Определение № 5066 от 01.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5066 гр. Варна, 01.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110109817 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано по постъпила молба с вх. № 17935/05.03.2026г. от ищеца Ч.

Ч. Б., чрез адв. Й. А., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят не е съгласен с мотивите на съда, съгласно които предвид ниската действителна правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал и цената на иска, съдът е счел, че възнаграждение от 360 евро е справедливо и съответства на усилията и действително положения от адвоката труд. Излага се в молбата, че именно с оглед цената на иска и съобразено с фактическата и правна сложност на делото и имайки предвид, че исковата молба е подадена на 11.08.2025г. и делото е приключило 6 месеца след подаването й, а производството по делото се е развило в едно единствено съдебно заседание, заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 405 евро с ДДС, според молителя не се явява прекомерно. Излага се също, че това, че делото се е провело в едно открито съдебно заседание, не означава, че обемът на положения от адвоката труд не съответства на възнаграждението.

Напротив, процесуалният представител на страната се е подготвил за заседанието, явил се е, искът е изцяло уважен, което означава, че процесуалното представителство е било осъществено в пълен обем. Моли за уважаването на молбата и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.

В предоставения за отговор срок не е постъпил такъв от насрещната страна от ЗК „.................“ АД.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал.

1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо 1 правен интерес да иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна по следните съображения:

Ищецът претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 631,36 евро, от които – 72,97 евро – държавна такса, 153.41 евро – депозит по САТЕ и 405 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Въз основа на това и с оглед решението на съда, с което предявения е изцяло уважен, съдът е присъдил дължимото адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна за оказана адвокатска защита в размер на 360 евро с ДДС, като не е уважил искането на ищеца за присъждане в цялост на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 405 евро.

Съдът, като съобрази изложените от молителя доводи в подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт, намира следното:

С решението съдът е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение в размер от 405 евро на 360 евро. В разглеждания случай обаче съдът не счита, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано. По делото процесуалният представител на ищеца е проявил активно процесуално поведение чрез ангажирането на писмени доказателства, обективирал е своите искания в защита правата и законните интересите на доверителите си, а искът е изцяло уважен. Макар делото да не се отличава с фактическа и юридическа сложност по – голяма от обичайните за дела със сходен предмет, не са налице основанията за присъждане на размер на адвокатско възнаграждение в размер, по – нисък от претендирания по делото.

Затова в полза на ищеца следва да се присъди пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 405 евро с ДДС, съобразно представения списък и доказателства за направата на разноските.

Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че за ответната страна ЗК „...................“ АД в хода на производството е стояла възможността да релевира възражение за прекомерност на така претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Подобно действие липсва както с отговора на исковата молба, така и в хода на производството до приключване на устните състезания по делото.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за служебно редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение, което е сторено с решението, предвид липсата на направено нарочно възражение от насрещната страна в тази насока. Затова молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските се явява основателна 2 и като такава следва да се уважи, като на ищеца се присъдят съдебноделоводни разноски за настоящото производство в общ размер на 631,36 евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ , на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 558 от 16.02.2026г., постановено по гр.д. № 9817/2025г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, присъдени в полза на Ч. Ч. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. .........................., КАТО ОСЪЖДА ..................................

АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление:

..........................................., ДА ЗАПЛАТИ на Ч. Ч. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Искър“ № 10, сумата от 631.36 евро /шестстотин тридесет и едно евро и тридесет и шест цента/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в едноседмичен срок от съобщението, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3