ. Посочва, че предвид самоволното напускане е осъществена проверката за наличие на алкохол, което е допълнително основание за отказ за заплащане на обезщетение по чл. 27.3 от ОУ. Моли за отхвърлянето на иска. Претендира разноски
В о. с. з. от 12.02.2026 г. съобразно искането на ищеца е допуснато изменение на иска, посредством увеличаване на размера от 10 лева, претендираната като част от 4334,04 лева за сумата от 1824,35 евро като окончателна.
В о. с. з. от 12.02.2026 г. ищецът, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А.. Възразява за нищожност на клаузите на т. 28.02 и т.
27.3 от ОУ на застрахователя, като противоречащи на КЗ и ЗЗП, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Моли за уважаването на иска.
В о. с. з. ответното дружество, редовно уведомено, представлява се от адв. В., заявява, че оттегля възражението, че ищецът самоволно е напуснал местопроизшествието и не е уведомил контролните органи. Моли за отхвърлянето на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебнаавтотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 13827 от 10.10.2025 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 12.02.2026 г., че лек автомобил „********”, с peг. № ********* е собственост на ищеца, че е налице сключена с ответника застраховка „Каско“ за лекия автомобил, валидна към 18.04.2025 г., че за настъпило застрахователно събитие ищецът е уведомил ответника на 25.04.2025 г., като е извършен опис на автомобила и е заведена щета № 00031201-25-000226 от 13.05.2025 г., в който като увредени детайли са описани:
3 облицовка десен праг и преден десен амортисьор, както и че във връзка със заведената щета ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 210,43 лева.
Видно от представената застрахователна полица от 16.12.2024 г. процесният лек автомобил е застрахован за сумата от 32 000 лева /л. 5 от делото на ВРС/.
От представената по делото фактура № 7836 от 22.04.2025 г., издадена от „П.Т.“ ЕООД е видно, че ищецът е заплатил в брой сумата от 364,10 лева във връзка с използвана услуга за пътна помощ от с. Б. до гр. Варна на 18.04.2025 г.
В производството е представено от страна на застрахователя, обяснение от страна на застрахования водач, в което е посочено, че на 18.04.2025 ч. около 14.30 ч. по пътя О.-Б., преди с. Б. след множество дупки, лекият автомобил изписал на бордовия компютър, че има проблем по ходовата част, който изисква спиране. Посочено е, че се обадил на Кол център на застрахователят, както и на телефон 112. Излага, че е пристигнала пътнапомощ, изпратена от застрахователя.
Видно от разпечатките от мобилен оператор Виваком, на 18.04.2025 г. във времевия интервал от 14,38 ч. до 15.22 ч. са осъществени телефонни разговори от мобилен телефон, използван от ищеца с номер *** към телефонен номер- ***, както и към спешна помощ 112.
В производсвото са събрани гласни доказателствени средства посредвом разпит на свидетеля –К.Т. Б.а, съпруга на ищеца. От свидетелските показания на същата се установява, че е пътувала в лек автомобил „Мерцедес С550“, управляван от съпруга й, като на 18.04.2025 г. около 14,30 ч. по пътя преди с. Б. попаднали в дупки, които поради интензивния трафик съпругът й не успял да избегне. Сочи, че при влизане в с. Б. на таблото на лекия автомобил се е изписала грешка „Автомобилът е прекалено ниско. Спрете незабавно“. Споделя, че дясната гума до пасажера била опряла горе в калника, както и че са се обадили на кол центъра на застрахователя, откъдето ги посъветвали да позвънят на 112. Сочи, че дошъл екип на МВР, които им обяснили, че не могат да съставят протокол, защото лекият автомобил не е в дупката. Споделя, че лекият автомобил не бил в движение, че да успее да се придвижи един километър назад. Излага, че застрахователят им изпратил 4 пътна помощ, както и че от Кол центъра директно са разговаряли с полицейските служители. Сочи, че им било обяснено от застрахователя да вземат фактура за стойността на пътната помощ и първия работен ден да входират документите за щетата.
От допусната и неоспорена от страните съдебна-автотехническа експертиза, извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства, вкл. и обективираните обстоятелства в опис-заключението и представения от ответника снимков материал, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е този, описан в исковата молба. Експертът е посочил, че уврежданията са коректно посочени от застахователя в изготвения опис, както и че повредата в амортисьора и прага е възможно да настъпят по описания в исковата молба начин при преминаване през дупки. Установено, е че е технически възможно и много вероятно да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията. Вещото лице е изчислило, че стойността на материалите и труд за поправяне на уврежданията към датата на ПТП в сервизи, половината, от които притежават европейски сертификат за качество възлиза на 2074.24 евро /4056.86 лева/, а при непритежаващи сертификат – 1931,93 евро /3778.54 лева/.
В о. с. з. вещото лице е посочило, че предвид събраните гласни доказателствени средства, механизмът на процесното ПТП абсолютно кореспондира на този, описан в исковата молба. Уточнило е, че не е необходимо да има изкривяване на амортисьора, защото натоварването не е е толкова значително, за да предизвика този дефект. Експертът е пояснил, че повредата по амортисьора е следствие на амортизация през времето, но и от преминаването през дупка, когато се появява дефекта.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:
Безспорно е между страните, че е бил налице сключен от ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Каско“ за собствения на ищеца лек автомобил марка „********”, с peг. № *********, валидна към 18.04.2025 г., при което са настъпили увреждания по облицовка десен праг и преден десен амортисьор, както и че във връзка със заведената щета 5 ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 210,43 лева /респ. 107,59 евро/.
В производството от заключението по назначената съдебноавтотехническа експертиза, както и от изложеното от вещото лице в о. с. з. се установява, че механизмът на ПТП кореспондира, с този описан в исковата молба, а именно, че на 18.04.2025 г. около 14.30 часа при движение на лек автомобил марка „**********“, рег. № ****** по пътя гр. О.- гр. Б. на около 1 км. преди с. Б. лекият автомобил, управляван от Ч. Б. попада в дупки на пътното платно. Механизмът на ПТП се установява и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Клементина Б.а, от обясненията на ищеца, както и от разпечатката от мобилния оператор за извършвани обаждания на сочената дата към застрахователя и телефон 112.
Липсва спор, а и се установява от експертното заключение, че в резултат на застрахователното събитие автомобилът, собственост на ищеца, е увреден, като увредените детайли, описани от вещото лице са тези, посочени от застрахователя в изготвения от него опис-заключение, респ. снимков материал, съответно в дясната част – десен праг и десен амортисьор.
От заключението се установява още, че уврежданията по процесното МПС са настъпили при реализиране на описания в исковата молба механизъм, което води до извод за наличие на причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. В тази връзка е и изложеното от страна на вещото лице технически е възможно уврежданията да настъпят по описания в исковата молба начин, а именно-попадане в неравност на пътното платно. Увреждането на амортисьора също е в причинно-следствена връзка с увреждането, доколкото изрично вещото лице в о.с.з. е пояснило, че навлизането в дупката представлява натоварване, което отключва дефекта. Уврежданията се подкрепят и от представената фактура от 22.04.2025 г., от която се установява, че действително е използвана пътна помощ на 18.04.2025 г. за репатрирането на лекия автомобил от с. Б. до гр. Варна, затова следва да се приеме, че уврежданията безспорно са засегнали и ходовата част на лекия автомобил, какъвто е и амортисьорът.
Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02ba3886-94fc-4892-8148-84faf188f809